Точно 135 училища в София имат паралелки с избираеми часове по математика в прогимназиалния етап през настоящата 2024/2025 учебна година. Сред тях са общински и частни, сочат данни, получени от Института по образование към министъра на образованието по Закона за достъп до обществена информация.

В списъка с училищата от МОН са включени всички класове, в които учениците изучават математика в раздел Б на училищния учебен план за 2024/2025 г. В раздел Б са избираемите часове.

Справката е крайно некоректна - смята Данко Калапиш - директор на 107-о Основно училище "Хан Крум", където има една паралелка с разширена подготовка по математика и прием в 5-и клас. Таблицата показва училищата, които в раздел Б (избираемите учебни часове) имат математика, но те могат да варират от половин до два часа и половина седмично, а разширената подготовка по математика е "нещо съвсем различно", коментира той пред "Дневник".

Ако училището има възможност, може да включи и до 4 часа математика в рамките на факултативната подготовка. В 107-о например има и извънкласна дейност - школа по математика, организирана от Института по математика и информатика към Българската академия на науките (БАН).

Калапиш разяснява, че концепцията на разширеното изучаване на математика предполага в рамките на тези допълнителни часове да се надгради основният материал и да се работи в областта на състезателната математика, каквато е концепцията на математическите гимназии.

По думите му в София извън Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" (СМГ) и Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" (НПМГ), където учениците биват приети по държавен план-прием,

Калапиш допуска, че може да има и други такива училища, но "останалите в списъка по-скоро затвърждават изучения материал" и по-скоро допълват половин час към останалите часове по предмета.

За единствената паралелка с разширено изучаване на математика в 107-о ОУ напливът е голям - кандидатстват между 130 и 150 деца, които не учат в училището. Към тях се прибавят и тези, които са учили там до четвърти клас - всички те се борят за 26 места. Училището има и допълнителна сборна група по математика.

Кандидатите за тази паралелка трябва да са се явили на определени математически състезания и олимпиади, на националните външни оценявания след четвърти клас. "Разбира се, с предимство са живеещите в район "Лозенец" и в прилежащия район на училището, защото все пак сме общинско училище и трябва да бъде приложена политиката на Столичната община", разяснява директорът.

Калапиш одобрява идеята повече училища да разкриват математически паралелки, но подчертава, че преди всичко те трябва да имат подготвени кадри, а от години учителите по математика не достигат.

Кандидатстващите деца също трябва да имат качества.

По думите му състезателната математика не се преподава никъде и повечето учители са самоуки. "Нашето училище е школа за такива преподаватели, както СМГ и НПМГ", казва директорът.

Наскоро просветният министър Красимир Вълчев обяви, че министерството ще разработи национална програма в подкрепа на математическите школи и обучението на учители по математика, които да подготвят ученици за участието им в международни олимпиади.

Вълчев обясни, че в момента преподавателите, които подготвят учениците за международните състезания, са 20-ина и повечето са в пенсионна или в предпенсионна възраст. Идеята му е те да подготвят още 20-30 преподаватели, за да може олимпийските школи да бъдат съхранени.

Въпроса за изучаването на математика в училище достигна и Народното събрание. Повдигна го депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" Елисавета Белобрадова.

В отговор на писмения ѝ въпрос за нуждата от разширено изучаване на математика Красимир Вълчев обяснява, че и сега при интерес всяко училище може да заложи разширено изучаване на математика в рамките на избираемите и факултативните часове, което по думите му е честа практика в училищата в големите градове.

Вълчев допълва, че МОН ще анализира и евентуално ще преразгледа сегашното ограничение в наредба, според която само 2% от четвъртокласниците могат да бъдат приети в математическа гимназия в пети клас.

Вълчев обяснява също, че въпросните 2% са определени въз основа на предложенията на математическите и природо-математическите гимназии и след обществено обсъждане. Наредбата дава възможност след анализ и при подходяща материална база в училищата началниците на регионалните управления да утвърдят държавен план-прием в пети клас над ограничението.

Учениците от пети до седми клас се обучават по един и същ рамков учебен план, който е еднакъв за всички ученици. В математическите и природо-математическите гимназии засиленото изучаване на математика е заложено в часовете за разширена и за допълнителна подготовка, обяснява Вълчев. Той допълва, че при интерес всяко училище може да заложи разширено изучаване на математика в рамките на избираемите и факултативните часове, което по думите му е честа практика в училищата в големите градове. Министърът посочва и Наредбата за приобщаващо образование, която също дава възможност на учениците да изучават математика в заниманията по интереси.

Министъра уверява, че предстои обсъждане на възможностите за разработване на рамков учебен план за разширено изучаване на математика от пети до седми клас в отделни училища за ученици, които имат подчертан интерес към изучаването на предмети, в т.ч. и за онези, които не са успели да се класират след четвърти клас в паралелка в математическите и природо-математическите гимназии.