Градът извън България, в който човек може да се разходи по бул. "Христо Ботев", е Букурещ - свързан тясно с времето, в което се е готвела революция. В румънската столица, но на друг булевард, се намира интересна за българския посетител забележителност - Солаковия хан. Днес сградата е опасана от строително скеле и тече укрепване.

А някога е бил посещаван от две видни личности - Любен Каравелов и Христо Ботев. Освен това там са били подготвяни вестниците "Свобода" и "Независимост".

Сградата е обект на реставрация и планът е да се превърне в нов културен център в Букурещ. За това свидетелства и табела върху скелето, което я опасва.

Преди повече от 160 г. двама братя от Свищов се преместват в Букурещ по време на обединението на княжествата Влахия и Молдова. Там те построяват имот с търговска цел, който се превръща в първата фабрика за макарони в града. Освен за търговия и дом на семейство Солакоглу, ханът е осигурявал и настаняване на видни търговци и пътници. Оттам идва и името на мястото - Солаковия хан.

Макар да се е намирал в покрайнините на града, румънски историци го определят като едно от най-луксозните места за времето си, а днес попада в самото сърце на румънската столица. Бул. "Каля Мошилор", на който реално се намира Солаковият хан, е било едно от най-старите и оживени места в Букурещ. Някога оттам е минавал път, свързващ центъра с големия пазар.

Самият хан е разполагал с около 100 стаи за настаняване, а партерният етаж се е използвал за магазини, които са били отдавани под наем. Сградата е разполагала с вътрешен двор, в който са влизали каруците със стоки, които са били нареждане в мазето, ползвано за склад.

Българската следа в Солаковия хан не е ограничена само до неговите създатели. По време на османското владичество, български мигранти и революционери са намирали подслон именно там. Освен магазини, на партерния етаж на хана са се намирали редакцията и печатниицата на вестниците "Свобода" и "Независимост" и списание "Знание", дело на председателя на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов. Друг революционер също е отсядал в хана - през 1875 г. Христо Ботев редактира и отпечатва своя вестник "Знаме".

Солаковият хан продължава да посреща търговци и посетители през годините. По време на Втората световна война обаче част от сградата пострадва сериозно при американската бомбардировка на Букурещ. През 1948 г., в условията на вече установения комунистически режим в страната, ханът става държавна собственост. Властите го превръщат в жилище за социално слаби, но с времето сградата започва да се руши. През 80-те години е взето решение да не се настаняват повече хора, тъй като съществувала реална опасност от срутване. През 1989 г. българският посланик в Букурещ Петър Данаилов започва преговори с румънските власти за запазване и реставрация на хана, а целта била той да се превърне в български културен център. Идеята обаче се реализира частично - сградата не е съборена, но реставрацията не се осъществява заради промените след падането на режима.

Въпреки че през 1997 г. сградата е обявена за паметник на културата от местно значение, тя продължава да тъне в разруха и се използва за подслон от бездомни и място за незаконни дейности. През 2003 г. наследниците на братята Солакоглу си възстановяват собствеността, но според румънски медии чак през 2007 г. полицията е успяла да изгони незаконно живеещите там. Три години по-късно се срутват покривът и част от вътрешните стени, а след ново срутване на части от фасадата през януари 2019 г., общината започва наказателно производство срещу собствениците.

През 2022 г. Солаковият хан е отчужден от наследниците и става собственост на общината в Букурещ, а тогавашният кмет, а днес президент на Румъния - Никушор Дан, показа визуализации на бъдещата фасада след планирана реставрация, с която се заема общината.

Той подчертава в публикацията си във "Фейсбук", че освен липсата на поддръжка, по сградата все още има следи от земетресенията през годините, което е отслабило конструкцията ѝ. Затова част от реставрацията ще включва и укрепване на хана при бъдещи трусове.

През март 2024 г. той обяви официално началото на реставрационните дейности по Солаковия хан. По-късно през лятото общинската фирма Bucharest Metropolitan Buildings Trust, работеща по обекта, съобщи, че от сградата са изнесени 700 тона боклук. Според информационна табела, поставена на фасадата на сградата, работата по обезопасяването на обекта трябва да приключи до август 2025 г., а до три години ще започнат същинските дейности по реставрирането.