Докато сме в градския транспорт ни показва квартал "Възрожденци", където, по думите й, сега живеят младите. Вижда се, че там изникват и нови жилищни сгради наред с панелните олющени блокове от соца.

В средата на юли жегите са трудни за понасяне, но вечер за облекчение и на жителите, и на гостите на града излиза лек ветрец, който прави ситуацията поносима. Това е и времето, когато местните и посетителите се насочват към паркове и заведения, за да се насладят на лятото.

По основни артерии в центъра на града върви подмяна на асфалт и тротоари. Работниците видимо не се плашат от топящите дори асфалта температури и са по обектите от рано, но пък и не напредват твърде бързо. Някои даже си правят селфи на работното място около струпаните плочки и разположената техника.

На това прашно, ремонтиращо се и оживено кръстовище се издигат и са почти напълно населени модерни жилищни сгради. За разлика от новите софийски потайности тук улиците не съществуват вътре между блоковете, а не отвън. Точно обратното на някои новоизникнали квартали на София, в които строителите са направил нужното, а общината - не.

Отстрани до комплекса е създаден малък съвременен парк. Тъкмо в него вечер е пълно с посетители - едни пушат и по стара традиция пускат фасовете на земята, други люпят слънчогледови семки, резултатът от което е видим и на сутринта. Но пък жена, която не е в първа младост, сутринта буквално тича с маркуч да полива храсти и дръвчета. Централната алея извежда към модерна конструкция на мост, който обаче не прехвърля реката и прословутото водно огледало, а се спуска до прашно място със съоръжения, подходящи за деца и подрастващи.

Местните са много любезни, подобно на импровизирания ни гид, което е в отявлена колизия с мръсотията накъдето и се обърнеш и разбирането за правилата на шофирането, характерни повече за други географски ширини. Тук въпреки знака за предимство в кръгово движение съвсем не означава, че имащият го ще го получи.

Над огледалото минава отдавна и въжен мост, който не само чуждестранните туристи пишат във форуми, че вдига адреналина и трябва да се ремонтира. Началото му откъм центъра на града рязко контрастира с ремонтиращата се пътна артерия, всичко е обрасло в треви, а боклуците са навсякъде. Изобщо се оказва недобра идея да се мине пеша по този маршрут, за да се достигне до средновековния манастир "Свети Йоан Предтеча". От другата страна има опасен за пешеходци участък, лишен напълно от тротоар.

В църквата на манастира малкото останки от стенописи, които са и консервирани, се крият зад днешни мебели, поради което и не могат да се разгледат. Бил е важно духовно средище в региона. На място на повечето въпроси на туриста не може да получат отговори, така че по-добре се информирайте предварително. Точно пред него има спирка на градския транспорт, който дори в почивен ден пристига на секундата по разписанието, залепено на спирката.

Друг ключов обект за посещение в самия град е регионалният исторически музей. В него има немалко интересни неща, които да се видят - за бита на града, от археологически разкопки в района, има 3 D визуализацията и на находки от Перперикон. Самата сграда е обявена за паметник на културата през 2005 г. Строителството ѝ започва в началото на 20-те години с дарения, които са стигнали едва за полагането на основите, през 1922 г. изграждането продължава със средства на Градската община до 1930 г. Предназначена е първоначално за медресе - духовно мюсюлманско училище, но никога не е изпълнявала тази функция, през 40-те години сградата се използва за нуждите на армията по време на Втората световна война, а по-късно приема ученици. След 1978 г. започва адаптирането й към музей.

Ползването на климатици по заведенията е с променлив успех, тъй като в частите им, които могат да се отварят, се пуши и там в най-добрия случай има вентилатори, които раздвижват горещия въздух, а големите охладителни тела стоят като паметници.

През лятото в града ври и кипи от хора - тук са не само местните, но и техните гости от чужбина. А в събота трафикът в посока Гърция през Маказа съперничи по интензивност на този на магистрала "Тракия". И най-близките, и по-далечните плажове са пълни с българи.

Това е причината някои семейни хотели в намиращото се на около 30 км южно от Кърджали Кирково да са пълни с гости от различни градове, които ги използват за спалня, а през деня хващат пътя за плажовете отвъд границата. В самото Кирково също може да се видят наченки на ново начало, което върви с ремонт на тротоара. Или по-скоро със започнал, но несвършен ремонт.