Съюзът на математиците подкрепя идеята за задължителна матура по математика

Съюзът на математиците подкрепя идеята за задължителна матура по математика

Член-кореспондент проф. д-р на математическите науки Петър Бойваленков, директор на Института по математика и информатика на Българската академия на науките.
Член-кореспондент проф. д-р на математическите науки Петър Бойваленков, директор на Института по математика и информатика на Българската академия на науките.
Съюзът на математиците в България и Институтът по математика и информатика на Българската академия на науките (ИМИ-БАН) подкрепят идеята за задължителен държавен зрелостен изпит по математика. Преди просветното министерство да въведе изпита, са необходими промени в учебните програми и в подготовката на учителите, каза в интервю за БТА член-кореспондент проф. д-р на математическите науки Петър Бойваленков, директор на института.
Министърът на образованието Красимир Вълчев лансира идеята си пред медиите за въвеждане на задължителна матура по математика, но подчерта, че преди това трябва да бъдат променени учебните програми по предмета. В ход е обществено обсъждане на концепцията на министерството за промени в програмите с фокус изграждане на умения, засилена възпитателна функция и олекотено съдържание. Според Вълчев една от основните задачи пред новите програми е освобождаването на повече време за упражнения, основно по математика. Заявката на ведомството е, че новите учебни програми ще бъдат готови след минимум 5 години. Повече за концепцията на министерството за програмите четете тук.
Според проф. Петър Бойваленков учениците трябва да имат повече време за упражнения, защото материалът е труден, а от учениците се изисква да могат да го усвоят за кратко време. "Това време не е достатъчно и за упражнения, и за теория", обясни той.
"Съюзът на математиците в България и Институтът по математика и информатика на БАН подкрепят идеята за задължителен държавен зрелостен изпит по математика в 12-и клас. Необходимо е обаче да се направят съответни корекции в учебните програми по предмета и инвестиции в подготовката на учителите. Съвсем скоро ние, в Съюза на математиците в България, ще организираме дискусия по тези проблеми и ще предложим конкретни стъпки. Готвим и становище за изучаването на математика в училище", допълни проф. Бойваленков.

София има нужда от още една математическа гимназия

Вълчев обяви, че е възложил да се търси нов терен, нова училищна сграда за разширяването на Софийската математическа гимназия (СМГ) "Паисий Хилендарски" или за откриване на нова математическа гимназия в София. Министърът изтъкна, че проблемът с недостига на места в математическите гимназии е съсредоточен основно в София, а в по-малките градове училищата често не запълват местата си. В столицата има две специализирани училища - СМГ и Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" (НПМГ).
"В малките градове често няма достатъчно ученици, които да се обучават в математическите гимназии. В София има ученици за тези училища, но проблемът е, че няма достатъчно учители и сгради за математическите гимназии", каза проф. Бойваленков.
Той добави, че именно заради това са необходими инвестиции - в подготовката на учители по математика, в осигуряването на нови сгради за математически гимназии в големите градове. "Радваме се, че Министерството на образованието и науката вижда необходимостта от инвестиции в учителите по математика и предвижда конкретни стъпки в тази посока."
"В ИМИ-БАН работим с учители по математика на най-високото ниво - подготовка за олимпиади. Приветстваме обявеното намерение от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се създаде национална програма за обучение на учителите по математика и имаме готовност да се включим в нея", каза той.

Необходими са повече часове по математика

Като обяснение за ниските резултати на българските деветокласници от изследването PISA 2022, което показа, че делът на учениците под критичния праг на постижения по математика е тревожно голям, проф. Бойваленков изтъкна отново липсата на достатъчно часове.
Според него в учебниците и помагалата има достатъчно практически задачи, каквито съдържа тестът PISA, но в училище трябва повече да се набляга на тях, а няма достатъчно часове за това.
"Математиката развива абстрактното мислене и моделирането, а изследването PISA е свързано основно с моделирането - да се види дадената ситуация в задачата, да се моделира и след това да се реши с математически инструменти. Когато достигнат до математическите инструменти, нашите ученици са силни, но моделирането ги затруднява. Математическите инструменти са свързани например с решаването на уравнения или на неравенства", допълни проф. Бойваленков.