Министерството на образованието и науката (МОН) публикува за обществено обсъждане концепция за промяна на учебните програми. Това мотивира университетски преподаватели да започнат дискусия за бъдещите промени. Филолози поискаха учениците да изучават повече съвременна и световна литература, а просветният министър Красимир Вълчев обобщи, че обучението по литература трябва да бъде подчинено на две цели - формиране на национално самосъзнание и развиване на умения от XXI век.

Учители по български език и литература, с които "Дневник" разговаря, са на мнение, че промяна в учебните програми е необходима и е време в учебниците да се предлага повече чужда литература. Подчертават, че литературата не бива да служи само като инструмент за изграждане на национална идентичност и че учителите трябва да имат по-голяма свобода в начина, по който представят произведенията.

Преди дни Факултетът по славянски филологии към Софийския университет организира кръгла маса на тема "Литературата не е музей". На събитието университетски преподаватели се обявиха за радикални промени в учебните програми по литература.

Последният опит за промени на учебното съдържание от 1-ви до 10-и клас започна през 2022 г. с преглед на учебните програми. Процесът обаче завърши с козметични поправки, изразяващи се в отпадане или преместване на термини от един в друг клас. По български език отпаднаха уроците за това как се пише делово писмо и анотация. В програмата по литература за 9-и клас пък се даде свобода на учителите да изберат дали да преподават "Пътешествията на Гъливер" или "Робинзон Крузо". Повече за промените, влезли в сила от настоящата учебна година, четете тук.

Национално представително проучване на "Тренд", изготвено по поръчка на Факултета по славянски филологии, показа, че над половината българи искат в часовете да се изучават повече родни автори, макар че съотношението между родни и чужди и сега е в полза на българските писатели и поети. Това сочи справка на "Дневник" в учебните програми по общообразователната подготовка от пети до дванайсети клас.

В програмите за пети и шести клас са включени както български, така и чужди автори. В програмата за пети клас например учебното съдържание включва три теми - митологичният модел на света, фолклорният модел на света и различни разкази за човека и света. Освен върху митове и легенди, петокласниците разсъждават върху приказки като "Грозното патенце" и "Котаракът в чизми". От тях се очаква да разпознават основните ценности и норми в поемата "Хайдути" на Христо Ботев, да определят проблемите и конфликтите в "Легенда за рома" и др.

Програмата на седмокласниците е условно разделена на две части - "Българинът във възрожденския свят" и "Човекът в обществото - норми, ценности и конфликти". Първата тема е представена с произведенията "Стани, стани, юнак балкански", "Вятър ечи, Балкан стене", "На прощаване в 1868 г.", "Опълченците на Шипка" и др. Втората тема включва "До Чикаго и назад", "Бай Ганьо", "По жицата" и др.

Световната литература се изучава основно в осми и девети клас. В осми например темата за епохата на Ренесанса е представена с "Декамерон", "Дон Кихот" и "Хамлет" и др. В девети в по-голямата си част съдържанието е със световна литература - "Пътешествията на Гъливер", "Дядо Горио", "Мадам Бовари" и др. Последната част от съдържанието връща учениците към българската литература с "История славянобългарска", "Изворът на Белоногата" и 5 стихотворения на Христо Ботев.

В шести клас учениците се запознават с две глави от романа "Под игото" - "Представлението" и "Радини вълнения". В десети клас са прибавени още няколко глави - "Гост", "Новата молитва на Марка" и "Пиянството на един народ".

Кръстина Иванова, учителка по български език и литература, коментира пред "Дневник", че е необходим баланс в съотношението на българските и чуждите автори в бъдещите учебни програми. "Връщайки се назад във времето, когато аз бях ученичка, изучаваните в училище произведения бяха до голяма степен от автори, които не бяха съвременни за мен. Не бяха модерни за моето време, но аз съм се вълнувала искрено и съм изпитвала емоции от това, че съм се докосвала до свят, който е различен от моя и който ме научи на толкова много", казва учителката.

Опасява се, че ако се пристъпи към пълна промяна на програмите, като се включат основно съвременни автори, учениците ще започнат да познават само своя свят. Отбелязва, че е важно учениците да четат литература, която им е интересна, но те трябва да познават и класическите автори.

Обяснява, че учебното съдържание в седми клас е свързано изцяло с възрожденската литература. В осми клас пък учениците учат само чужда литература, а в девети клас отново се връщат към Ботевите произведения. В 11-и и 12-и клас се преподава само българска литература и младежите се подготвят за матурата.

Според нея промените трябва да бъдат насочени към даване повече свобода на учителите в представянето на произведенията, като подходът към тях трябва да е адаптиран така, че да мотивира любовта към четенето и да бъде по-близък до децата. "Задължителната литература няма да е тежка и обременена, ако ученикът е поставен в центъра, но подкрепен и менториран от учителя си как да подходи при четивото, какво да търси, как да изследва", допълва учителката.

Според учителката по български език Катерина Клинкова основният проблем на образованието по литература в момента е "инструментализацията на произведенията". Тя подчертава, че литературните произведения и изкуството са важни сами по себе си, а не са просто средство за постигане на определени цели. "Литературата развива критичното и аналитичното мислене. Не можем да говорим за цели като патриотизъм, дигитални умения, или умения на XXI век, за които говори министър Вълчев", казва тя пред "Дневник".

Клинкова е съгласна с университетските преподаватели, че е необходимо да има повече съвременна и чуждестранна литература. Допълва, че вече е разговаряла с нейните ученици от осми и девети клас, които са изразили радост от възможността да учат нещо по-интересно и по-увлекателно.

Тя признава, че учениците не разбират някои от задължителните произведения и дава пример със сложния език на "Под игото".

Според Катерина Клинкова част от произведенията не са подходящи за възрастта на учениците. Коментира, че приказките са твърде лесни за петокласниците. В седми клас учениците са принудени да пишат преразкази, което "тотално убива въображението и е изключително скучно за тях". В осми клас на учениците им е трудно да разберат старогръцката литература и средновековната литература. "По никакъв начин те не могат да възприемат постиженията на Балзак, на Флобер, на Бодлер, на Верлен", казва тя и подчертава значението на запознаването с романтизма, реализма и модернизма.

И двете учителки са на мнение, че представянето на романа "Под игото" на части в различни класове не е ефективно. Според Катерина Клинкова е достатъчно "Под игото" да се изучава само веднъж. Кръстина Иванова е на мнение, че главата "Радини вълнения" е много близка до шестокласниците и не се затрудняват да я осмислят и да разберат чертите на героите Рада Госпожина, Кириак Стефчов, Бойчо Огнянов. "Не е проблем, защото лично аз се опитвам да драматизирам или да преразкажа визията на романа преди това в трите му смислови части", казва учителката. В десети клас обаче наблюденията ѝ показват, че на учениците романът не им е така интересен.

Наблюденията на двете учителки се припокриват и казват, че учениците обичат да четат. Интересни са им фентъзи поредици, любовни и криминални романи, а като автори, които вълнуват учениците, изброяват Тери Пратчет, Джейн Остин, Георги Господинов и влогъра Емил Конрад.

По време на кръглата маса деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева призова училището да влезе в XXI век и това да стане чрез обучението по литература. Според нея в програмите трябва да се включат повече чуждестранни автори, съвременна литература и разнообразни жанрове.

Деканът изтъкна, че съвременната литература представя актуални проблеми, свързани с екологията, изкуствения интелект, като през тези проблеми децата могат да бъдат спечели като читатели. "Оттам нататък ще бъде лесно, но ако ги откажем още в самото начало, тогава тази битка просто сме я загубили", изтъкна тя.

По думите ѝ учениците обичат да четат фентъзи поредици, трилъри, криминални романи. Подчерта, че ако тези жанрове бъдат включени в програмите, това би повишило интереса на учениците към четенето, а впоследствие училището може да надгради и култивира литературния им вкус.

Тя изтъкна като сериозен проблем в сегашните програми липсата на достатъчно чужди автори. "Твърде малко са те на фона на цялото обучение", посочи тя. Даде пример с френските учебни програми, където по думите ѝ съотношението между чуждестранните и френските автори е 50:50. "От това французите не са станали по-малко французи, нито са загубили своята национална идентичност", подчерта проф. Личева.

От Факултета по славянски филологии припомнят, че резултатите от изследването PISA отреждат на българските ученици последни места в Европа по функционална грамотност, а изследването "Читателски практики" установява, че над една трета от българите не четат. "Корените на проблема са в детска и юношеска възраст и трябва да бъдат атакувани сега. Не бива да стигаме до парадокса да сме нация, която не чете или чете малко, а училището допълнително я спира, защото несъзнателно възпитава чувство на досада към литературата".

Оттам казват, че учебната програма трябва да се отнесе с доверие и уважение към младия човек, към етапите в неговото израстване. "Не бива във възраст, в която открива за себе си глобалния свят, да му се дават приказки, които отдавна се предполага, че познава. Ако искаме младият човек един ден да се върне към "Под игото" и да оцени значението му за националната ни култура, трябва да му оставим свободата да впише този текст сред световната литература", отбелязват от факултета.

По време на събитието Вълчев заяви, че обучението по литература трябва да бъде подчинено на две цели - формиране на национално самосъзнание и развиване на умения от XXI век. Според него може да бъде освободено пространство за съвременни автори, "без да жертваме класическата литература".

Обясни, че часовете по литература в гимназията може да се увеличат за сметка на часовете по чужди езици и тясното профилиране в 11-и и 12-и клас. За целта е необходима реформа в учебните планове, а в интервю за БиТиВи Вълчев уточни, че тази промяна може да се очаква през учебната 2026/2027 г.

Според Клинкова основната причина за липсата на качествени промени в образованието е, че "министерството не слуша експертите". Според нея именно университетските преподаватели, академичната общност и специалистите по книгоиздаване трябва да бъдат основните гласове при определянето на образователните реформи. Кръстина Иванова допълва, че спънка пред по-широки промени в програмите през годините е страхът за това как ще бъдат приети предложенията от обществото.