Нидерландия продължава да е най-привлекателната държава за висше образование за българските кандидат-студенти, заради големия избор от специалности на английски език и добрите финансови условия. След излизането на Великобритания от ЕС, Испания и Италия също разработват все повече програми на английски език и български студенти се преориентират и към тях. Ръст в кандидатурите на българските зрелостници се забелязва и за частните висши училища. Тези тенденции за последните кандидатстудентски кампании очерта пред "Дневник" Милена Генчева, управляващ директор на консултантската фирма за висше образование UNIFY и кариерен консултант.

В събота (1 март) над 700 ученици и родители посетиха изложението за висше образование UniExpo 2025 в Националния дворец на културата. На изложението 26 университета от чужбина представиха своите бакалавърски и магистърски програми.

Ученици и родители имаха възможност да зададат въпросите си на представителите на висшите училища за условията за кандидатстване, сроковете, изискванията за профилиращи предмети в 11-и и 12-и клас, годишните такси и възможностите за финансиране.

Това позволява на студентите да се издържат самостоятелно, без необходимост от родителска подкрепа, допълни тя. По думите ѝ скандинавските държави също предизвикват сериозен интерес, тъй като предлагат безплатно висше образование с иновативен подход. Университетите там са определяни като престижни, но приемът е труден заради високата конкуренция и квотите по специалности.

Генчева допълва, че Италия и Испания също се открояват като търсени дестинации за българските младежи. След излизането на Великобритания от Брекзит, която преди това беше сред най-предпочитаните държави, тези страни значително увеличават броя на програмите си на английски език, което разширява възможностите за международните студенти.

Тя подчерта и нарастващия интерес към частните университети, които са по-гъвкави в сравнение с държавните. "Те бързо адаптират програмите си към актуалните тенденции и поддържат тясна връзка с бизнеса, привличайки преподаватели от индустрията. В тях класовете са по-малки, а обучението - по-персонализирано", каза Генчева. По думите ѝ частните университети често си партнират и с компании, които директно предлагат позиции на завършилите студенти.

Забелязва, че все повече родители насочват децата си към частните университети, включително Американския университет в България, заради конкурентната среда и възможностите за контакти и професионално развитие.

Като специалист по кариерно ориентиране, Генчева подчерта, че изборът на тези специалности в момента е стратегически, тъй като повечето експерти прогнозират, че в годините, когато настоящите зрелостници ще се дипломират, туризмът ще достигне своя нов пик. "Това ще създаде високо търсене на кадри, а завършилите ще бъдат малко на брой, което ще ги направи особено конкурентоспособни на пазара на труда", обясни Генчева.

Допълни, че учениците се вълнуват от специалности, свързани с изкуствен интелект, но консултантите препоръчват бакалавърската степен да бъде компютърна специалност, а след това студентите да специализират в рамките на магистърската програма.

В изложението участваха учебни заведения от 26 страни, сред които Нидерландия, Белгия, Германия, Италия, Испания. На събитието присъстваха и настоящи студенти, които споделяха опита си с кандидат-студентите.

Най-големи бяха опашките пред щандовете на университети от Нидерландия, Белгия и Италия.

Пред един от щандовете на Нидерландия застанаха Мария Владимирова и дъщеря ѝ Стефани. Тя е ученичка в 12-и клас и вече е приета условно в два университета в Нидерландия в две различни специалности - "Креативен бизнес" и "Международни комуникации". Пред "Дневник" коментира, че е започнала да се ориентира за специалностите и университетите през октомври, а само два месеца по-късно разбира, че е приета.

Майката добавя, че с дъщеря си са решили да посетят изложението, за да научат повече за битовите условия. По време на събитието са се срещнали със студентка, която в момента следва в един от университетите, и която им е разказала своите впечатления и опит.

Генчева представи водещите държави за висше образование през 2025 г., като в една от залите на НДК присъстваха над 250 ученици и родители. Повечето младежи бяха ученици в 10-и и 11-и клас, по-малко бяха зрелостниците. Няколко деветокласници също бяха дошли, за да се запознаят с възможностите за образование в чужбина.

Тя изтъкна, че Нидерландия предлага най-много по брой бакалавърски програми на английски език сред държавите, в които английският не е официален език. Обясни, че практиката във всички университети е младежите да имат два стажа по 6 месеца, като така трупат опит в реална работна среда.

Освен качеството на образованието и международната среда, Генчева изтъкна, че то е и сравнително достъпно - средните годишни такси са 2600 евро. Таксата за всички държавни университети е една и съща. Студентите могат да платят на вноски или чрез студентски кредит, чиято лихва е около 0.7%, обясни тя.

Като минус определи проблемите с настаняването и подчерта, че е важно търсенето на квартира да започне рано.

За образованието в Белгия Генчева коментира, че то много прилича на това в Нидерландия. Предлагат се множество програми на английски език, които са практически ориентирани, с включени стажове. Годишните такси в държавните университети са 1100 евро. Средно стотина младежи заминават да следват в Белгия, допълни тя.

За университетите в Люксембург Генчева каза, че те не са практически ориентирани, а по-скоро изследователски. Допълни, че годишните такси за обучение в държавните университети са от 400 до 800 евро.

По думите ѝ образованието в скандинавските държави се отличава с една от най-иновативните системи на преподаване. "Не се поставят оценки, има изпити, на които студентът получава обратна връзка", посочи тя. Програмите включват задължителни стажове, а обучението е напълно безплатно. "Кандидатства се обаче по-трудно, има само няколко седмици, в които се приемат кандидатури", обясни консултантът.

В Испания разликата между частните и държавните университети е много голяма, изтъкна тя. Държавните университети предлагат по-малко програми на английски език.

В Италия има разнообразие от програми на английски език, разказа тя. Таксите в държавните университети варират между 1000 и 4000 евро годишно, като българските студенти имат възможност да кандидатстват за допълнително финансово подпомагане. В частните учебни заведения таксите започват от 6 хил. до 29 хил. евро годишно.