В работата по темите "Дневник" събра информация от студенти, които са там първа или втора година, често срещани въпроси от родители, съвети и препоръки от консултантски агенции за висше образование в чужбина, както и актуална и полезна информация от посолствата или културните институти. Използвани са международните класации за оценка на университетите и други данни. За удобство текстовете са във формат въпроси и отговори (четете надолу).

За този текст "Дневник" разговоря и със студенти, които учат в Неаполитанския университет "Л'Ориентале" и в университета "Сапиенца" в Рим, както и с консултантските агенции за висше образование в чужбина "Интеграл" и "Юнифай".

В последните години Италия се очертава като една от най-предпочитаните държави за висше образование - по данни на консултантската фирма "Интеграл" през настоящата кампания тя се подрежда на второ място след Нидерландия като държава, която привлича български кандидат-студенти.Тя е сред най-популярните дестинации за специалности като "Мода", "Графичен дизайн", "Интериорен дизайн", но през последните години се наблюдава и значителен интерес към други области, например "Икономика" и "Бизнес". Италианските университети работят активно и за въвеждането на все повече програми на английски език.

Мария Христова учи Global Humanities ("Световни хуманитарни науки") в университета "Сапиенца" в Рим. Разказва, че след като е взела решението да продължи образованието си в чужбина, е проучила различни варианти за специалности в сферата на хуманитарните науки, преди да избере "Сапиенца".

Харесва ѝ възможността сама да избира дисциплините, които да изучава. "Курсовете, които се предлагат в моята специалност, са подбрани така, че всеки студент да получи базови знания във всяка област на хуманитаристиката и по-задълбочени в областите, които го вълнуват най-много. Не е за пренебрегване и това, че според авторитетните класации "Сапиенца" е на челни позиции сред европейските университети, особено в сферата на хуманитарните науки", разказа студентката.

По думите ѝ макар на моменти неорганизиран и объркващ, университетът предлага добро образование, многобройни възможности и страхотен студентски живот. "Много ми харесва да уча с хора от целия свят, сблъсквайки се ежедневно с различни култури и научавайки много за тях. Харесва ми и че тук, за разлика от много други страни, все още има устни изпити, които смятам, че принуждават студените да добият умения, които ще са им необходими и занапред. Освен това има поне 7-8 възможности годишно за взимане на всеки изпит - по 2-3 през всяка сесия. Така, ако човек се провали веднъж, може да опита отново след 2-3 седмици. Не е нужно да чака няколко месеца", казва Христова.

Мари Пантева изучава специалността "Чужди езици, култури, литератури" в Неаполитанския университет "Л'Ориентале". "В България няма точно такава програма, а и Италия е известна с високото ниво на образование в области като история на изкуството, литература и архитектура", казва тя.

И двете студентки посочват, че в обучението им теорията преобладава над практиката.

Разказва, че извънкласните дейности обикновено са организирани от лекторите. Тя е участвала в серия от семинари по английска литература и история на театъра. "Гледахме театрални постановки и след това провеждахме дискусия с режисьора и актьорите", казва Пантева.

Обяснява, че не е срещала задачите, типични за други образователни системи, например тази в Нидерландия - по-сложни, многокомпонентни групови проекти, върху които се работи цял семестър и които често изискват сътрудничество с различни фирми. Посочва, че въпреки това се предлагат възможности за практическа дейност в зависимост от интересите на студентите - разкопки за тези, които се интересуват от археология, участие в театрални постановки и др.

Пантева препоръчва специалността си, но като минуси изтъква недобрата организация на университета и нуждата от повече практически задания. Подобно на нея, Мария Христова отбелязва, че организацията на университета и неговите структури е тромава - "за немалко неща няма публикувани ясни изисквания и обяснения как да бъде изпълнена дадена задача, което прави почти всичко в пъти по-трудно".

Тези, които искат да следват в Италия, трябва да знаят още:

В 11-и клас те могат да се фокусират върху конкретни университети или специалности, да получат съвети от образователен консултант за необходимите изисквания, документи, езикови сертификати и да започнат подготовката и изготвяне на стратегия. Така в началото на 12-и клас биха били готови за ранно кандидатстване.

За кандидатстването са необходими:

Консултантите от "Интеграл" посочват, че кандидатите трябва да покрият ниво по английски eзик поне B2. Добре е на теста IELTS да имат между 6 и 6.5 от максимум 9. За TOEFL са необходими над 85 от 120 точки. Ако учениците полагат изпита за сертификата на "Кеймбридж", от "Интеграл" ги съветват да се явят на CAE, отговарящ на ниво на владеене на езика C1, въпреки че има университети, които приемат и първия сертификат (FCE), отговарящ на B2.

Допълват, че държавните университети в Италия имат подобен модел на прием, както в България. Той често включва допълнителни тестове, които се различават в зависимост от специалността. Например за икономическите специалности в "Бокони" и "Луис" се изисква SAT, който се използва и от университетите в САЩ. За специалност "Архитектура" има специфичен изпит, който включва математика, физика, история на изкуството и логика.

Всеки университет предлага ограничен брой места за студенти от ЕС, италианци и международни студенти. Има квоти и определен брой места за чуждестранни кандидати, което прави конкуренцията в тези университети доста голяма, предупреждават оттам.

Дава пример с това, че за голяма част от документите е имало оскъдна информация, която може да е достатъчна за един италиански ученик, но не и за кандидат, идващ от страна със съвсем различна образователна система. Въпреки това тя отбелязва, че в момента тези проблеми постепенно биват решавани. Когато е преглеждала тазгодишните информационни материали, те са ѝ се сторили значително по-ясни и разбираеми.

Мария Пантева е завършила средното си образование в Италия и е кандидатствала с два приемни изпита. Тъй като английският език е първият, който изучава в специалността, е било необходимо да положи приемен изпит по езика на ниво B1. Вторият изпит се състои от две части - италиански език, логика и въпроси по история и география.

Кандидатстването в Италия се осъществява на кръгове, които зависят от университета и сроковете са различни. В повечето държавни университети първият кръг се провежда през февруари-март. С най-ранно кандидатстване е университетът "Бокони", чийто първи кръг е от юли до септември.

Кандидатстването става чрез онлайн портали. Има случаи, когато кандидатите получават отговор от университетите само след няколко седмици, но има и други, в които зрелостникът разбира дали е приет в края на лятото.

Писмото трябва да изразява личния опит и желание за избраната специалност, като студентите трябва да акцентират на допълнителни дейности, например участия в доброволчески проекти, езикови ваканции, международни програми или стажове. Всичко това показва тяхната ангажираност и личният им интерес. Те трябва да обяснят как тези дейности са свързани с уменията, които ще използват в обучението си.

Консултантите съветват студентите да отговорят на ключови въпроси, които често задават университетите, например: "Защо харесвате нашата специалност?" или "Как ще се справите в международна среда?". Мотивационното писмо трябва да бъде съдържателно и структурирано, но не твърде дълго - обикновено не трябва да надвишава една страница A4, казват оттам.

Кандидатите за специалности като "Графичен дизайн", "Архитектура", "Мода", трябва да подготвят портфолио. Добре е то да включва между 10 и 15 рисунки, скици, с които да представят работата си. Университетите оценяват не само техническите умения, а нестандартните идеи и как е оформена работата, подчертават консултантите.

В държавните университети таксите са от 900 до 4000 евро. В частните висши училища таксите започват от 6 хил. и достигат до 29 хил. евро.

Студентите от други държави от Европейския съюз в Италия могат да кандидатстват за финансова помощ или стипендии, предоставяни от италианското правителството или самите университети на базата на семейни доходи или академични заслуги. Те биха могли да намалят значително или напълно да покрият университетската такса.

Някои университети в Италия предлагат настаняване тип общежития, а наемите варират между 250 и 600 евро на месец. Общежитията са по-малко, затова повечето студенти търсят жилище на свободния пазар. Ако студентите предпочитат споделен апартамент, наемът започва от около 400 евро на месец, в зависимост от града и района.

Пантева казва, че университетът предлага общежития, но има ограничен брой места и те се дават най-вече на студенти, които живеят далече от Неапол.

От "Юнифай" препоръчват търсенето на квартира да започне няколко месеца преди пристигането в Италия. В големите студентски градове като Рим, Милано, Болоня и Флоренция е добре да се действа възможно най-рано, за да бъдат намерени по-достъпни и удобни варианти.

Мария Христова определя намирането на квартира като най-голямата трудност, която е срещнала в Рим. Университетът ѝ няма общежития, но има страница с връзки към сайтове, които предлагат квартири. "Това е удобна опция за хората, които започват да търсят отрано (тъй като тези жилища се заемат бързо). За останалите е значително по-трудно, тъй като трябва да търсят в сайтове и фейсбук групи, които не предлагат толкова високо ниво на сигурност, т.е. много е вероятно човек да попадне на измамник", казва тя.

По думите ѝ има възможност и за кандидатстване в католически общежития, но често те са с много строг режим (вечерен час, забрана да си поканиш гости и др.). Допълва, че българските фирми, които предлагат помощ при кандидатстване и намиране на жилище, не работят със "Сапиенца".

Пантева съчетава работата си с обучението, като обяснява, че за нейната специалност не се изисква задължително присъствие на всички лекции. "Може да учиш от вкъщи и да се явяваш на изпитите, както правя аз, но ако студент си намери почасова работа, е напълно постижимо да не пропуска лекциите", казва тя.

Италианските университети предлагат програми с включени стажове в тях, посочват от "Юнифай".

По думите на Мария Христова студентите в "Сапиенца" имат многобройни варианти за намиране на стаж. Първият е уебсайт, в който се публикуват обяви за работа, като за всяка от тях са представени изискванията (за език или изкарани курсове например), както и специалностите, за които са подходящи.

Вместо стаж студентите могат да участват в доброволчески дейности в семинари и да изпълняват задачи, свързани с тях. Студентката обяснява, че в този случай обикновено са нужни поне 4-5 подобни ангажимента, за да се съберат нужните кредити. Някои преподаватели също могат да предложат стажове в сферата, в която работят. Много преподаватели по археология предлагат на студентите възможност да участват в разкопки, които да бъдат регистрирани като стаж.