Ако всички ученици продължават обучението си в 11. клас, изпитите след десети се обезсмислят. Така Мариана Банчева от Института за прогресивно образование коментира пред БНР идеята на министъра на образованието Красимир Вълчев за отпадане на изпитите по български и математика след края на първия гимназиален етап.

Националното външно оценяване в 10. клас беше въведено преди 10 години. Тогава гимназиалният етап беше разделен на два етапа - до 10. и до 12. клас - и всеки от тях и досега завършва с изпити. Дипломата със завършен 10. клас не дава право на кандидатстване в университет, за разлика от другата, но позволява човек да работи. Управленският екип в Министерството на образованието и науката, който прокара промяната, се спря на 10. клас, защото тогава учениците са навършили или навършват 16 години, тоест възрастта, до която образованието в България е задължително.

Когато беше въведено националното външно оценяване след 10. клас, се предполагаше, че голяма част от учениците няма да продължат към втория гимназиален етап в 11. и 12. клас, където обучението става строго профилирано и е насочено към продължаване във висши училища, а ще навлязат на пазара на труда, припомни Банчева. Но това по думите ѝ не се е оказало вярно. Ако всички десетокласници продължават в 11. клас, външните оценявания в десети се обезсмислят, заключи тя пред БНР и попита какъв е смисълът да има профилирани и професионални паралелки, в които до 12. клас се учат неща, които могат да бъдат придобити като квалификация за близо година в центрове за професионално обучение.

Аргументите на министър Вълчев за евентуално въвеждане на задължителна матура по математика са, че сега, когато предметът е един от избираемите за втората задължителна матура (първата е по български език и литература), едва 5% го избират.

По думите му друга мярка в тази посока, която предстои да бъде обсъдена, е висшите училища да бъдат насърчени да обявяват кандидатстване с математика, физика и химия. Според министъра това ще насърчи повече ученици да изучават тези профили и да полагат изпити по тях.

Банчева обаче е скептична по отношение на въвеждането на задължителна матура по математика, защото според нея системата отказва учениците от математиката още в рамките на основното образование, а досега не е изготвен анализ какви са причините седмокласниците да не се справят на националното външно оценяване по предмета. Миналата година те постигнаха средно 42.9 точки от максимални 100 на изпита, а през 2023 г. - средно 35.29.

Седмокласниците с високи резултати вземат допълнителни частни уроци, подчерта тя. "Ако направим матурата по математика задължителна, така ще направим по-привлекателно обучението - това е много интересна хипотеза за изследване, защото отказваме децата от математика в основното образованиe. Никое от успешните деца не се представя добре на националното външно оценяване само с обучението от училище", коментира експертът идеята на министър Вълчев.