Учебните програми по литература в училищата се нуждаят от реформи. Това смятат близо половината анкетирани в национално представително проучване на социологическа агенция "Тренд", проведено по поръчка на Факултета по славянски филологии на Софийския университет и предоставено на "Дневник". Почти 90% от тях са на мнение, че трябва да бъдат включени повече произведения от български автори.

В проучването от февруари, проведено чрез пряко полустандартизирано интервю по метода "лице в лице", са участвали 1001 пълнолетни. 48% от тях отговарят утвърдително на въпроса необходима ли е промяна в учебното съдържание по литература в училище. Други 40 на сто не могат да преценят, а според 12% промени не са необходими.

Деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева коментира пред Би Ти Ви при представянето на данните, че произведенията, които в момента изучават учениците, постепенно отказват децата от четенето.

Тя е на мнение, че децата не трябва да зубрят и да преразказват текстове, а изучаването на литература да бъде чрез теми, които вълнуват учениците.

Според нея са необходими радикални промени на текстовете, включени в учебните програми. Тя даде пример с петокласниците, които изучават "Котаракът в чизми" и "Грозното патенце". Допълни, че трябва да бъдат включени повече съвременни жанрове и автори, но и да се търси баланс в предложените произведения и възрастта на учениците.

По думите ѝ не е необходимо учениците да изучават "Под игото" няколко пъти в различните етапи на образование, а да се запознаят с романа само в 12-и клас, когато са изградили литературна култура, която ще им позволи да разберат произведението.

87% от анкетираните, които се обявяват ЗА реформи в програмата по литература, казват, че трябва да се изучават повече български автори. Едва 9% са на мнение, че трябва да се изучават повече чуждестранни, а 4% не могат да преценят.

Проф. Личева напомни, че и сега преобладават българските автори, а чуждестранните са включени основно в учебните програми в 8-и и 9-и клас. Според нея на тази възраст учениците не могат да разберат произведения като "Дон Кихот" или "Хамлет".

На въпрос дали да се изучават повече класически или повече съвременни автори, близо 70% от анкетираните отговарят, че учениците трябва да изучават класически автори.

Проф. Личева си обяснява резултатите с това, че повечето хора не са запознати с програмите и се страхуват да не отпаднат класическите автори от учебниците. "Не, те няма да отпаднат, но имаме достатъчно съвременни писатели и поети", коментира деканът. По думите ѝ младите хора четат автори като Георги Господинов и съвременните автори трябва да влязат в учебниците, за да бъдат удовлетворени интересите на децата и така да те бъдат запалени по четенето.