Системен програмист, приложен програмист, програмист на изкуствен интелект, програмист на роботи, авиационен техник, техник на енергийни съоръжения и инсталации. Това са новите шест професии, които държавата предлага да бъдат включени в Списъка със специалности от професии, по които е очакван недостиг от специалисти на пазара на труда за учебната 2025/2026 година. Списъкът предстои да бъде одобрен от Министерския съвет.

Докато бизнесът с години се оплаква, че изпитва хронична нужда от кадри, от данните се вижда, че това не би следвало да е така - професионалните паралелки са повече от всички останали (езикови, математически и др.).

Недостигът на квалифицирани работници идва от несъответствието между предлаганите обучения и това, от което бизнесът има нужда. Така се поддържат обучения по отмиращи професии (колкото да не се закриват паралелки и цели училища), вместо да се откриват нови и модерни, а половината от завършилите ги не работят това, за което са учили. Това на свой ред означава, че неефективно се пилеят с години време и средства, а усилията да се овладее една професия се оказват похабени.

Според експерти друга причина учениците да не се реализират по специалността си, е че избират професия в твърде ранна възраст - при кандидатстване в гимназия след седми клас, когато мотивацията им не е устойчива. Впоследствие за някои идва и разочарованието от реалността, когато започнат практиката си във фирма по време на обучението.

Досега държавата е установила общо 140 специалности, за поддържането на обучението по които трябва да полага специални грижи. Това са около 60 т. нар. защитени специалности, за които държавата и бизнесът имат потребност, и други 80, за които се очаква недостиг от кадри в бъдеще.

Списъците със защитените специалности и тези, от които се очаква недостиг на кадри, бяха въведени през 2018 г. и се актуализират всяка година. През тази обаче няма да бъдат въвеждани нови в списъка със защитените специалности.

Сред вече влезлите в списъка на защитените са специалности в областта на приложните изкуства и занаятите, машиностроенето, електротехниката, производствените технологии, строителството. Това са специалности, които се предлагат в не повече от четири училища в страната, имат специфично съдържание или се изучават от малък брой ученици, а икономиката има потребност от тях. Държавата ги защитава като дава възможност те да се преподават в класове с по-малък брой ученици - минимум 9, а не 26, както е при обикновените паралелки.

Във втория списък със специалности, за които се очаква недостиг на кадри, попадат над 80 професии, като машинен монтьор, електротехник, химик-технолог и др. Паралелките са с не по-малко от 12 ученици.

Обучението в предложените професии в списъка със специалности с очакван недостиг на кадри е тежко и трудно, коментира Антоанета Кацарова, директор на Центъра за професионално обучение към Българската стопанската камара (БСК), и конкретно дава пример с професията авиационен техник. Системата на професионалното образование и обучение трябва да ги включи, защото наистина има недостиг от такива специалисти със средно образование, добавя тя.

Експертът подчертава, че професионалното обучение е скъпо, тъй като включва много часове практическо обучение и материали, които трябва да бъдат осигурени от училищата. Тя отбелязва, че въпреки това голяма част от завършилите професионално образование не работят в областта, в която са се обучавали, което според нея прави тези инвестиции напразни.

Сред причините, поради които младежите не се реализират по специалността си, са:

По думите ѝ на 13-годишна възраст, когато седмокласниците кандидатстват за гимназия, те не могат да оценят сложността и тежестта на много професии, които им се струват скучни и неатрактивни. Допълва, че разбирането за стойността на тези професии обикновено идва по-късно, когато човек, вече като възрастен, започва да осъзнава нуждата от сигурност в живота, както и от професионално и личностно развитие.

Отбелязва, че много младежи, които съзнателно са избрали да учат в професионална гимназия, имат нереалистични очаквания за професиите, които избират. "Например, учениците, които учат за конструиране и моделиране на облекло, си представят, че ще станат известни дизайнери като Карл Лагерфелд. Когато започнат да им преподават формули и чертежи, и отидат на практика, седнат на машината да кроят или шият, което си е сериозен труд, изведнъж те се оказват излъгани в своите представи", подчертава Кацарова.

Според нея професионалното обучение, както за младежи, така и за възрастни, не може да подготви човек за конкретно работно място. Училището трябва да осигури базови знания и умения, но след започване на работа, новите служители трябва да преминат през допълнително обучение и адаптация, които работодателят трябва да осигури.

Наскоро представен доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) за връзката между професионалното обучение и пазара на труда очерта няколко проблема:

Според друго изследване на ИПИ - "Образование и заетост" 2024 г., близо половината ученици, обучаващи се в професионални гимназии, няма да работят това, за което са учили.

Изследването обхваща випуск от близо 22 хил. ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и информационните и комуникационните технологии.

През 2024 г. индексът на съответствие е 53.1 точки, което значи, че за около половината ученици в професионалното образование няма насрещно търсене от бизнеса, или за близо 10 хил. младежи.

Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо, обясняват икономистите.

Според експертите от института негативните ефекти от несъответствията между образованието и профила на икономиката могат да бъдат намалени чрез по-общо образование в училищата, което да замени силно специализираните предмети с езикови и технологични курсове, както и с обучение за придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост. Важен аспект е разширяването на дуалното обучение (обучение чрез работа - бел. ред), което ще подобри заетостта и ще направи професионалното образование по-привлекателно благодарение на практическите умения.

Според анализаторите така ще се намали необходимостта от обучение при първия работодател и ще се увеличат шансовете за работа на мястото на обучението. Дуалното образование ще подобри съответствието между предлаганите специалности и местната икономика, а този подход трябва да бъде допълнен с възможности за трансфер между професии и задължително професионално ориентиране на учениците.

Експертите от ИПИ подчертават, че в дуална форма на обучение учат едва 9% от започналите професионално образование през тази учебна година.

На кръгла маса, посветена на проблемите в образованието и възможни решения, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) наскоро, представители на бизнеса, учители, образователни експерти очертаха няколко препоръки:

За следващата учебна година за първи път просветното министерство предлага толкова висок процент от 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии. През тази учебна година те са 60.23%. Общо 2 240 професионални и профилирани паралелки в гимназиите предлага ведомството в държавния-план прием за 2025/2026 учебна година, като целта е да се отговори на нуждите на пазара на труда, съобщи ведомството.