Министерството на образованието и науката (МОН) ще предложи поправки в Закона за предучилищното и училищното образование, които ще позволят допълнителна подготовка по български език за деца, които не владеят добре езика. Това съобщи просветният министър Красимир Вълчев по време на блицконтрол в Комисията по образованието и науката в Народното събрание днес.

Идеята на министерството не е нова. Още през 2023 г. ведомството сформира работна група, чиято цел бе да предложи мерки за по-добра езикова интеграция, подкрепа на обучението и проверка на нивото на подготовка на учениците по български език. Тогава председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, която бе и член на работната група, обяви, че българският език ще се изучава като чужд от учениците, за които не е майчин. Министерството отрече с официална позиция и обясни, че работната група е набелязала мерки за подобряване на езиковата подкрепа - чрез повече часове, чрез допълнителна квалификация на учителите, чрез иновативни методи на преподаване и др.

На въпрос за учениците, чиито семейства се завръщат от чужбина и не владеят добре български език, Вълчев коментира, че министерството предвижда мерки в тази посока.

Вълчев коментира, че в момента в Закона за предучилищното и училищното образование липсват мерки за езикова интеграция при постъпването на дете в първи клас или при връщане на ученици от чужбина, които изпитват трудности с езика.

Министърът обясни, че планираните мерките са на три нива. Децата, които изобщо не знаят български, ще имат допълнителни часове по езика в рамките на 700-800 часа. Други, които също имат пропуски, но например са посещавали неделно училище в чужбина, ще могат да получат подкрепа от 500 часа. Предвидена е и програма от 200 часа за деца, които изпитват трудности с българския език, но в по-малка степен. Министърът подчерта: "Българският език няма да се изучава като чужд език, това е недопустимо".

Предложението трябва да бъде включено в Закона за предучилищното и училищното образование и гласувано от народните представители. По-рано по време на заседанието министърът каза, че предложенията за поправки в основния училищен закон ще бъдат готови до 30 април.

На въпрос за промени в учебните планове Вълчев припомни, че учебните програми и планове бяха променени преди 10 години чрез Закона за предучилищното и училищното образование и фокусът беше поставен върху чуждоезиковото обучение и тясната профилирана подготовка за сметка на общообразователната.

Сега по думите му часовете по чужди езици в гимназията са много повече от тези по математика и природни науки и даде пример с това, че 40% от осмокласниците нямат часове по природни науки, защото учат интензивно чужд език. Според Вълчев причините за ниските резултати на деветокласниците от международното изследване PISA се крият именно в учебните планове. Последното изследване, през 2022 г., показа, че над половината български ученици нямат умения да се справят с проблеми от всекидневието.

Обясни, че "бързата реформа" предвижда учебните планове да бъдат преструктурирани, а това няма да налага печатането на нови учебници. По думите му трябва да се търси баланс в системата и например вместо 20 часа седмично чужд език, учениците да имат 14, като така се освободят часове за други предмети.

Министерството на образованието вече публикува концепция за промени в учебните програми. Част от предложените промени са олекотяване на съдържание, повече време за упражнения, възможност да интегриране на няколко учебни предмета и засилена възпитателна функция. Реализацията им обаче може да отнеме поне 5 години. Срокът за обществено обсъждане на концепцията е до 1 септември 2025 г.