Финансирането на училищата според принципа "парите следват ученика" не стимулира качеството. Това са заявили представители на Асоциацията на организациите на българските работодатели на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев по време на среща помежду им, съобщи АОБР днес. Двете страни са се съгласили, че трябва да има финансови стимули при постигане на определени резултати.

Принципът "парите следват ученика" е в основата на формулата за финансиране на училищата в България от 2018 г. насам. Бюджетът им се определя на база броя на учениците. Той се умножава по определена сума (стандарт) за издръжка на ученик в дадения вид образователна институция. Стандартите приема Министерският съвет. Те зависят още: от формата на обучение; професионалното направление; географски и демографски характеристики на населеното място, общината и региона, водещи до различия в необходимите разходи за осигуряване на равен достъп до образование и др. Все още обаче финансирането не зависи от стандарт за качество, който се очаква да измерва не само резултатите на учениците, но и постигнатия напредък на децата вследствие работата на учителите с тях. След отмяната на предишния стандарт беше изготвен проект за нов, който премина тестване в 130 училища, но все още не е утвърден от ресорния министър.

Двете страни са били единодушни, че са необходими промени в учебните програми. Според работодателите въпреки усилията за адаптирането им към настоящите и очакваните нужди на пазара на труда системата остава недостатъчно гъвкава и в нея има огромни дефицити.

Те са изтъкнали и необходимостта от стратегическо преосмисляне на държавния план-прием както във висшите училища, така и в средното професионално образование, тоест професионалните училища и университетите да предлагат обучение за кадри, за каквито има търсене на пазара, а не само за специалности, по които имат учители. От качеството на образованието зависи качеството на живота в страната - са подчертали представителите на бизнеса.

АОБР категорично подкрепя министъра за намеренията му за актуализиране на учебните програми с акцент върху уменията, увеличаването на професионалните паралелки за сметка на езиковите в неезиковите гимназии, поетапното въвеждане на задължителна матура по математика, разширяване на участието на малките и средните предприятия в дуална форма на обучение на учениците от професионалните гимназии, насърчаване на висшите училища да обявяват кандидатстване с математика, физика и химия, както и повишаване на изискванията за завършване на висше образование, се казва в позицията на асоциацията.

Двете страни са били съгласни и за още нещо: необходимостта от увеличаване на броя учебни дни в средното образование. Това вероятно предполага преразглеждане на броя дни за ваканции, включително подновяване на дебата за по-ранно започване на учебната година, а не на 15 септември.

Министърът и работодателите са се споразумели и за активно участие на бизнеса в разработването на учебни програми и съдържание, за да се гарантира, че завършващите са подготвени за реалните изисквания на индустрията.

Сред другите теми, които са били обсъдени, са нуждата от популяризиране на професионалното образование, бързото сформиране на Национален съвет по уменията, увеличаване на средствата в бюджета за ученически и студентски стажове, стипендиите за ключови специалности да бъдат два пъти по-високи от останалите, разширяване на възможностите за провеждане на стажове в реална работна среда след навършване на 14 г. и др.