Електрически автобуси да возят деца от населени места без детски градини и училища до средищни образователни институции от 2026 година предвижда проектът на националната програма "Безопасност на движението по пътищата" на Министерството на образованието и науката (МОН). Той е публикуван за обществено обсъждане преди гласуването му от Министерския съвет, заедно с още 23 проекта за национални програми в образованието.

МОН планира да купи пилотно два електрически автобуса и да изгради необходимата им инфраструктура, както и още четири автобуса, задвижвани с вътрешно горене с 3 млн. лева при общ бюджет на програмата от 4.25 млн. Останалите средства ще обезпечат създаването на уроци по пътна безопасност и изграждането на още площадки по безопасност на движението по пътищата в училища и градини.

В България има 944 средищни детски градини и училища. Децата и учениците от 1-ви до 12-и клас, които пътуват до друго село или град, за да учат, надхвърлят 91 700 при общ брой на учениците тази година над 720 хил., по данни на образователното министерство.

За да обезпечи транспорта на пътуващите, за да учат деца, държавата - чрез МОН - досега е купила и прехвърлила на общини и училища над 1700 автобуса и планира да разшири този автопарк чрез програмата за 2025 г.

Сред мотивите на министерството е необходимостта от регулярна подмяна на амортизираните училищни автобуси и от поддържане на резерв от превозни средства с цел разрешаването на "непредвидени ситуации, при които общините и училищата изпаднат в невъзможност да осигурят транспортирането на децата и учениците", включително аварии и катастрофи и внезапно прекратяване на договори за транспортни услуги.

Намерението за закупуване на пилотни бройки електрически автобуси се обяснява с ангажимента на държавата да обезпечи транспорта на децата с безопасни превозни средства с възможно най-ниското вредно въздействие върху околната среда.

Правителствено постановление от края на 2023 г. изисква възложителите да включват изисквания за гарантиране спазването на критериите за чисти превозни средства, затова - пишат от Министерството на образованието - "закупуването на електрически превозни средства вече става задължително условие за продължаването на политиката за осигуряване на подходящи транспортни средства за децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или училище".

Електрическите превозни средства са значително по-скъпи от задвижваните с вътрешно горене. Затова се планира финансиране на доставката на единични бройки автомобили и автобуси с различен капацитет седящи места и осигуряване на съпътстваща инфраструктура - зарядни станции, допълнителни външни батерии и алтернативни източници на електрическа енергия.

По тази част от програмата не се предвижда общини или училища да кандидатстват за осигуряването на такъв автобус. Изборът ще бъде направен на база на информацията от Националната електронна информационна система за предучилищно и училищно образование, разясняват от МОН.

Шест месеца след доставката на автобусите през 2026 г. ще бъде сформирана работна група, чиято задача ще е да анализира изпълнението и да предложи формиране на бъдеща държавна политика в сектора.

Проектът на национална програма предвижда още разработването на уроци за обучение по безопасност на движението, за финансирането на което държавните и общинските училища ще кандидатстват с проекти. Средства ще има за 90 градини при 45 получили в предишни години подобна подкрепа, и за още 160 училища, или общо 321 с финансираните по-рано.

За онагледяване на обучението се планира финансиране за създаване на площадки по безопасност на движението и организирането на състезания.

В детските градини с пари по програмата ще бъдат създадени още 72 площадки. Сега такива има в 615 и броят им ще се увеличи до 687 при общо над 1800 градини в страната по данни на Националния статистически институт. В 1082 училища сега има такива площадки и към тях ще бъдат добавени още 195 до общо 1277, или малко повече от половината от всички в страната.

За създаването на уроците и обучението са предвидени 250 хил. лева, 90 хил. от които са за детски градини, а 160 хил. - за училища. За получаването им ще се кандидатства с проекти. На проектен принцип е и изграждане на площадки по безопасност на движението по пътищата. Общият бюджет за този модул е в размер на 1 млн. лева. От тях 200 хил. са за детски градини и 800 хил. - за училища.

Допустимо е да кандидатстват държавни и общински училища и градини. Частните могат да участват само в партньорство с тях.

Те може да са външни, на двора, или вътрешни, наречени "подвижни зони" в програмата. Минималните изисквания към външните са да са с размери 11х6 метра, с четири до осем кръстовища, като се вземе предвид, че пешеходните пътеки също се броят за кръстовища. Вътрешните ще са с размери 5х4.45 м, оборудвани с един модел на светофар (подвижен и с минимална височина 137 см), една стоп палка, 12 сигнално-предпазни жилетки, един комплект от 10 броя пътни знаци, 10 конуса, детски велосипед и каска за велосипедист. Ще бъдат осигурени още два броя симулационни очила и две табла за обучение по безопасност на движението по пътищата, както и програмируем учебен робот.

Крайният срок за изпълнение на двата модула - разработени уроци и изградени площадки - е 1 декември 2025 г.

За подпомагане на преподаването и ученето по пътна безопасност ще се осигуряват до 1000 лева, с които да се купят материали, уреди, пособия, съоръжения, оборудване, екипировка и др. до 1 декември 2025 г. За организирането на състезания е предвидена същата сума, която да покрие наем на зали, озвучаване, консумативи и материали.

За осигуряване на външна и вътрешна площадка за обучение по безопасност на движението по пътищата в детските градини ще се плащат до 3500 лв. с ДДС за детска градина и до 4500 лв. за училище. Средствата за градините ще бъдат разпределени за всяка от 28-те области в България спрямо съотношението между броя на детските градини в дадената област и общия брой детски градини в цялата страна, указва програмата. Същият принцип ще бъде приложен и по отношение на училищата.

Класирането ще бъде извършено по критерия "брой деца и ученици в дневна и дуална форма на обучение" - институциите се подреждат по области в низходящ ред според броя на децата и учениците в тях. По този критерий се финансират проектните предложения до изчерпване на определените средства за съответната област. Списъците с одобрените ще бъдат публикувани в сайта на МОН.

Материално обновяване е предвидено и по друга от 24-те програми на МОН - "Осигуряване на съвременна и достъпна образователна среда". По нея срещу общо 10.02 млн. лева ще бъдат оборудвани и обзаведени 250 класни стаи или кабинети по хуманитарни науки (български език и литература, чужди езици, история и цивилизации, философия) в 250 общински и/или държавни училища, които ще бъдат определени чрез кандидатстване с проекти. Средства за обновяване се предвижда и на 50 кабинета по география и икономика, по технологии и предприемачество. Също толкова ще са създадените или обновени стаи за занимания по интереси за целодневна организация на учебния ден. 50 ще са и училищата, които ще бъдат финансирани по програмата, за да създадат или обновят училищните си библиотеки или да направят кътове за четене.

Националната програма продължава реализирани от 2007-а до 2023 г. програми и модули. През 2023 г. от 792 кандидатствали по модула "Съвременна среда за качествено обучение по хуманитарни науки, изкуства и спорт" бяха класирани 642 училища (572 общински и 70 държавни) и 10 центъра за специална образователна подкрепа (ЦСОП) - 3 общински и 7 държавни, напомнят от МОН. През 2024 г. модулът бе разширен и допусна обзавеждане и/или оборудване на учебни кабинети/класни стаи и по география и икономика и технологии и предприемачество. От 971 кандидатствали бяха класирани 426 училища (380 общински и 46 държавни училища) и 15 центъра (2 общински и 13 държавни).

Училищата, които са били финансирани за обновяване на кабинетите по хуманитарни науки предишни години, сега ще могат да получат средства за обособяването на две и повече стаи в центрове за хуманитарни науки. Предвижда се финансиране за 30 такива през 2025 г. Центровете ще обединяват учебните кабинети по български език и литература, чужди езици, история и цивилизация и философия.

Допустими разходи за обзавеждането на тематичните кабинети са за:

Не се допускат разходи за ремонт на помещения, вкл. закупуване на ламинат или паркет и климатици.

Максималният размер на финансирането за учебната 2025/2026 г. ще зависи от броя на учениците. До 10 хил. лева ще се отпускат за кабинети на центрове за специална образователна подкрепа; до 15 хил. - за училища с до 500 ученици, до 20 хил. - до 700 ученици; 23 хил. - до 1000 ученици и до 26 хил. - за училища с повече от 1000 ученици.

Предоставените финансови средства трябва да бъдат усвоени до 10 декември 2025 г.

В рамките на същата национална програма с 2 млн. лева ще бъде финансирано и изграждането на достъпна архитектурна среда в училища, в които има деца с увреждания. То включва проектиране и изграждене на рампи, адаптиране и изграждане на санитарни възли, монтаж на платформени съоръжения/подемни платформи, монтаж на асансьори.

За средства ще могат да кандидатстват общински училища и общински центрове за специална образователна подкрепа единствено в случай, че в тях се обучава поне едно дете с физически увреждания през учебната 2024/2025 г. Основен критерий за класиране ще е броят на интегрираните деца и ученици с физически увреждания.

Държавата осигурява финансиране за създаване на достъпна архитектурна среда в общински и държавни образователни институции от 2006 г. и досега са били изпълнени 529 строително-монтажни дейности и доставени 180 съоръжения за осигуряване на достъп до сградите. Целта със сегашната програма е те да се увеличат съответно до 557 дейности и 200 съоръжения.

Дейностите по програмата трябва да бъдат изпълнени до декември 2025 г.