Честност и справедливост като основа за доверие и съжителство, уважение към различията между хората, прошка, съпричастност и милосърдие. Това са част от добродетелите, които Министерството на образованието и науката (МОН) възнамерява да включи в бъдещите учебни програми по религия и добродетели. Това обяви депутатът Елисавета Белобрадова ("Продължаваме промяната - Демократична България") по време на дискусия "За религията и математиката в училище", организирана от нея. Белобрадова цитира отговора на въпрос, който е задала на просветния министър Красимир Вълчев.

Събитието се проведе в литературния клуб "Перото" във вторник (22 април). На него присъстваха над 50 родители, учители, училищни директори, психолози, студенти. Участниците в дискусията изразиха различни мнения за въвеждането на предмета в училище - от това какво налага изучаването на религия да стане задължително, и то в бързи срокове, до това, че има по-наболели проблеми в образованието, а новият предмет не е ключът за тяхното разрешаване.

В отговора си до Белобрадова министърът посочва, че темите ще обхващат въпроси, свързани с човешките взаимоотношения като уважение, честност, приятелство, отговорност, както и формирането на добродетели като състрадание, търпение, прошка, благодарност и солидарност. Наред с това ще бъдат развивани и личностни умения като самоконтрол и стремеж към добро, пише министър Вълчев. Учениците ще изучават религиозни традиции и празници с образователна цел "с оглед културна и историческа осведоменост". Министерството ще акцентира върху следните добродетели и ценности:

Министерството планира да въведе предмета "Добродетели и религии" от учебната 2026/2027 г. след промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Обучението по религия ще започне първо за учениците в първи клас с един час седмично. Аргументите на просветния министър Красимир Вълчев са, че образователната система трябва да прави децата не само знаещи, но и добри хора, и че с помощта на предмета ще се намали агресията в училище. Учениците ще имат избор от програми - с елементи на конфесионално обучение, но ще има и програма, която ще е само с акцент върху възпитанието, като в нея ще има история на религиите. Идеята е в тези часове да няма оценки.

И сега учениците могат да изучават религия като свободноизбираем предмет, макар и интересът да е слаб - изучават го над 12 хил. ученици, или под 2% от всички учащи. Разработени са 3 програми:

Родителите подчертаха, че досега официална информация от МОН за това какво ще представлява предметът и какви ще бъдат учебните програми липсва, а това поражда опасения и недоверие.

Повечето участници в дискусията бяха против задължителното изучаване на предмета в училище, като изтъкнаха различни аргументи. Родители припомниха, че училището е светско и според тях въвеждането на предмета като задължителен противоречи на Конституцията, в която е записано, че религиозните институции са отделени от държавата.

Голяма част от учителите и родителите се обединиха около тезата, че и в сегашните програми религията се разглежда в уроците по история, философия, литература. Те зададоха въпроса кое налага необходимостта от въвеждането на нов предмет и не е ли по-добре религията да продължава да се изучава като избираем.

Други посочиха, че и сега учебната програма на учениците е претоварена и попитаха откъде ще се освободи място за още един учебен час седмично. Според трети участници първокласниците са твърде малки, за да осмислят религиозните текстове и концепции.

Според тях възпитанието е процес, който не може да се осъществи в рамките на един учебен предмет. За добродетели и възпитание да се говори повече в часовете на класа, предложи друга майка. Други пък изразиха опасенията си, че чрез избирането на различни програми (християнство-православие, ислям, неконфесионално обучение) ще се засили още повече разделението в класните стаи.

Психолози коментираха, че ако целта е да се преодолее агресията в училище, акцентът трябва да бъде поставен върху развиването на социално-емоционални умения - способността децата да изразяват чувствата си, да решават конфликти и да проявяват емпатия. Според тях това може да става в различни учебни часове и най-вече чрез примера на възрастните.

Допълва, че любовта, надеждата и вярата не могат да бъдат предмет на задължение, а училището не бива да се превръща в религиозен храм. Коментира, че по-добрият вариант е в настоящите програми по философия и литература да бъдат включени модули, свързани с добродетели и религии, но и социално-емоционалните умения да бъдат развивани у учениците.

Елица Кокончева е начален учител и преподава християнство като свободноизбираем предмет в частно училище. Пред "Дневник" коментира, че одобрява въвеждането на предмета "Добродетели и религии" като задължителен, но само ако се предложи форма, в която децата могат да избират измежду между различните клонове на християнството - православие, протестантство и католицизъм.

Обяснява, че децата, които не учат избираемия предмет, имат допълнителни занимания по български език и математика. Казва, че има деца от мюсюлмански семейства, като част от тях присъстват в часовете със съгласието на родител. По думите ѝ тогава се обсъждат теми, които не намират място в останалите часове.

Кокончева е по-скоро скептична, че предметът допринася за намаляването на агресията в училище. Според нея поведението на децата се влияе най-вече от примерите, които виждат около себе си - в семейството и сред съученици.

Според учителката преподаването на религия в първи клас не изисква учениците да са развили абстрактното си мислене. "Хората не са запознати с програмата. Децата в първи клас се запознават с основни празници, традиции, няма никаква абстрактност".

По-късно днес образователното министерство организира кръгла маса с участието на заинтересовани страни, на която ще бъдат обсъдени учебната концепция и методическите подходи. На 15 май пък ще се състои протест под надслов "Училището не е църква".