Директор изгони шест деца заради неплатени...дарения: как функционират българските училища в чужбина

Директор изгони шест деца заради неплатени...дарения: как функционират българските училища в чужбина

1 / 2
Шест български деца са били изгонени от финансирано от българската държава неделно училище "Васил Левски" в Хага след отказ на родителите им да платят... дарения. За случая разказаха пред "Дневник" пет майки и учителка, която е била уволнена след случилото се.
Родителите съобщиха за редица други проблеми, за съмнения за злоупотреба с държавни средства и поискаха промяна в политиките за българите в чужбина и по-ефективен контрол от Министерството на образованието и науката (МОН) по отношение образованието на децата. В отговор на въпроси от "Дневник" от МОН обясниха, че е възложена проверка на училището, която продължава, а директорката му Филиз Ахмедова определи твърденията на родителите и учителката като "клеветнически".
Българското неделно училище "Васил Левски" в Хага е създадено преди четири години към сдружение "Другата България" (според представянето на сайта му, то е признато от нидерландските данъчни служби като ANBI - нестопанска, благотворителна организация и даренията, които получава са освободени от данъци). От три години получава финансиране от българската държава. През настоящата учебна 2024/2025 г. то е в размер на 76 410 лева за декларираните като записани 156 деца и ученици. Сумата се определя по стандарт и зависи от броя на децата.
Училището в Хага е едно от общо 394-те български неделни училища в 42 държави с общо финансиране тази година от над 16,5 млн. лева.
Правилата за организиране, провеждане и финансиране на обучението на българските деца в чужбина е въпрос, уреден в Постановление 90 на Министерския съвет. Държавата финансира обучението по български език и литература, история и география в частта, която се отнася до историята и географията на България. Неделните училища провеждат занятията си през почивните дни, а при възможност и в делнични, извън занятията на училищата.
Неделни училища могат да бъдат създавани от:
- организации на българи, живеещи зад граница и регистрирани по законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност;
- дипломатически представителства на България;
- български православни църковни общини;
- Славянобългарския манастир "Св. Вмчк. Георги Зограф" - Атон, Гърция.
Кандидатстващите за включване в списъка с училищата организации трябва да докажат, че отговарят на определени условия, свързани с броя на децата и учениците, безопасността на сградата, наличието на педагогическа квалификация на учителите и др. Кандидатурите им разглежда междуведомствена комисия с представители от министерствана на образованието, външните работи и културата и Изпълнителната агенция за българите в чужбина, назначени от министъра на образованието. Той има и последната дума за включването в списъка.

Има нещо гнило в...Хага

Майките Станислава Ангелова, Надежда Хаджийска, Емилия Серафимова, Анелия Дангулева, Мая Бачкова и учителката Светлана Храброва изпратиха в края на януари отворено писмо до президента, председателя на Народното събрание, премиера, министъра на образованието и др., в което апелираха за цялостна промяна в държавната политика и нормативната уредба и за оказването на ефективен контрол върху българските неделни училища зад граница. "Дневник" разговаря с тях за случая, който предизвиква реакцията им.
"На 7 декември три деца от моя клас бяха спрени пред училището и почти един час държани навън", разказа уволнената учителка по български език и литература Светлана Храброва. По нейните думи и думите на майката на две от тях - Станислава Ангелова - те са останали около час, час и половина пред жилищната сграда, в която се помещава училището.
Децата са момиченце в детската градина и момче седмокласник на 13 г. На вратата ги спрял съпругът на училищния ръководител Филиз Ахмедова и им казал, че няма да бъдат допуснати до училището заради неплатени такси и че семейството е било уведомено за решението.
Той говори за такси, но всъщност става въпрос за дарения, при плащането на каквито не се дължат данъци. Те не подлежат и на възстановяване на семейството, ако например то реши да се върне в България и след две посещения спре детето си, обяснява Храброва. Годишната сума е 400 евро за първо дете и 360 - за второ.
"В случая родителите, трите майки със спрени деца, не отказват да платят учебните такси, а отказват да ги платят под формата на дарение и поставят като условие доставката на учебници и учебни помагала - разяснява учителката. След това според тях следват "грозните ситуации с отстраняването на децата."

Заплащане на "родителски принос"

В отговор на въпроси на "Дневник" училищният ръководител Филиз Ахмедова определя плащаните суми като "родителски принос" и обяснява отстраняването на шестте деца така: "Прекратяването на обучението нa шестима ученика е резултат от комбинация от обективни и организационни причини, както и дългосрочни проблеми във взаимоотношенията между ръководството на училището и родителите на засегнатите ученици." Тя потвърждава, че е имало "неплащане на таксите в срок", но казва, че "няма изгонени деца".
"Някои родители отказаха да заплатят своя родителски принос. В резултат на това им беше съобщено, че училището няма да продължи да работи с тях и им беше предложено да се ориентират към другото българско училище в града", пише в отговорите от Филиз Ахмедова. Според нея на родителите е било предложена "възможност за гъвкаво разпределение на плащанията според техните финансови възможности".
"Вместо да приемат тази възможност, те, подтиквани от бивш учител, започнаха да подават сигнали по различни институции, разпространявайки клеветнически твърдения, които нанесоха щети на училището и фондацията", твърди директорката на училище "Васил Левски".
Тя обяснява, че "родителският принос" е стандартна практика в българските училища зад граница и се използва за покриване на разходи, свързани с учебния процес, културни събития и празници. Ахмедова обяснява, че неделните училища в чужбина са частично финансирани от Министерството на образованието и науката, но средствата са недостатъчни.
"Родителския принос за училището, ако бъде внесен като "дарение" от фирмената сметка, може да бъде приспаднат от годишните данъци на родителите. В този случай цялата сума се признава като разход и не подлежи на данъчно облагане. Това е направено с цел да облекчи финансовото бреме за семействата", пише още Ахмедова.
От образователното министерство отговориха на "Дневник", че събирането и отчитането на такива средства следва да се извършва при спазване на местното законодателство. "МОН не одобрява разходи и не изисква отчитане на финансови средства, които не са предоставени от него, в това число и такива, заплащани от родители за подпомагане на обучението на децата им", се казва още в отговора.

И уволнена учителка

След неплатените дарения Светлана Храброва - учителка, която преподава на три от отстранените деца - е уволнена.
"На 6 декември получих от трите майки от моя клас съобщения, че децата утре няма да бъдат допуснати до училище. (...) Чух се с госпожа Ахмедова по този въпрос и ѝ казах, че е добре да преосмисли решението си от гледна точка на това, че става въпрос за деца. Отивайки на 7-и на работа, тя ми каза, че категорично е взето решение децата да не бъдат допуснати", разказа учителката по български език и литература пред "Дневник".
Тя трябва да проведе онлайн среща във връзка с организацията на тържество за Бъдни вечер и коледните празници. След края на срещата "господин Ахмедов ми се разкрещя и ми каза, че съм избрала неправилната позиция". "В първия момент се учудих, не направих връзка, не знаех какво се е случило. Застанала съм на неправилната страна и е трябвало да ги подкрепя, защото те държат да бъдат спазвани правилата. Едва ли не, съм искала да вляза в обувките им и ги заплашвам с това, че не подкрепям този подход за събиране на таксите - до този момент не знаех, че са дарения. Рязко ми се наложи да вляза в ситуацията. Казах им, че не съм избрала ничия страна, а страната на децата", разказва Храброва.
Тя и досега е категорична, че е трябвало да постъпи така не само от морална гледна точка, а и защото "училището е място, в което изграждаме личности и аз, като учител, не мога да си представя, че мога да толерирам такова поведение". Уволнена е на 13 декември "за уронване престижа на училището и подстрекателство на родители."

Началото на конфликта

Проблемите с ръководството на училището започват още в началото на учебната година, когато родители от родителския съвет изразяват гласно своите притеснения и несъгласие с начина, по който функционира то. Това разказа Надежда Хаджийска, майка на дете в трети клас от училището.
Съгласно Постановление 90 на Министерския съвет всяко българско неделно училище в чужбина има родителски съвет, който наблюдава дейността на училището, включително законосъобразността и целесъобразността при разходването на средствата; прави предложения за решаването на текущи проблеми; изготвя годишен доклад със становище, който изпраща в МОН с копие до българското дипломатическо представителство в страната.
Съветът е имал забележки към учебната сграда. "Тя не е пригодена и обезопасена за учебен процес, тъй като представлява жилищна сграда в ремонт", казва Надежда Хаджийска. Няма двор, където децата да излизат в почивките си. Няма и авариен изход, което родителите оценяват като опасно. Нито тя, нито родителите са наясно дали властите в Нидерландия са разрешили провеждането на учебен процес там. "Ние сме сезирали не малко холандски институции да бъдат проверени условията, защото не е идеята да бъде закрито училището. Идеята е да функционира по правилата на МОН", разяснява Светлана Храброва.
Във въпросите си до училището "Дневник" поиска ръководството да удостовери със съответния документ, че сградата, в която се провеждат занятията, е достатъчно голяма за обучението на записаните деца и че съответства на изискванията в Нидерландия за противопожарна безопасност.
Директорът Филиз Ахмедова не изпрати документ, а отговори: "Декларираната от нас материална база е в пълно съответствие с нормативно определените изисквания от член 3.6. от ПМС 90/2018 г. Новата сграда на училището е модерна, просторна и уютна, което създава подходяща среда за провеждане на учебни занятия. Класните стаи са оборудвани с необходимата техника, включително интернет и компютри за учениците...Новата материална база на училището е значително по-просторна и удобна в сравнение с тази на кварталния център, което училището използваше през първите три години от своето съществуване. За разлика от предишната база, която включваше три самостоятелни стаи и един общ салон, сега училището разполага с шест отделно обособени класни стаи".
Втори проблем, посочен от родителския съвет е бил свързано с липсата на учебни материали. "От самото начало на училището децата ни не разполагат с учебни помагала, по които да учат", казва Надежда Хаджийска. И в момента те нямат учебници и помагала. "Купени са някакви тетрадки, колкото да се замаже положението в предучилищната. Тези тетрадки можем да си ги купим в България от книжарница, те нямат нищо общо с МОН", допълва Станислава Ангелова.
Директорката на училището възразява на твърдението за липса на учебници с думите, че "училището предоставя безплатно на всички ученици учебници, учебни помагала и тетрадки, одобрени от Министерството на образованието и науката (издателство "Просвета")".
"За мен по-скоро проблемът е в липсата на контрол от страна на МОН", казва уволнената учителка Храброва, която добавя и още една тема - цензът на учителите в българските неделни училища в Нидерландия. Според неин преглед сред тях има агроинженер, студенти, икономист и дори учител по йога. "Това не ги прави по-малко ентусиасти или хора с мисия и кауза, но тогава нека да не говорим за част от българската образователна система", отбелязва тя.
Попитана и за квалификацията на учителите и за нейната собствена, Ахмедова отговаря, че в училището преподават осем учителки по български език и литература и една по народни танци и че отговарят на изискванията за квалификация. Самата тя е завършила специалността "Маркетинг" в Стопанската академия в Свищов и има допълнителна професионална квалификация като учител по специалността "Икономическа педагогика".
Третата конфликтна точка между ръководството и родителския съвет била свързана с финансовата прозрачност. "Когато правим дарения, това ни поставя в положение, при което нямаме право да изискваме отчетност", обяснява Надежда Хаджийска.
Тя подчертава колко е важно за нея детето ѝ да продължи да учи български език: "Радвам се, че съществува възможност децата ни да учат български език в чужбина и винаги съм била готова да подкрепям организацията, защото вярвам, че всички имаме обща цел - да запазим българския дух и култура".

Няма възразяващ, няма проблем

Когато родителският съвет коментирал проблемите пред училищното ръководство, две майки били отстранени от съвета за неплатени дарения, а децата им - изключени - разказва Надежда Хаджийска. Тя де факто също е била отстранена - през 2023/2024 г. ѝ казали, че е част от съвета, а през 2024/2025 г. - че не е вписана в него. Детето ѝ не било изключено, защото дарението било платено.
При Станислава Ангелова отстраняването е станало възможно с изключването на децата. "За да може да бъде подменен родителският съвет, има няколко хипотези, които законодателят е заложил. Една от тях е децата да спрат да посещават училището. Това е формален повод да се избере нов родителски съвет, елиминирайки двама от членовете", разяснява Храброва.
Нов родителски съвет бил избран от Общо събрание на 18 януари тази година, но родителите и Храброва изразяват съмнения в него и наричат случилото се "подмяна". Според подписите са присъствали 63-ма родители и педагогическия екип.
"Присъствах на проведеното от г-жа Ахмедова заседание за събиране на нов родителски съвет - разказа Хаджийска. - Стаята наистина беше малка. Попитах имаме ли кворум, за да продължи заседанието. Първия път се опитаха да отбегнат въпроса. Втория казаха: "Около 40", т.е. нямаше кворум. След това чрез пълномощници бяха създали кворум и казаха, че присъстващите или подписалите се са около 90 души и има кворум. Попитах защо е нужно да се събира нов родителски съвет. Бяха зададени въпроси от родители защо децата трябва да учат в тази сграда - тя не е безопасна, ние не сме съгласни, и други въпроси. Директорката се опитваше да ги избягва.
На мен ми беше казано: "Надежда Хаджийска, млъкни и не прекъсвай заседанието. То трябва да се състои, защото трябва да се събере нов Родителски съвет и това е за добро на училището, на вашите деца". След това се създаде нов Родителски съвет, който те си избраха. Директорката предлагаше кой да е в него. Не мисля, че тя трябва да предлага кой да е и кой да не е, самите родители трябва да вземат решение. Много родители не знаеха защо са там и искаха просто да се свърши по-бързо."
"В началото на учебната година по списък училището имаше официално записали се 160 ученика. Поради текучество на ученици и поради клеветническата кампания, която се води спрямо организацията от две месеца, броят на учениците които активно посещават занятия спадна до около 120", отговаря директорката.
Отливът е потвърден и от МОН, като според тях "към днешна дата училището посещават 114 деца и ученици", а причината е "наличие на междуличностни конфликти, които водят до разединяване на общността".

От Хага - онлайн в Рим

Българското неделно училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим, Италия се отзовало на изгонените деца и семействата им. "Децата ще продължат в неделно училище там онлайн до края на учебната година, за да могат да получат удостоверенията за съответния клас", разказа Храброва.
Но проблемът с Нидерландия не е решен. Там живеят много българи. По думите ѝ само децата са около 9 хил., но обхванатите от четирите български неделни училища в страната са едва към 500.
На въпрос към нея и майките защо при условията в Българско училище "Васил Левски", в които са били поставени, не са си сменили училището с друго (в Хага българските неделни училища са четири - бел.а.), учителката отговаря: "Да смениш училище не е лесно, защото децата изграждат връзка с учителите и със съучениците си. Изведнъж го откъсваш от приятелчетата, нямаш разумни аргументи защо няма да ходи на съседната улица на училище, а ще трябва да пътува 40-50 минути до другото училище в посока...Не е механично прехвърляне на децата от едно в друго училище".

Статутът

Мая Падешка коментира, че това не е нито първият, нито последният подобен случай. Много често се разискват проблеми на българските училища, изнасят се факти за т.нар. "роене" на училища, за отцепване и др.
"Не мога да взема страна в случая, но не ми се струва редно децата да не са допуснати до учебния процес. Ясно е, че за този проблем допринася самият статут на българските училища в чужбина, които са доброволни организации, които биха могли или не да поискат финансиране от МОН. Но към момента това са доброволни организации (асоциации, фондации...), които управляват дейността на училището. Трябва да се търсят начини да се преодоляват конфликти на интереси и подобни неприятни ситуации, тъй като усилията на МОН в последните години са по посока на повишаване качеството на преподаването в българските неделни училища и са значителни, а нашата мисъл трябва да бъде насочена към всяко едно дете от български произход, което желае да се обучава", каза тя.
Майките и учителката са категорични, че статутът на българските неделни училища в чужбина трябва да бъде преосмислен и държавата да има по-голяма роля при формиране на тези асоциации, при избиране на директори, при определяне на такси и да упражнява по-голям контрол. Според Храброва е много важно да има дългосрочна стратегия за езиковата политика зад граница, каквато сега липсва.
"Неделните училища са замислени като граждански инициативи и това е безспорен успех на българската държава. Не трябва да обезпредметяваме, изхождайки от нашия случай в Хага усилията, дългогодишните усилия на хора, които са съграждали българските неделни училища. Само че вече сме на етап, в който възрожденският дух не е достатъчен, защото диаспорите са различни", допълни тя.
"Попадането между две законодателства прави МОН пасивен наблюдател на това, което се случва.
В отговорите по конкретния казус в Хага МОН казва: "Ние подпомагаме финансово и методически. Да, но в Постановление 90 на Министерския съвет има член, който вменява и контролна дейност на МОН", казва Храброва, според която "би било чудесно, ако фондациите въобще отпаднат като посредник на българската държава за осъществяване на тази образователна политика зад граница" и ако има механизъм за отчитане на таксите.

Министерството проверява

В запитването си до МОН "Дневник" постави редица въпроси, включително: извършвани ли са проверки там през последната година и ако да, какво са показали те; необходими ли са промени в нормативната база, която урежда работата на неделните училища и ако да, какви и в какъв срок се очаква инициирането им и др.
Оттам отговориха, че досега са извършвали документални проверки на училището и че са провели онлайн среща с представляващите фондацията и училищния ръководител. По твърдението на родителите за подмяна на състава на съвета министерството уточнява, че е извършена документална проверка и е поискана допълнителна информация от ръководството на фондацията. "Установени са пропуски при организацията на работата на родителския съвет, както и непълни данни за наетите лица. Направени са съответните препоръки. Министерството е уведомено за изпълнение на препоръката - проведено е общо събрание на родителите за актуализиране на състава на родителския съвет. Предстои провеждане на комуникация с председателя и членовете", се казва в отговора до "Дневник".
Проверката на организацията на дейностите в БНУ "Васил Левски" в Хага продължава, уверяват от МОН. "Ако бъдат установени сериозни нарушения, училището - както това в Хага, така и всяко българско неделно училище - може да бъде отписано от Списъка на българските неделни училища в чужбина и финансирането му от българската държава да бъде прекратено".
По отношение на контрола, от министерството пишат, че "МОН провежда постоянен контрол, мониторинг и срещи с екипите на българските неделни училища по света чрез електронна система, онлайн срещи и такива на място. Отчетите на организациите, към които функционират училищата, се проверяват от работни групи, представят на Междуведомствената комисия по въпросите на българските неделни училища в чужбина, която предлага своите решения на министъра на образованието и науката за одобрение".
За родителите обаче (както пишат в отвореното писмо) "всички тези проблеми водят до едно: загуба на идентичността на децата ни, разединение сред българската общност, превръщането на училището в бизнес, облагодетелстващ собственика на фондацията за сметка на децата и любовта ни към България".