В работата по темите "Дневник" събра информация от студенти, които са там първа или втора година, често срещани въпроси от родители, съвети и препоръки от консултантски агенции за висше образование в чужбина, както и актуална и полезна информация от посолствата или културните институти. За удобство текстовете са във формат въпроси и отговори.

В текста надолу е използвана и информация, предоставена от посолството на Германия и от Жаклин Дюбала, DAAD-лектор в Софийския университет "Св. Климент Охридски", катедра по германистика и скандинавистика, както и от д-р Максимилиан Дьонер, Технически университет - София, Факултетът за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт.

Крайните срокове за кандидатстване в германски университети са различни в зависимост от висшето учебно заведение. Препоръчително е необходимата информация да се проучи на ранен етап, като за целта има много полезни уебсайтове, като например www.hochschulkompass.de или www.study-in-germany.de.

За кандидатстване за стипендия и място в общежитие човек също би трябвало да се информира около една година преди това.

Крайните срокове за кандидатстване може да са по различно време, но за много от университетите те са в средата на януари (за следващия летен семестър) и в средата на юли (за следващия зимен семестър).

В зависимост от специалността и университета има различни процедури за кандидатстване. За някои специалности (напр. "Медицина") кандидатстването и отпускането на място за обучение става централно (чрез https://hochschulstart.de/). За много други специалности може да се кандидатства директно в университета, но почти половината от всички германски висши учебни заведения работят заедно с организацията Uni-Assist (https://uni-assist.de/), чрез която става кандидатстването за съответното висше учебно заведение.

Документите, които се изискват за кандидатстване, също могат да варират в зависимост от висшето учебно заведение.

За повечето специалности в германските университети изучаваните предмети и постигнатият брой точки не би трябвало да са решаващи, но по-добрите оценки и учебни предмети, които съответстват на специалността, естествено са предимство при кандидатстването. За някои специалности броят на приеманите студенти е ограничен, т.нар. N.C. (numerus clausus), като той се определя общо за цяла Германия или на местно ниво от съответния университет.

Минималният брой точки за прием в такава специалност се преизчислява всяка година според броя на кандидатите и често е много висок за някои специалности ("Право", "Медицина", "Психология"). Други специалности обикновено са с напълно отворен достъп и всеки кандидат, който отговаря на съответните изисквания, може да започне курс на обучение по тях.

Няма фиксирани срокове за получаване на обратна връзка и те могат да варират в различните висши учебни заведения. По правило би трябвало да получите обратна връзка един, два месеца преди началото на обучението си, но това зависи от различни фактори (например от броя на кандидатите).

Отказът на кандидати, които вече са били приети, и съответните процедури за попълване на местата със следващи кандидати може да доведат до по-късно потвърждение малко преди началото на семестъра.

Германските културни и образователни институции в чужбина (DAAD, ZfA, Goethe-Institut) също често предлагат консултации. При кандидатстване чрез Uni-Assist кандидатите получават допълнителна подкрепа, въпреки че тази услуга се заплаща.

На държавни уебсайтове, като www.hochschulkompass.de или www.study-in-germany.de, също може да се намери много полезна информация. Има и голям брой частни фирми в чужбина, които подпомагат процеса на кандидатстване, но не е задължително да се работи с такава. Жаклин Дюбала и Максимилиан Дьонер съветват да се прегледат качествено ресурсите напр. в DAAD, където се предлагат безплатни консултации.

Възможностите за това са много, а на уебсайта funding-guide.de има преглед на почти всички предложения за стипендии в Германия. Освен DAAD, като най-голямата организация за стипендии в света, се предлагат и стипендии от отделни федерални провинции, политически и икономически фондации или други организации (Bayhost, фондация "Александър Хумболт" и др.). Сроковете за кандидатстване и обхватът на стипендиите са различни и варират в зависимост от научната сфера и вида на специалността (бакалавърска, магистърска, докторска).

Много организации предоставят пълни стипендии, които покриват цялата продължителност на следването. Има обаче и частични стипендии. Въпреки това, когато става въпрос за обхвата на стипендията, трябва да се имат предвид и разходите за издръжка, тъй като жилищните и допълнителните нужди вече са много високи в някои германски градове (например Мюнхен), докато в други региони те са умерени.

Почти всички германски университети предлагат много добро образование в практически всички специалности.

Много работодатели гледат на германската университетска диплома като на доказателство за качество, а самият университет не е от толкова голямо значение, колкото в много други страни, посочват Жаклин Дюбала и Максимилиан Дьонер.

Въпреки това естествено има университети, които заемат по-високи позиции в международните класации от други и са специализирани в конкретни специалности.

Със стратегията за високи постижения (университети за високи постижения и клъстери за високи постижения) има голям брой германски университети, които са сред най-добрите в света в определени области (https://sites.dfg.de/sites/exu-karte/de.html). В техническата област трябва да се спомене и университетският алианс TU9.

Следва също така да се отбележи, че поради автономията на германските висши учебни заведения по-малките университети и университетите за приложни науки също могат да разработват и предлагат свои специалности, някои от които са много специализирани и често се предлагат само в определен филиал на висшето учебно заведение.

Студентите в много висши учебни заведения получават семестриален билет, който позволява безплатно ползване на местния обществен транспорт, както и евтина храна в столовата и други облекчения.

За отделни (задочни, без отделяне от професията) магистърски програми, и особено за обучение в частни висши учебни заведения, понякога може да има много високи такси за обучение. Това се проверява преди кандидатстването.

Разходите за общежитие, храна и транспорт може да са много различни в зависимост от мястото на обучение и региона. В някои големи градове, като Мюнхен, Хамбург, Франкфурт, Щутгарт или Берлин, особено разходите за жилище може да са много високи, докато в по-малките градове са значително по-ниски. Има регионални разлики и в транспорта, въпреки че този аспект отпада благодарение на семестриалния билет в много университети. Разходите за храна са умерени в сравнение с други държави според оценката на Жаклин Дюбала и д-р Максимилиан Дьонер.

Намирането на подходящо място за настаняване в последните години стана по-трудно за много (включително германски) кандидати, тъй като особено в големите градове има голямо търсене на жилищни площи.

Това може да стане и преди кандидатстването за място в университет, тъй като общежитията в повечето германски градове се управляват от съответния студентски съюз, а не от отделните университети или факултети. През последните години много по-малки висши учебни заведения стават все по-привлекателни за бъдещи студенти поради по-спокойната ситуация на жилищния пазар в тези градове.

По принцип е възможно да работите по време на следването си, но трябва да се вземат предвид правните аспекти. Максималното работно време на седмица е ограничено до 20 часа (https://www.arbeitsagentur.de/bildung/studium/jobben-neben-dem-studium). Трябва да се оценят и високите изисквания по време на следването, тъй като двойното натоварване от учене и работата е често срещана причина за прекъсване на обучението.

Тази специална форма на ориентирано към практиката университетско образование вече се предлага от много университети, но най-вече от университети за приложни науки или професионални академии. На сайтове като www.hochschulkompass.de има съответни филтри и голямо количество полезна информация. Друго предимство е, че се създават интензивни контакти с предприятия на ранен етап, често там може да се пише бакалавърската или магистърската теза, а на не малък брой от завършилите се предлага работа веднага след края на обучението.

Има много предложения за стажове успоредно с обучението или по време на семестриалната ваканция. В много специалности стажовете също са задължителна част от следването.

Много германски уебсайтове предлагат стажантски борси, но студентските съюзи в отделните германски университети също помагат за намирането на подходящи места за стаж.

В германските университети има много български студенти (особено за размера на страната). Интересът към следване е голям и през последните 10 години обикновено има между 6000 - 8000 български студенти в германски висши учебни заведения (https://www.wissenschaft-weltoffen.de). Тъй като кандидатстването не става централно, е трудно да се предостави информация за броя на кандидатите и приетите, уточняват Жаклин Дюбала и д-р Максимилиан Дьонер

Като алтернатива на обучението в Германия двамата посочват интересни възможности и тук, в България, които се подкрепят от DAAD и германски университети.

Занятията се провеждат на немски език и в сътрудничество с германски университети (Технологичния институт в Карлсруе, OVGU Magdeburg, TU Braunschweig и FOM Essen). Преминавайки обучение в чужбина в съответните партньорски университети, може да се получи и българска и немска диплома за бакалавър. Подобни предложения има и в магистърската програма (вж. https://fdiba.tu-sofia.bg/).

Подобно на FDIBA, Химикотехнологичният и металургичен университет в София също има подобна програма по химия на немски език.

Но и други български университети, като напр. Софийският университет, също предлагат възможности за контакти и програми за обмен с Германия чрез различни програми за сътрудничество с германски университети (стипендии за летни курсове на DAAD, стипендии по "Еразъм" и др.).