Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров подкрепя идеята държавата да може да финансира и второ висше образование за част от специалностите с очакван недостиг на кадри. Той изрази пред БНР мнението си, че извън намаляване на таксите трябва да се работи повече с учениците в гимназиите, за да избират професии, от които държавата и бизнесът имат нужда, както и да има повече стимули за студентите.

Идеята за промяна лансира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред съвета на ректорите на заседанието му от 21 март. Тогава той заяви: "Ще предложим да отпадне ограничението да не се финансира придобиване на втора и следваща образователно-квалификационна степен." Впоследствие обясни пред журналисти, че идеята му е държавата да може да финансира придобиването на втора и следваща бакалавърска, магистърска или магистърска след бакалавърска степен.

Паралелно беше внесен и съответният законопроект за изменение на Закона за висшето образование.

Сега той не позволява държавната издръжка да бъде насочвана към получаването на второ и следващо висше образование. Затова студентите могат да се обучават само в платена форма. Разликата в размера на таксата за студента в държавна поръчка и платено обучение е в пъти. Например за специалността "Педагогика", която е част от приоритетните направления, в Софийския университет за 2024/2025 г. по държавна поръчка се плащат 530 лв. (редовно обучение), а в платената форма - 2934 лв.

Впоследствие законопроектът беше изтеглен и депутати предложиха други поправки в Закона за висшето образование, с които да се даде възможност държавата за плаща второ и следващо висше образование само в защитените и приоритетните специалности, от които се очаква недостиг на кадри. Сега държавата освобождава от такси студентите в част от приоритетните и защитени специалности, за да стимулира младежите да се ориентират към тези професии.

Приоритетни направления например са педагогика, математика, информатика и компютърни науки, хранителни технологии и др., а сред защитените специалности попадат "Ядрена техника и ядрена енергетика", "Металургия", "Арабистика", "Корабостроене и морска техника" и др. В законопроекта е записано, че мярката ще влезе в сила от 1 януари 2026 г.

В УНСС не се предлагат приоритетни и защитени специалности.

Проф. Димитров каза, че има професии, направления и специалности, за които няма интерес от страна на кандидат-студентите, а с мярката се цели той да бъде повишен. По думите му втората причина за "финансирането на второ безплатно висше образование" е фактът, че има хора, които са завършили преди години и трябва да се преквалифицират, а възможността държавата да финансира тяхното обучение е залегнала и в концепцията за учене през целия живот.

Според него обаче мярката следва да бъде съчетана с други стимули, например чрез осигуряване на гаранция за работа след завършването, а не само чрез намаляване на таксите.

Допълва, че трябва да се работи повече с гимназистите, така че да бъдат запалени да станат информационни специалисти, хидроинженери, атомни специалисти, от които се наблюдава недостиг на кадри. "Предвижда се разширение на АЕЦ "Козлодуй", там ще трябват 10 хил. специалисти, повечето от тях - технически", аргументира думите си ректорът.

Във връзка с разчетите професорът прогнозира, че "няма да бъде толкова масово още първата година и министерствата на образованието и на финансите трябва да са си направили сметка".