Село Старо Железаре, недалеч от Хисаря, се прочу преди години с графитите, които успешно откъсват погледа от порутени огради, неасфалтирани от десетилетия улици и неподдържани фасади - обичайна гледка за много села в страната.

Преобразяването на селото периодично привлича общественото внимание, особено покрай провеждания там от 2015 г. фестивал за улично изкуство StreetArtFest.

В първия топъл ден след студа през май - 1 юни, селото изглежда напълно заспало. Няма тълпи туристи и снимащите графитите са по-малко от пръстите на едната ръка.

В неугледната градинка, в която е разположена пирамида с момите на Владимир Димитров-Майстора, седи един-единствен човек с профила на такъв без покрив над главата си и разчитащ на милост от случайните минувачи.

На всеки стълб по протежение и на главната, и на някои странични улици, има голямо гнездо, в което щъркел бди над надигащото вече глави ново поколение, а врабчета се щурат и цвъртят в основата на конструкцията.

По обяд, а и в ранен следобед, макар и неделя, достъпът до селската църква остава блокиран от синджир с катинар на портата.

Местната кръчма също е заключена, но голям надпис уверява, че вътре се продават цигари. Единици пиещи бира местни жители се виждат пред магазина за хранителни стоки наблизо. Пак там има фитнес съоръжение на открито, край което забил поглед в телефона, седи младеж.

Графитите, които се множат в годините, дават възможност на едно място да съжителстват различни епохи в изобразителното изкуство, а и политици в ролите им към момента на изобразяването. Това предлага в някои случаи и поглед назад в историята, показваща различни времена. Посетителят се среща както с репродукции на известни картини на Ван Гог, лилиите на Клод Моне, "Викът" на норвежкия импресионист Едвард Мунк, Мики Маус и вълка от "НУ, погоди", кена супа, увековечен от Анди Уорхол, Доналд Тръмп от предния му мандат...

Само на 12 км от тук е Хисаря - удобен момент да се отскочи и дотам предвид липсата на възможност за обяд в Старо Железаре. Дестинацията е известна най-вече с минералните извори и възможността за балнеолечение и спа. Но също така в рамките на по-малко от час може да се посетят основните забележителности.

Пристигането в града откъм Старо Железаре веднага среща посетителя с останките от някогашната крепостна стена на Диоклецианопол - по името на римския император, обявил населеното място за град. Покрай стената неизменно се стига до "Камилите" - разпознаваем символ дори за тези, които не са идвали тук никога. Тя е една от четирите, през които се е влизало. Нарича се така, защото през 20 век е разделена на две части, които са наподобявали застанали една срещу друга камили. Тя се е издигала на 13 м височина - колкото крепостната стена в някои части.

Близо до нея след кратка разходка по пътека насред зеленина се достига до римска семейна гробница. До нея отвежда коридор като тунел. Стенописите са разрушени от вода, но за сметка на това има изобилие от монети, които посетителите хвърлят в някогашните гробове или закрепват към олющената повърхност на стените. Грижещите се за обекта от време навреме ги измитат като единствена реакция срещу навиците на посетителите.

През парка близо до изворите, около които се тълпят с множествот големи туби желаещи да отнесат вкъщи от водата, се намират някогашните терми. Табели разказват за мястото, където робите са чакали господарите си, вода и досега пълни част от басейните.

Някои от находките в района могат да се видят в местния музей - надпис на гръцки върху плоча, в който нимфите са наречени термитиди. Историците свързват това с топлите минерални извори и смятат, че по този начин нимфите са определяни като богини на изворите. Нимфите, обичайно 3, изобразени върху плочки заедно, са друг символ на древните останки в Хисаря. При разкопките на късноримска баня са открити десетки фрагментирани оброчни плочки на нимфите. Върху тях се виждат два типа изображения - голи, танцуващи, или прави, облечени в дълги двойнопрепасани хитони.

Тълкуването на намереното при разкопките клони към това, че селището е било разрушено при готските нашествия през трети век, когато е пострадало и светилището на нимфите. И също, че мястото е било притагетален център за балнеолечение в Римската империя още преди Диоклециан да го обяви за град.

Доказателство за наличието на светилище (Нимфеум) в термите са откритите при разкопки лъвска глава, част от статуя, оброчна плочка.