Разкриване на още една математическа гимназия в София, увеличаване на часовете по математика, допълнителни стипендии за студентите, които искат да станат учители по математика, кандидатстване с матура по математика за специалност "Икономика". Това са част от мерките, които предвижда Министерството на образованието и науката, за да насърчи изучаването на математика в училище. Просветният министър обяви идеите на ведомството на кръгла маса на тема "Образованието на учениците в 5-7 клас на фокус", инициирана от депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България" Елисавета Белобрадова.

В рамките на дискусията директори, учители, представители на просветното министерство очертаха проблемите в образованието в прогимназиалния етап.

Белобрадова подчерта разликата между по-високите резултати на четвъртокласниците от националните външни оценявания по български език и математика и тези след седми клас. Миналата година четвъртокласниците постигнаха 72.5 точки по български език и 70.53 т. по математика. Резултатите на учениците в 7-и клас обаче са средно 54.6 т. по български език и 42.9 по математика от максимални 100.

Тя даде пример и с изследването PISA 2022 за функционалната грамотност сред 15-годишните ученици. То показа, че над половината български деветокласници нямат умения да се справят с проблеми от всекидневието. В същото време българските четвъртокласници са в топ 10 на международни оценявания по четене с разбиране, отбеляза Белобрадова.

Народният представител подчерта, че в пети клас българските деца за първи път имат различни учители по отделните предмети, също тогава отпадат и деца от уязвимите групи. Тя обърна внимание и на проблема с образователните неравенства, за които свидетелстват международните изследвания и показват, че резултатите на учениците зависят от техния социално-икономически статус и семейна среда.

Депутатът цитира данни от национално представително проучване, според което 60% от родителите плащат за частни уроци за децата си. Само 34% от тях са записали учениците, за да надградят знанията им, а останалите плащат, за да може децата им да се справят с учебния материал в училище.

Акцент в дискусията бе математическото образование. Както "Дневник" писа, родители настояват за повече паралелки в математическите и природо-математическите гимназии. Те изтъкват, че всяка година стотици добре подготвени деца остават извън класирането заради високата конкуренция и липсата на достатъчно места. Родителите настояват и средните училища да разкрият повече паралелки с разширена подготовка по математика. Според тях наредбата, регламентираща приема на учениците, е остаряла и ограничава математическите таланти.

Инициатор на идеята е математикът Тодор Тодоров, който стои и зад фейсбук групата "Математика за всички деца". Тя обединява родители, които настояват за промени в изучаването на математика след 4-ти клас. По време на кръглата маса Тодоров подчерта, че не е добро решение да се увеличи само процентът на децата, които могат да бъдат приети в математическа гимназия от пети клас, но е необходимо и средните училища да разкрият паралелки по интереси и в частност - по математика. "Нека средните училища да правят стандартизирани изпити за прием и класирането да бъде централизирано", предложи Тодоров.

По време на дискусията директорът на Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" (НПМГ) Ивайло Ушагелов каза, че всяка година за общо осем паралелки в неговата гимназия и в СМГ се борят между 800 и 900 четвъртокласници. По думите му и да да бъдат разкрити още няколко паралелки, винаги ще има ученик, който е останал под чертата за прием заради една задача.

Министърът на образованието Красимир Вълчев коментира, че ведомството е готово да направи промяна в системата за прием в математическите и природо-математическите гимназии. Допълни, че има областни градове с математически гимназии, но не всички запълват капацитета си заради по-слабия интерес. Проблемът с недостатъчните места в математическите гимназии е основно съсредоточен в София. В столицата има две специализирани училища - Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" (СМГ) и Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" (НПМГ). От общо осемте паралелки за петокласници в двете училища за учебната 2024/2025 г. шест са в СМГ, и две - в НПМГ.

Вълчев обяви, че е възложил да се търси нов терен, нова училищна сграда за разширяването на Софийската математическа гимназия (СМГ) или за откриване на нова математическа гимназия в София. По думите му обаче в София има сериозен проблем с материалната база. Посочи, че една трета от училищата са на двусменен режим, а в 6 квартала няма учебни заведения.

По време на дискусията бе повдигнат въпросът за допълнителните часове по математика, които при интерес всяко училище може да заложи в рамките на разширената подготовка, но според участниците в кръглата маса училищата не го правят.

Директорът на НПМГ припомни, че и сега всяко училище може да даде допълнителни часове по математика чрез училищния си учебен план. Той даде пример и с Наредбата за приобщаващо образование, която също дава възможност на учениците да изучават математика в заниманията по интереси.

Концепцията на разширеното изучаване на математика предполага в рамките на тези допълнителни часове да се надгради основният материал и да се работи в областта на състезателната математика, каквато е концепцията на математическите гимназии.

Ако училището има възможност, може да включи и до 4 часа математика в рамките на факултативната си подготовка. Основно училище "Хан Крум" например, където има една паралелка с разширена подготовка по математика и прием в 5-и клас, предлага и извънкласна дейност - школа по математика, организирана от Института по математика и информатика към Българската академия на науките (БАН). Учениците кандидатстват за тази паралелка на база представянията им на различни математически състезания и олимпиади, подобно на профилираните математически гимназии. Повече - вижте тук.

Сред мерките, които е набелязало министерството с цел насърчаване на изучаването на математика, е приемът по професионално направление "Икономика" в университетите да бъде на база държавния зрелостен изпит по математика. Министърът обясни, че приемът по икономика ще бъде намален и ще бъде върнат под условие висшите училища да приемат студенти, ако кандидатстват с изпит по математика, като по този начин се стимулират зрелостниците, които избират втора матура по предмета. По думите на Вълчев сега едва 7% от зрелостниците кандидатстват за тази специалност с математика.

Ще бъде променен и приемът по направление "Педагогика на обучението по..." (математика, биология, физика, физическо възпитание и др.). Обучението е безплатно за студентите, като целта на държавата е да насърчи повече студенти да бъдат учители по съответните предмети. "Имаме 800 души, които учат за учители по физическо възпитание, и няколко десетки учат за учител по математика. 30 души се явяват за работно място на преподавател по физическо възпитание и 0 - по физика. Така че ще слезем на ниво специалности, защото сме стимулирали преди всичко учители по физическо", допълни Вълчев. По думите му с освободените средства ще бъдат насърчени студентите, които учат за учители по математика, физика, химия, които ще имат възможността да получават допълнителни стипендии.

Преди дни Министерството на образованието публикува концепция за промени в учебните програми. Олекотено съдържание, повече време за упражнения, възможност да интегриране на няколко учебни предмета, засилена възпитателна функция са част от предложенията за промени. Те обаче може да станат факт след поне 5 години. Срокът за обществено обсъждане на концепцията е до 1 септември 2025 г.

На въпрос на Белобрадова за сроковете на промени на учебните програми министърът коментира, че опитът на чуждите образователни системи сочи, че успешните промени стават след продължително обсъждане. Допълни, че до есента министерството трябва да разпише концепции по отделните предмети.

Министърът смята, че учебните програми са твърде амбициозни по отношение на специализацията и предоставянето на знания. Той допълни, че системата може да се откаже от част от профилираната подготовка, да намали разширеното изучаване на чужди езици, за да може отнякъде да се освободи пространство за повече упражнения. Вълчев обяви и идеята в осми клас отново да се изучават природни науки в училищата там, където в момента тези предмети не са част от програмата, както и да се увеличат часовете по математика, но и наред с това да се промени преподаването, като придобие по-практическа насоченост.