Българските ученици в неделните училища в чужбина ще изследват истории на достойни българи от съвремието и миналото с принос за развитието на България. Те ще подготвят разработките си в рамките на две патриотични програми, чието изпълнение Министерството на образованието и науката (МОН) предлага да продължи и през следващата учебна година.

Общественото обсъждане на програмите "Неразказаните истории на българите" и "Роден език и култура зад граница" с общ бюджет над 2.6 млн. лева изтече на 4 април и предстои Министерският съвет да ги приеме заедно с още 22 национални програми за 2025 г. на МОН.

Две от тях са нови - "Бъдеще за таланти" и "Умения на фокус". Останалите са свързани с изкуства, спорт, образователни екскурзии, безопасност по пътищата, превенция на агресията в училищата, провеждане на олимпиади и др. С парите от две от програмите ведомството планира да купи електрически автобуси за деца от населени места без детски градини и училища, както и камери за видеонаблюдение в класните стаи и дворовете.

С програмите за развитие на образованието през 2025 г. се очаква да бъдат подпомогнати основните образователни политики, реализирани от МОН, включително политиките за утвърждаване на приобщаващия характер на образованието; достъпът до образование на всички деца и ученици с фокус към уязвимите групи и др.

Програмата "Неразказаните истории на българите" цели подпомагане изпълнението на политиката на образователното министерство за патриотичното възпитание, формирането на личностни качества, ценности, нагласи и мотиви, за подпомагане на пълноценното развитие на детето и ученика. Тя се изпълнява от учебната 2023/2024 г.

Идеята на националната програма е да прерасне в иновативен предмет по родолюбие - каза бившият просветен министър проф. Галин Цоков по време на форум миналия ноември, посветен на "Неразказаните истории на българите". Цоков коментира, че министерството обмисля да въведе иновативен предмет по родолюбие в училище, който да възпитава горди и компетентни българи.

Настоящият министър на образованието Красимир Вълчев не е коментирал дали идеята ще бъде осъществена и ако да, на какъв етап от развитието си е тя.

В програмата за 2025 г. отново се осигурява възможност за извършване на съвместни проучвания от български училища в чужбина и училища в България. "Освен възпитание в родолюбие чрез нея се стимулира прилагането на изследователския подход, търсенето и популяризирането на малко известни факти и истории за велики българи, за събития от миналото, за места, свързани с историята ни, и за наши съвременници, допринасящи за цивилизационното развитие на България и света", се казва в описанието на програмата.

Програмата се изпълнява от училища в България и в чужбина, българските държавни училища в чужбина, българските неделни училища в чужбина, преподаватели и студенти от чуждестранни университети, изучаващи български език, литература и култура. Дейностите може да се извършват съвместно с образователни и други институции в България.

Учениците ще могат да проучат и представят информация за:

Резултатите от изследователската и проучвателната работа се представят в МОН в избран от бенефициентите формат: разкази, есета, реферати, постери, мултимедийни презентации, книги, ръкописи, документи, снимки и видеоматериали и др.

Министерството на образованието очаква в рамките на програмата да бъдат представени 80 продукта от изследователската дейност на учениците и да бъдат организирани 5 форума за тяхното популяризиране.

Министерството предлага през учебната 2025/2026 г. да продължи и изпълнението на програмата "Роден език и култура зад граница", насочена към децата и учениците, живеещи в чужбина. Тя е от 2009 г. и през учебната 2024/2025 г. чрез нея се подпомага обучението в 129 български неделни училища в чужбина, провеждането на форуми, майсторски класове, обучения на учители, създаването на обучителни ресурси с фокус преподаване на български език в чуждоезикова среда.

Програмата е разделена в три модула:

Целта е да бъде подпомогнато обучението на учениците в чужбина по български език и литература, история и цивилизация и география и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, както и за укрепване на българската духовност и съхраняване на националното самосъзнание, бит и култура сред българските общности в чужбина.

Първият модул предвижда дейности за подобряването на качеството на учебната среда и създаване на подходящи условия за обучението по български език и литература, история и география. Част от дейностите включват осигуряването на учебни помагала, книги от български автори, дидактически материали и др.

Часовете по български език и литература, география и история, в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, са разпределени по класове и образователни етапи. Обучението по български език за учениците от първи до четвърти клас достига до 120 учебни часа годишно. В по-горните класове броят на часовете варира между 72 и 120. Обучението по история включва 102 учебни часа годишно от пети до дванайсети клас. По география учебните часове са между 81 и 120 за учениците от пети до седми клас и по 90 часа за гимназистите.

Предвижда се подготовка по български език и литература за деца в предучилищна възраст до 124 занятия годишно.

Друг аспект на модула е съхраняването на националната, културната и духовната идентичност на българските граждани по света, опазване на етнокултурната самобитност на българите и българските общности в чужбина. За целта програмата включва допълнителни училищни дейности в областта на родинознанието (роден край, български исторически факти и личности, български исторически и природни забележителности, човекът и обществото, знания за християнството), културата, фолклора, традициите на българите, на танцови, вокални и театрални състави, школи и др. с общ годишен хорариум до 100 учебни часа. Допуска се и осигуряването на фолклорни костюми и народни музикални инструменти.

По втория модул - "Квалификация на учители в българските неделни училища в чужбина", са включени дългосрочни курсове за следдипломна квалификация на преподаващите български език в чужбина, с които да се представи методическата специфика на обучението по български език в чуждоезикова среда. Обученията са два вида - за придобили квалификация "учител", които преминават курс от 200 академични часа, и за хора без педагогическа правоспособност (250 академични часа).

Министерството очаква националната програма да обхване 100 български неделни училища в чужбина, 10 хил. деца, ученици и кандидат-студенти, включени в обученията. Предвижда се 3 хил. деца да са участвали в занимания, свързани със съхраняването на националното самосъзнание, култура и традиции, а 160 учители да са повишили своята квалификация. В рамките на програмата са панирани 7 събития (форуми, конференции, майсторски класове, семинари) в подкрепа на обучението на неделните училища.