Не са много интересните имоти в България, които минават през векове, режими и години без сътресения и щети. Сред тях е дворецът "Кричим", намиращ се на около 140 км. от София до с. Куртово Конаре, Пловдивско. При идеални условия пътуването от столицата отнема час и половина.

Една от причините дворецът "Кричим" да остане общодостъпен и запазен във вида, в който е бил при изграждането си преди почти 90 години, може би е това, че всъщност не става дума за дворец, а за ловна вила. Но ценното тук са паркът, оранжерията и ловното стопанство.

Историята на "Кричим" започва в началото на ХХ век, когато лесовъдът Константин Байкушев (на когото е кръстена "Байкушевата мура, б.а.) обръща внимание на княз Фердинанд колко интересен е този район с лонгозни гори с вековни дъбове, с богата флора, фауна и природни пейзажи.

Теренът е част от историческата "Велика българска гора" (Magnae silvae Bulgarorum), простирала се от Пловдив до Белград през античността и Средновековието. Князът бързо се влюбил в терена и решил да създаде на това място ловен парк. За целта изкупува околни земеделски земи, загражда парка и внася елени и лопатари.

През 1902 г. официално е създадено Държавно ловно стопанство "Кричим". През 1905 г. по проект на арх. Георги Фингов е построена първата сграда - ловният павилион "Австрийска къща", който сега е единствената неподдържана сграда в комплекса и е пред срутване. Домакините обаче обещават, че скоро това ще бъде променено.

Фердинанд идва в "Кричим" основно за ловни излети и малката къщичка му е напълно достатъчна.

Синът му Борис III обаче вижда в стопанството място за по-дълга почивка и отглеждане на децата Мария-Луиза и Симеон. Така по проект на арх. Йордан Севов през 1936 г. е завършена ловната вила.

Тя е на два етажа, всеки с площ от 750 квадратни метра. Във вилата има 55 помещения, сред които 12 бани. Сега отворен за посещение е първият етаж, съхранен в автентичния си вид и изключително запазен, така както е бил проектиран от младите и обещаващи австрийски архитекти д-р Курт Клауди и инж. Георг Липерт, които в момента на завършване на строежа са на по 28 години.

По-голямата част от обзавеждането на двореца "Кричим" е поръчано и изработено във Виена. По интериора работи и дърворезбарят Иван Травницки - автор на иконостаса на параклиса мавзолей "Св. Георги" в Плевен.

В отворената за посещение част от ловната вила се намират няколко интересни помещения. Сред тях е централната трапезария, в която непокътнати стоят сервизите от кристал и порцелан, използвани от царските особи. В нея е и банкетната маса, която чрез серия от трансформации може да се използва от 4-ма до 24 души.

По коридорите могат да се видят няколко стаи, бани и тоалетни, които изумяват със състоянието си и удобствата, които предлагат, като се има предвид, че са направени преди близо 90 години.

В една от стаите може да се види маскирана на гардероб мивка, така че нейният ползвател да не чака на опашка за личния си тоалет пред някоя от баните на етажа.

Кабинетът на Борис III с двойна врата, пазеща от подслушване, и стаята за почивка към него, също могат да се видят при разходката. Интерес представлява и салонът с ловните трофеи на последния български цар. Ловни трофеи красят и коридорите на първия етаж.

Любопитна подробност е, че откъм, да го наречем хола, на ловната хижа е направена врата към градината, така че царица Йоанна да може да излезе и влезе без да види нито един от трофеите, тъй като се е отвращавала от лова.

Другата голяма забележителност на двореца "Кричим" е великолепно поддържаният парк, в която на 300 дка площ има над 300 растителни вида. Най-старото дърво е дъб на 260 години, който е непосредствено до ловната вила. В парка има също 200-годишни бели тополи, метасеквои, магнолии и бамбук.

Сред по-интересните растителни видове са явор на 160 години, японския клен, който макар и на 60 години е не по-висок от човешки бой и други. Красиво място е и езерото с водните лилии, което се простира на площ от 3 декара. В него живеят патици, които се втурват крякайки към всеки задаващ се пътеката посетител. Част от комплекса е и огромна оранжерия, в която също има интересни растителни видове.

Една голяма част от дворец "Кричим" е недостъпна за външни посетители. Там е създадена база за интензивно стопанисване на дивеч, в която се развъжда елен лопатар и муфлон. По последни данни в горите около двореца живеят 250 лопатара и 50 муфлона.

Сред другите интересни животни са гургулица, гълъб хралупар, лисица, чакал, дива котка, бялка, защитеният бръмбар еленов рогач, полудива патица, сухоземни костенурки и таралежи. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка.

До 1944 години двореца "Кричим" е собственост на царското семейство. Чест посетител е бил премиерът и земеделски лидер Александър Стамболийски. Според мълвата, след преврата на 9 юни 1923 година, той се отправя от вилата си край Славовица към двореца, където се надява да се спаси от изпратените да го заловят части на превратаджиите и да остане под закрилата на царя. По пътя обаче е предаден, заловен и убит, след мъчения и унижения.

След 1946 г. дворецът е национализиран и става партийно-правителствена резиденция и ловно стопанство и се стопанисва от УБО (Управление за безопасност и охрана, предшественика на Националната служба за охрана - НСО, бел. а.). В него са отсядали Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други партийни величия.

Сред видните гости до 1989 година са били виетнамският президент Хо Ши Мин, кубинският президент Фидел Кастро, югославският пръв партиен и държавен ръководител Йосип Тито, индийският лидер Индира Ганди, един от шейховете на Иран и други. През 1961 г. е посрещнат първият космонавт Юрий Гагарин. Той засажда атласки кедър и хималайски бор, които днес са над 20 метра високи.

След 1989 година дворецът "Кричим" се стопанисва от НСО, след това от Министерството на финансите, като тук са гостували президентите Петър Стоянов и Георги Първанов, премиери, министри, гости от чужбина. Симеон Сакскобургготски опитва да си върне двореца по съдебен път, чрез т. нар. дела за "царските имоти". На последна съдебна инстанция претенциите му обаче не се удовлетворени и от 2019 година стопанин на обекта е "Югозападно държавно предприятие"-Благоевград.

Достъпът до двореца "Кричим" става с билети, като възрастните плащат 12 лева, а учениците и пенсионерите 6 лева. Влизането става само на групи, които тръгват във фиксирани часове. Те са 8:15, 10:15, 13:00 и 15:00 часа така, че е добре да сте пред двореца около тези часове.