Ясен курс към въвеждането на задължителен предмет по добродетели и религия в училищата предприе правителството чрез ресорния министър Красимир Вълчев още от първите дни на мандата си с подкрепата на Българската православна църква. Планът е след законови промени, които да отворят пътя за това, дисциплината да залегне в програмата от учебната 2026/2027 година за тогавашните първокласници и те да я учат по един час седмично.

Какъв е интересът към религията в училище, която сега е факултативен или избираем предмет, какво смятат родители и експерти за това намерение? Проверка на "Дневник" показа, че интересът сред учениците е слаб, че родителите имат своите опасения, но и че директори отчитат положителни резултати от провежданото обучение. А специалисти обръщат внимание колко е важен характерът, който такъв предмет би имал - религиозен или не.

Министър Вълчев аргументира искането, като подчертава необходимостта от засилване на възпитателната функция на училището чрез предмета, но родители напомнят, че по закон то е светско. Експерти добавят, че училището има за цел да запознае децата с основни концепции, а не да направи учениците вярващи.

Само месец и три дни след полагането на клетва като министър на образованието, втори мандат, Красимир Вълчев се срещна именно с патриарх Даниил, а след разговора им дойде и новината: Министерството на образованието и науката (МОН) обмисля въвеждането на час по добродетели и религии в задължителната подготовка. Оттам посочиха, че подобни часове има в повечето европейски държави, а честа практика е в тях да не се поставят оценки на учениците.

Според патриарха това ще даде нравствена и морална перспектива на учениците, което ще допринесе за намаляване на агресията.

Той обяснява, че в своята концепция за обучението по религия от 2008 г. Светият синод предлага този предмет да бъде въведен в редовната програма, като учениците имат възможността да избират между различни програми и профили - конфесионален (който се отнася до вероизповедание, религиозен - бел. ред.), и неконфесионален, между религия или етика. Това предложение постепенно беше възприето от МОН и бяха разработени сегашните учебни програми по религия, допълва доц. Нушев.

Сега има три учебни програми по религия от 1-ви до 12-и клас, публикувани в сайта на МОН, и утвърдени със заповед на Красимир Вълчев по време на първия му мандат като просветен министър през 2018 г. Те са:

Богословът допълва, че в момента съществуват различни форми на преподаване на религия - като избираем и факултативен предмет, като клубове по интереси или извънкласни дейности.

В последната тема четвъртокласниците следва да разбират смисъла на християнското послание: "Бог е любов", да познават двете най-важни заповеди (Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и Да възлюбиш ближния си, както себе си - бел. ред.), чрез които "Господ Иисус Христос ни учи да обичаме" (Лука 6:31 и Мат. 22:37; Марк 13:30; Лука 10:27), да разпознават различни форми на дискриминация, да проявяват активно поведение, насочено към приобщаване на различните и др.

Религията се разглежда и в рамките на други предмети. Учебната програма по философия за 10-и клас например включва темата "Човек и Бог". Според съдържанието ѝ от младежите се очаква да разбират ролята на вярата и разума в познанието и християнския възглед за смисъла на човешкия живот като надежда за спасение във вечността, да сравняват религиозния и научния възглед за света и човека, да осмислят ролята на религията за формиране на личния светоглед и др. В часовете по история в различните класове пък уроците проследяват развитието на религиите и влиянието им върху развитието на обществата.

Интересът към предмета религия сега обаче е слаб, показа проверка на "Дневник". През настоящата учебна 2024/2025 г. училищата, в които той се изучава като избираем и/или факултативен, са 147. Изучават го 12 187 ученици от 1-ви до 12-и клас, сочи справката на Министерството на образованието и науката (МОН) в отговор на въпроси от "Дневник". В същото време, през настоящата учебна година учениците са общо над 720 хил., т.е. учещите религия са под 2%.

Министерството не отговори на "Дневник" дали предметът по добродетели и религии ще бъде с фокус православното християнство или ще разглежда религиите като идейно-философски течения, какво ще включва обучението, дали ведомството е изготвило предварително проучване за това какъв е интересът и необходимостта от въвеждането на предмета.

Впоследствие в отговор на въпрос от "Дневник" дали обучението по религия ще бъде конфесионално или неконфесионално, министър Вълчев увери, че учениците ще имат избор от програми. "Ще има програми с елементи на конфесионално обучение, каквото има в момента във факултативните часове. Ще има и програма, която ще е само с акцент върху възпитанието, като в нея ще има история на религиите", каза той.

Пред "Дневник" Данко Калапиш, директор на 107-о Основно училище "Хан Крум", коментира, че от две години в неговото училище учениците изучават предмет "Религия-православие" във факултативната подготовка. По думите му интересът към предмета е много голям - училището е сформирало 9 групи в началния етап и една в прогимназиалния. Калапиш преподава по предмета. Допълва, че най-интересни за децата са темите, свързани с библейските истории, притчи и празниците. По предмета няма оценки, а отзиви и забележки.

Още откакто оглави църквата през юни 2024 г., патриарх Даниил изведе като свой приоритет въвеждането на предмета религия като част от задължителната подготовка. В рамките на различни срещи той коментира предложението си с представители на институции, духовници, дори с посланика на Германия в България Ирене Мария Планк. В подкрепа на идеята му се обяви и и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.

Идеята на министъра не е нова. Още миналото лятото по време на гласуване на законопроекта на "Възраждане", с който в основния училищен закон беше забранена "ЛГБТИ пропагандата" в училищата, Вълчев - тогава депутат от ГЕРБ и председател на комисията по образование в парламента - загатна, че иска да постави темата за дискусия.

Предложението е добро и е напълно в насоките на съществуващите образователни модели и практики в други европейски страни, където в публичната образователна система има предмет религия и етика или религия и гражданско образование и учениците имат възможност да избират между тези две възможности, коментира доц. Нушев.

Манушева допълни, че изучаването на религиите във философски, исторически и културен аспект е изключително важно, но тези теми са залегнали и в настоящите учебни програми. "Сега малко деца избират предмета като избираем. Защо не се направи така, че той да привлича по-голям интерес и да се предлага на повече места, вместо да го правим задължителен за всички?", попита тя.

Тя напомни, че възпитанието на децата е непрекъснат процес както в семейството, така и в училището. Децата не се учат на ценности само защото се преподават целенасочено, а заради атмосферата около тях и от примера на възрастните, казва тя.

Изпълнителният директор на Асоциация "Родители" Яна Алексиева коментира пред "Дневник", че въвеждането на предмета следва да бъде дискутирано преди това с родителите. Преди дни организацията създаде онлайн допитване до родители за това дали трябва да се въведе предмет "Религия - православие" в училищата. Според нея, когато се предлагат нови предмети, е важно първо да се анализира учебната програма и натовареността на учениците, тъй като често за теми като социално-емоционално учене и здравно образование се твърди, че няма достатъчно време.

Доц. Нушев твърди, че според европейските и международните норми, както и според българското законодателство, никой не може да налага на родителите и учениците някакво обучение без тяхно съгласие и затова не може да има принудително обучение, от което се притесняват хората със светски възгледи и убеждения. Родителите на деца, които имат желание те да получат знания за вярата и религията, която е традиционно за страната, обща грамотност и познание за ценностите и добродетелите на европейската култура и цивилизация, също имат права, изтъква той.

За идеята предметът да се въведе като задължителен директорът Данко Калапиш казва, че "си заслужава да се направи опит да се върне духовността на децата". Той одобрява предложението на МОН и също е на мнение, че не бива да се поставят оценки по предмета.

Калапиш подчертава, че вече вижда положителния ефект от предмета и възпитателната му функция. По думите му в класовете, в които децата изучават предмета, случаите на агресия и насилие са намалели. "В тези часове изграждаме много по-различни ценности, отколкото в един учебен предмет като български език или математика. Не че през тях не протича възпитателната линия, но през предмета религия елементът на възпитание и изграждане ценности протича в максимална степен", допълва директорът.

Според доц. Нушев зад страховете на родителите прозират различни причини. По думите му днешните родители не са изучавали религия в училище, нямат личен опит с такъв учебен предмет и това ги плаши. Други си мислят че, въвеждането на предмета като част от задължителните предмети в учебния план е нещо, което отнема свободния избор и възможност на родителите да решават какво да учи тяхното дете.

След подготвените учебници от МОН сега на дневен ред е и подготовката на достатъчен брой учители и обучителни програми и курсове за подготовка на квалифицирани преподаватели по религия, обръща внимание доц. Нушев.

Той обяснява, че през последните години богословските факултети провеждат всяка година курсове за следдипломна квалификация по одобрена от МОН програма за начални учители и преподаватели по други хуманитарни предмети, които да бъдат квалифицирани като учители по религия. Припомня, че обучението по религия в началния етап се извършва от началните учители, ако в дадено училище няма подготвен специалист с педагогическа специалност като учител по религия.