Математическите и природо-математическите гимназии могат да получат статут на специализирани училища след промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Ще предложим промени в закона през май-юни, надявам се депутатите да гласуват поправките до есента, ако има политическа стабилност. Това коментира пред журналисти просветният министър Красимир Вълчев, след като вчера министерството обяви, че обмисля част от математическите училища да получат статут на специализирани учебни заведения.

Статутът ще позволи учениците, които са приети в училищата от пети клас, да могат да продължат обучението си, без да кандидатстват за прием в него след 7-и клас.

Вълчев аргументира предложението си с това, че талантливи ученици по математика, които са приети още от пети клас в училищата, често остават извън приема в осми клас в гимназиите, защото са показали по-ниски резултати на изпита по български език след 7-и клас.

Балът, с който седмокласниците кандидатстваха за прием в Софийската математическа гимназия за тази учебна година например, се образува като сбор от точките на ученика от националното външно оценяване по български език, умножени по едно, точките на ученика от изпита по математика, умножени по три, оценките по български език и математика от свидетелството за основно образование, превърнати в точки.

Министърът подчерта, че математическите гимназии ще продължат да приемат осмокласници.

Попитан откога мярката може да влезе в сила, министърът посочи, че това може да стане "веднага след промяна в закона". Амбицията на министерството е да предложи промени в Закона за предучилищното и училищното образование през май или април тази година. Министърът се надява да има политическа стабилност и промените да бъдат гласувани до есента.

Министърът коментира идеята за въвеждането на задължителен час по религии и добродетели. За целта обаче отново са нужни поправки в училищния закон. По думите на министъра е по-реалистично обучението по религия да започне през учебната 2026/2027 г. Часовете по религия ще са първо за учениците в първи клас с един час седмично, допълни Вълчев.

И сега учениците от 1-ви до 12-и клас имат право да изучават религия, но като избираем предмет. Разработени са три учебни програми:

В отговор на въпрос на "Дневник" дали обучението по религия ще бъде конфесионално или неконфесионално, министърът посочи, че учениците ще имат избор от програми. "Ще има програми с елементи на конфесионално обучение, каквото има в момента във факултативните часове. Ще има и програма, която ще е само с акцент върху възпитанието, като в нея ще има история на религиите", каза министърът. Идеята е в тези часове да няма оценки.

По думите му в над половината от европейските държави учениците имат часове по религия.

Министерството обмисля още въвеждането на хибридни профили. Министърът обясни, че в момента учениците в гимназиите избират между 9 профила, а хибридинте профили ще позволят съчетаване между тях. "Професиите на бъдещето изискват повече комплексни умения. С профилите трябва да дадем по-широко основа", каза Вълчев.

Учениците изучават профилираната подготовка във втория гимназиален етап в 11-и и 12-и клас. Те могат да избират между профил хуманитарни науки, софтуерни и хардуерни науки, природни науки, предприемачески и др. Профилиращите предмети са ключови, тъй като втората задължителна матура на зрелостниците е по един от тези предмети, изучавани във втория гимназиален етап.

Министърът коментира, че такива профили биха могли да съчетаят икономическо развитие и математика или математика и природни науки. По думите му и сега училищата предлагат хибридни профили, но те засягат само чуждоезиковото обучение. "Имаме учебни планове с интензивно и разширено изучаване на чужд език. Така всеки профил може да се разширява с чужд език, идеята е да дадем по-голяма свобода", обясни Вълчев.