Олекотено съдържание, повече време за упражнения, възможност да интегриране на няколко учебни предмета, засилена възпитателна функция. Това са част от предложенията на Министерството на образованието за нови учебни програми в училищата, описани в концепция за промени, за която министерството съобщи във "Фейсбук". Те обаче може да станат факт след поне 5 години.

Министерството обяснява, че документът е обща визия за промяна, която се представя като основа за дискусия за цялостна и концептуална промяна в учебните програми. След дискусия по този документ ще бъдат изготвени и предложения за обсъждане на отделни концепции за учебни програми по различните предмети, които да дефинират рамката за промяна и да служат като задание на работните групи и експертите, които ще изготвят учебните програми.

Новите учебни програми трябва да дадат умения на учениците за професиите на бъдещето, а в преподаването по всички предмети трябва да има и възпитателен елемент. Това е заявил образователният министър Красимир Вълчев, цитиран от пресцентъра на ведомството, при представянето на концепцията пред Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на училищното и предучилищното образование.

Министърът е посочил, че промяната в учебните програми е наложителна, за да се подготвят учениците за живота и професиите, които ще работят през следващите 40 години. Негов приоритет е чрез новите програми да се промени доминиращата в образователната система култура на заучаване на знания, като тя се префокусира към функционалност на знанията - да са приложими в реалния живот.

Документът започва с разяснението, че учебните програми, оценяването и методите на преподаване са базовите елементи на образователната система и определят основните ѝ характеристики. Учебните програми задават какво и колко учат учениците, но формират и начина на учене и преподаване.

Според експертите от ведомството тя не е достатъчна, за да могат учениците да формират умения и нагласи, да развиват функционална и социално-емоционална интелигентност и да развият трайна мотивация за учене.

От министерството подчертават, че българските ученици се представят относително добре в международните изследвания (PIRLS и TIMSS), оценяващи базовата грамотност, и "твърде незадоволително" в международното изследване PISA, насочено към мерене на функционалната грамотност.

Министерството очертава няколко цели на промените в програмите:

В рамките на 10 точки министерството очертава какви характеристики трябва да притежават новите учебни програми. Според ведомството те трябва да са:

1. Базирани на компетентностни профили.

Работата по програмите трябва да започне с разработването на рамка на компетентностите и матрица "предмет - компетентност", въз основа на която да се разработи компетентностен профил по всяка програма.

2. Ориентирани към умения

Министерството обяснява, че програмите трябва да са с повече време за упражнения и формиране на умения, отколкото за придобиване на нови знания, а времето за нови уроци не трябва да надвишава 45%.

3. С много по-силен акцент върху формирането на нагласи и ценности. Основна цел на образователната система е да възпита децата в национално самосъзнание, човешки добродетели, граждански ценности и личностни качества, пише още в документа.

4. С акцент върху социално-емоционалните умения.

5. По-рамкови и с възможност за интегриране на предмети.

Министерството обяснява, че адаптирането на учебните програми на ниво училище би дало свобода на преподавателите да прилагат методи и да ползват ресурси в зависимост от конкретната ситуация и възможностите на учениците. Това би дало възможност на учителите да разместват отделни теми между класовете в рамките на етапа на обучение и др.

6. С олекотено съдържание.

В документа се посочва, че освобождаването на време на учителите и учениците ще даде възможност за формирането на умения и на нагласи. "Намаляването на учебното съдържание не означава, че учениците ще научат по-малко. Свръхамбициозните програми водят до демотивация и самоизключване, възпроизвеждат културата на заучаване и възпрепятстват формирането на умения", подчертават от министерството. Предлага се учебното съдържание да се оптимизира чрез отпадане на фактология, да се намалят броят и обемът на темите, както и да се намали профилираната и небазова професионална подготовка.

7. Насочени към учениците със средни когнитивни способности.

Министерството обяснява, че системата трябва да осигурява допълнително възможности за преодоляване на образователните трудности на учениците с ниски познавателни способности и за развитие на способностите на учениците с високи когнитивни способности. "Тя обаче се справя много трудно с наваксването на натрупаните дефицити, когато програмите са настроени предимно към учениците с високи когнитивни способности", отбелязват експертите.

8. Развиващи широк набор от компетентности и високо ниво на грамотност, а не толкова специализация.

9. С много по-силен фокус върху образованието в здравословен начин на живот.

10. С включени методически насоки в тях.

Според ведомството учебните програми трябва да очертаят специфичните за предмета и възрастта методи, форми и инструменти и да предложат препоръки и решения, без да отнемат свободата на учителя да избира средствата и подходите за работа с учениците. Министерството дава примери с това, че методическите насоки могат да се използват за насърчаване на иновативните методи на преподаване, насочени към повишаване на мотивацията за учене; за подкрепа на новопостъпващите учители и др.

В документа се посочва, че програмите за профилирана подготовка съдържат голям обем знания, които се придобиват във висшите училища. Министерството предлага профилираната подготовка да се оптимизира и да се освободи пространство за качване на общообразователна подготовка в по-горните класове, за по-голяма интердисциплинарност.

В програмите за професионална подготовка могат да се разширяват базовите професионални компетентности за сметка на тясноспециализираните знания, които са свързани с конкретна технология или конкретно работно място.