Просветният министър обмисля разделянето на изпитите след седми клас на две части

Просветният министър обмисля разделянето на изпитите след седми клас на две части

Просветният министър Красимир Вълчев. Снимката е архивна.
Просветният министър Красимир Вълчев. Снимката е архивна.
Разделяне на две части на изпитите след седми клас, които сега служат за класиране в гимназиите с прием в осми клас, обмисля министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той обяви идеята си по време на блиц контрол в Комисията по образованието и науката в Народното събрание днес.
Сега учениците полагат изпити по български език и математика. При евентуалното им разделяне едната част би могла да служи за кандидатстване в гимназия, а другата - за оценяване на системата, поясни той, без да развие тезата си в подробности.

Математическите гимназии

Пред депутатите министърът коментира и темата за математическите гимназии, след като "Дневник" писа, че родители настояват за повече паралелки, защото сега пращат децата си на частни уроци още от първи клас с надеждата да влязат в математическа гимназия в пети. Те изтъкват, че всяка година стотици добре подготвени деца остават извън класирането заради високата конкуренция и липсата на достатъчно места. Родителите предлагат и средните училища да разкрият повече паралелки с разширена подготовка по математика.
В отговор Вълчев посочи, че е разговарял с началниците на регионалните управления на образованието за възможността за повече паралелки в математическите и природо-математическите гимназии в страната с прием от 5-и клас.
Те му отговорили, че в страната няма толкова желаещи да учат разширено математика, с изключение на две области, сред които е София. В столицата има две специализирани училища - Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" (СМГ) и Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" (НПМГ), но те - по думите на министъра - нямат капацитет за разкриването на по още една паралелка.
"В пети клас губим ученици с високи способности, но ги губим най-много с учебните програми", констатира Вълчев и подчерта необходимостта от тяхната промяна, включително в контекста на идеята за задължителна матура по математика.

Матура по математика

"Преди да въведем задължителна матура по математика, трябва да променим учебните програми и планове. Разговорът за това как да насърчим повече ученици да учат математика не започва с въвеждането на матура, а приключва с нея. Разговорът започва още от предучилищната възраст и как да ограничим екраните от децата, минава през това как да олекотим учебните програми, как се учи математика, какви задачи, как оценяваме учениците, трудните профили, които карат дори силните ученици по математика да се откажат, т. е. поставям темата за дискусия", каза Красимир Вълчев.
Наред с учебните програми, акценти за Вълчев в мандата му са промяна в културата на учениците от наизустяване към функционалност на знанията, намаляване на формализма и промяна в дейността на регионалните управления по образованието.

Изпити след 10. клас

Дебатът "за" и "против" задължителна матура по математика започна от интервю на Вълчев пред "Труд",в което той каза, че има по-голям смисъл от въвеждането на задължителен държавен зрелостен изпит по математика, отколкото от национални външни оценявания по български език и математика след 10-и клас.
Днес той обясни, че преди промени в учебните програми няма да бъде въведена матура по математика, нито да бъдат премахнати националните външни оценявания след 10-и клас. Вълчев се ангажира до 30 април да бъде публикуван проект за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование. Редакциите в него ще бъдат насочени към езиковата интеграция, атестацията и квалификацията на учителите и др. Той допълни, че може да бъде изготвено предложение за отпадане на националното външно оценяване след 10-и клас, но с по-далечен срок за влизане в сила.
Министърът обяви още, че в петък ще бъде обявена концепцията и визията за нови учебни програми, но прогнозата му е, че те ще бъдат готови след 3-4 години.
През последните години Министерството на образованието включва все повече практически насочени задачи в националните външни оценявания и матурите по модела на международното изследване PISA. За това се изразходва голям ресурс, но министерството не използва достатъчно резултатите от изпитите за самооценка на системата и няма оценка на добавената стойност - коментира Вълчев.
Въпросната оценка би показала не просто на какво ниво е даден ученик, а какъв напредък е успял да постигне учителят за определен период от време. Например ако той е помогнал на слаб ученик да достигне до ниво на оценките Добър (4.00), приносът му е по-голям от този на свой колега, чийто ученик в началото на подготовката си е бил на ниво Мн. добър (5.00) и е останал там до края ѝ.
На въпрос дали министерството е анализирало резултатите от входните равнища по природни науки в девети клас, които се проведоха през октомври, Вълчев посочи, че не е изненадан от ниските резултати, защото те се виждат и от националните външни оценявания, и от международните изследвания. Деветокласниците, които положиха дигиталния тест по природни науки, се затрудниха най-много на въпросите по химия. Средната им оценка по този предмет беше Среден 3.10, по физика Среден 3.40, а по биология - Добър 3.90.
Тазгодишните деветокласници са випускът, от който представителна извадка ще участва в международното изследване PISA през 2025 г. Целта на министерството бе чрез теста по природни науки учениците да се подготвят, да се запознаят с типа задачи и да се проверят различни платформи, които в бъдеще биха могли да подпомагат подготовката и провеждането на различни видове изпити.
Фактът, че технически проблеми с една от използваните за теста е-платформи осуетиха в голяма степен провеждането на теста през втория ден навел Вълчев на мисълта, че засега системата на образованието не е готова за провеждане на изпити в електронна среда.

Заплати на учителите

Министърът на образованието коментира и заплахата за стачка на Синдиката на българските учители към КНСБ, ако не бъде предвидено увеличение на учителските заплати в проекта за държавен бюджет.
"Когато се прави бюджетът, един министър до последно не е сигурен и е малко въздържан да говори, но това, което имам като уверение, защото таблиците за бюджета в момента са в Министерството на финансите, е че ще бъдат планирани тези 499 млн. лева за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал, които ги имаше и в проектобюджета, представен от служебното правителство", каза Вълчев.
Той допълни, че синдикатите са предложили увеличението да е от 1 март с 15%, предвид факта, че бюджетът за 2025 г. ще бъде бъде приет по-късно.
Според колективния трудов договор в образованието педагозите трябва да получават по 125% от средната брутна заплата за страната. Това предполага месечните им възнаграждения да бъдат увеличавани всяка година.