Тестът по природни науки показа нуждата от промени в програмите, смятат в просветното министерство

Тестът по природни науки показа нуждата от промени в програмите, смятат в просветното министерство

Тестът по природни науки показа нуждата от промени в програмите, смятат в просветното министерство
Unsplas.com
Резултатите на българските деветокласници по природни науки показват необходимостта от промяна на учебните програми. Такъв извод направиха от Министерството на образованието и науката по повод детайлните данни по училища и области от проведения през октомври 2024 г. електронен тест, публикувани от "Дневник". Те показаха, че средният успех по химия в 14 от 28-те области в България дори не достига прага на оценката Среден (3.00), по физика няма нито една, постигнала 4.00, а областта с най-високия успех по биология - София-град - е със сбор 4.26.
Попитани за заключенията в анализа им след тестването и евентуално планираните промени в програмите по трите учебни предмета, от МОН отговориха:
"Тестването в 9 клас, което бе проведено в началото на тази учебна година, бе организирано със задачи, сходни на тези в PISA. Резултатите още веднъж показват, че българските ученици се справят на сравнително добро ниво,
когато се явяват на изследвания от типа на PIRLS и TIMSS, които мерят по-скоро базови знания, и далеч не толкова задоволително с изследвания, които измерват функционалност на знанията. Именно затова и основен приоритет на сегашния екип на МОН е цялостна промяна на учебните програми. Те следва да станат по-рамкови и насочени към уменията, които придобиват учениците, и тяхното прилагане."
"По-рамкови" означава осигуряването на повече свобода за учителите в преподаването, обясниха от пресцентъра на министерството. Например не да се изисква от учителите да покриват точно определени дати и събития, свързани с Българското възраждане, а да им се даде просто темата "Българско възраждане" и те да преценят как да я развият пред учениците.
Един от основните недостатъци в подготовката на учениците, който резултатите откроиха, е недостатъчната експериментална работа в училище. Попитани в колко училища има лаборатории, от МОН информираха, че в около 200 има STEM кабинети (STEM идва от science, technology, engineering, math (англ. ез.), в превод - наука, технологии, инженерство, математика, бел. авт.), изградени със средства по Националната програма на МОН "Изграждане на училищна STEM среда". Отделно през годините училища са изграждали кабинети по природни науки със собствени средства.
Училищата в България са над 2200. Планира се изграждането на STEM кабинети във всички тях със средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Кога ще се случи това от МОН не уточняват.
"STEM обучението е един от възможните модели за интеграция на отделните дисциплини от природните науки и в много училища вече успешно се работи в тази посока", увериха от МОН.
STEM центровете могат да бъдат в пет направления - природни науки, математика и информатика, роботика и кибер-физични системи, дизайн и 3D прототипиране, зелени технологии и устойчиво развитие. Всяко училище избира едно, няколко или всички в зависимост от профила, спецификата си и желанието на училищния екип.
Над 1700 училища са избрали да имат и направление по природни науки в STEM центровете. В 280 от тях кабинетите ще бъдат специализирани само в направление по природни науки, а в 220 - по математика и информатика, уточниха от пресцентъра на ведомството.