Рестриктивно до степен на репресия: такова искат да е училището над 85% от българите според "Мяра"
Българското училище трябва да е строго с учениците дори до крайност. Така си представят над 85% от пълнолетните българи доброто образование, показва телефонен сондаж-провокация, проведен от новата социологическа агенция "Мяра".
Той е бил направен от 29-и до 31 януари и е представителен за пълнолетното население в България. 801-те участници в допитването са били поканени да изберат едно от следните твърдения: "В училищата трябва да има повече свобода, творчество и уважение на индивидуалността на учениците" или "В училищата трябва да има повече дисциплина, взискателност към учениците и уважение към учителите".
"85.1% избраха второто. 7% избраха първото и има малък процент на колебание между двете", каза Симеонов, който представи данните в канала на агенцията "Въпрос на мяра" в You Tube и разговаря за тях с депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България" Елисавета Белобрадова и с конституционния съдия и университетски преподавател чл.-кор. проф. Атанас Семов.
Телефоните и оценката за "дисциплина" ли са проблемите на образованието
Защо провокация?
"Този сондаж е за провокация. И ние провокирахме. Принудихме хората да отговорят, без да се крият в средата или да казват "не знам", провокирахме ги да отговорят за ценностни ориентации. Този въпрос е за ценностни ориентации", каза Симеонов и обясни, че едната формулировка поставя в центъра на училищното образование ученика (В училищата трябва да има повече свобода, творчество и уважение на индивидуалността на учениците.), а другата - учителя (В училищата трябва да има повече дисциплина, взискателност към учениците и уважение към учителите).
"Това е изкуствена дилема. Всички вероятно биха избрали и двете или едното повече, другото - по-малко, но ние нарочно ги накарахме да се определят - посочи политологът. - Все пак 7.7% избягаха в средната опция, въпреки, че не им бяхме дали много такава възможност. Има и един минимален дял (от хора), които казват: "Не мога да отговоря".
"Мисля, че инстинктът е ясен. Инстинктът е ясен" - каза Първан Симеонов и за да потвърди какъв е той, прочете останалите твърдения и получените резултати за тях и заключи, че "те клонят към обществено единодушие".
"Например забраната за мобилни телефони. Забраната за мобилни телефони действа в различна степен. (...) Принципно "за" пълна забрана или принципно "против" - това беше дилемата. Данните са следните - принципно "за" - 83.2%, принципно "против" - 14.7%. Има и малък дял от хора, които се колебаят.
Да се въведе оценка за дисциплина в училищата - нещо, което е съществувало под една или друга форма в близкото минало, а може би и в по-далечното. Слава Богу, нямам чак такива спомени, но мога мъничко да говоря за съвсем близкото минало. Резултатът е следният: по принцип "за" - 84%. По принцип "против" - 13.2%. Има и малък дял, които се колебаят.
И накрая - всички да носят униформи. Тук мнозинството не е чак толкова мащабно, но все пак 72.1% са "за" срещу 23.7% "против". Има и известен дял колебание."
Тълкуване
Как се тълкуват тези данни - попита Първан Симеонов и отговори:
"Аз лично съм леко уплашен. Това са данни, които свидетелстват за рестриктивна, даже леко репресивна нагласа. При всички положения демографската структура на обществото влияе върху тези данни. Излишно е да казвам, че най-младите в изследването отговарят по по-различен начин, но каквато и да е демографската структура на обществото, резултатът отново е може би консервативна нагласа".
Коментари
За Елисавета Белобрадова чрез отговорите си хората са изразили страховете си: "За да го докажа, ще кажа, че всъщност ако разговаряте с учители - аз съм разговаряла с много учители като член на Комисията по образование вече пет, шест парламента - и учителите твърдят, че най-големият проблем са родителите, тоест отношението на родителите към учителите. Ако погледнем тази статистика, ще се окажем в едно поле, в което родителите, бидейки като отношение най-големият проблем на учителите, в един момент зоват към собствените им деца да има едно рестриктивно отношение, като самите те всъщност не спазват този неписан договор между родители, учители и ученици за това какво трябва да бъде отношението."
Тя цитира председателя на PISA след разговор помежду им, в който народният представител попитал кои са трите най-силни елемента, които той е виждал в училищата по целия свят. "И той ми каза: "Няма никакво съмнение - най-важният елемент, който се вижда, е, че учителят е на върха на пирамидата в отношенията". Значи той е този, към когото и родители, и ученици гледат с уважение. Но това, което той подчерта, е, че учителят не просто е лидер в тях, но носи и много голяма отговорност, която е реципрочна на лидерската му възможност.
Като втори от трите елемента на най-силните училища той посочил следното - родителите участват в дейността на училището, "само че не по начина, по който ние участваме, тоест майките да изрязват мечета от цветна хартия и да ги лепят по картички, и да правят проекти с шишарки и кадастрон вкъщи, а когато има проблем с детето, учителят се обажда и казва: "Здравейте, имаме този и този проблем" и родителят казва: "Разбира се, дайте заедно да видим как да го разрешим".
"Водени от учителите, с помощта на родителите, цялата общност решава проблема, ако има някакъв проблем", обобщи Белобрадова.
Третият елемент е бил: "най-доброто училище е най-близкото училище".
Белобрадова коментира и конкретно исканата от анкетираните оценка за дисциплина и илюстрира евентуалното ѝ въвеждане по следния начин:
"Аз работя в институция, в която, ако трябва да се дават оценки на поведението, не знам дори дали ние ще останем с половината си колеги".
И тя, и проф. Семов бяха категорични в едно - уважението към учителя трябва да се върне в училищата, там, където то е минало на заден план.