Наводненията през последните 2 години и особено нахлуването на тонове мъртва риба в морето в резултат на катаклизмите са довели до много слаб сезон през миналото лято за хотелиерите и останалите разчитащи на туризма бизнеси в подножието на планината Пелион.

В първите дни на май заведенията и местата за настаняване се готвят да посрещат гости - разчистват, боядисват, подреждат, други вече се радват на първите туристи, много от които говорят български. Плажовете под селата в района на Загора от са много слабо населени, а водата е достатъчно затоплена, за да може да се плува без тракане на зъбите. За цвета й трудно се намират думи.

Следите от наводненията в района през последните години още личат по понтонни мостове на места, трудни за преминаване оврази по склоновете на планината и следите по стените на някои малки храмове, кацнали на стръмното недалеч от морето. Стихията е отрязала пътя към скрито училище, функционирало в пещера по турско време. Сега може да се види отдалече и отвисоко от пътя парапетът пред пещерата.

Началото на сезона по тези места дава възможност човек да се докосне до ежедневието на местните без тълпите туристи, да се наслади на сготвено като за жителите на селата - мусака в гювече, наподобяващо мусака ястие с главен герой патладжана, характерна за района наденица в сос на фурна. Местните заведения все още не са така смели да купуват прясна риба, предлагана по познатия начин - от багажника на автомобил, снабден с високоговорител. Без изненада по този начин се продават по това време на годината и разсад - домати, чушки, краставици, цветя, а също и плодове и зеленчуци.

Местните използват времето преди началото на същинския летен сезон да отметнат семейни събития, за които преди да дойдат туристите има свободно пространство. На кръщенетата тук се гледа сериозно и за целта е нает най-големия ресторант и цялата организация е като за сватба.

Планината е осеяна с живописни селца, повечето от които са с широко разпръснати махали. Денивелацията е такава, че е изпитание и за неопитните шофьори, и за пешеходците. Центърът на живота разбира е в сърцето им, където обичайно са разпръснати маси под дебелата сянка на огромни чинари. Всички заведения са разположени наоколо както и магазините, в които се продават сувенири, които са надмогнали кича.

По това време на годината планината е обвита в гъста буйна зеленина, пресечена от издълбаните допълнително от пороите корита на реките. Не във всички има вода. В някои разходката на дъното на бившата река показва корените на дърветата и силата на придошлата в буря вода, която е изтръгнала някои от тях.

Любезността се е запазила в отношенията на хората и те неизменно поздравяват и непознати, и собствените си гости, на които благодарят за всяка покупка от магазина или заведението.