Близо 97% от директорите на училища с ромски деца са против задължително вероучение

Министерството на образованието и науката (МОН) да не бърза, а да тества пилотно в 100 училища въвеждането на предмет "Религия", но при наличието на програма и подготвени педагози. Едва след като се види резултатът, да се работи. Това посъветва чрез интервю за БНР съоснователят на Центъра за междуетнически диалог "Амалипе" Деян Колев.
Оттам се опасяват, че въвеждането на замисления от министерството задължителен предмет "Добродетели и религия" би могъл да предизвика етническо напрежение в училищата с ромски и български ученици, с каквито работи центърът.
Центърът е направил онлайн анкета на 22 и 23 април сред тези училища в контекста на организираната от МОН дискусия за предмета и резултатите са показали едва 2.9% подкрепа сред директорите им.

Да се учи ли религия: дискусията, организирана от просветното министерството (видео)
"Изпратихме анкетата до всички 256 училища в нашата мрежа. Отговориха ни 136 от тях. Тоест спокойно мога да твърдя, че анкетата е представителна за групата училища, с които работим, а те са голямата част от училища с концентрация на уязвими групи. Питахме не родителите и децата, а директорите на тези училища дали религията да се изучава като задължителен предмет и по какъв начин. 2.9% от директорите подкрепят този конфесионален подход (т.е. който се отнася до вероучение - бел. ред.) и въвеждане на вероучение в класните стаи", предупреди Колев.
Той посочи още, че "огромното мнозинство" подкрепя наличието на теми, свързани с религията в учебниците, но не и когато става въпрос за задължително обучение по вероучение.
"В ромска общност имаме както православни и мюсюлмани, така и протестанти. Ако започне да се изучава вероучение, притесненията на директорите са, че на много места ще трябва да има различни групи - православно християнство, ислям. Около 40% в тези училища са с ромски и български ученици и в тях може да се стигне до напрежение между представителите на различни етноси. Някои ще формират групи християнство, други - ислям, и може да се получи "съревнование" между различните конфесионални общности за това как да направят групи и по този начин да се възроди онова напрежение, което го имаше в 90-те години между различните етноси. Трябва да го избегнем по всякакъв начин", каза Деян Колев.

До 8 май министерството ще публикува концепция за предмета "Добродетели и религии"
От дискриминация по религиозен признак и етническо напрежение се притесняват около 20% от директорите в тези училища. "Ние се борим от много време децата да са заедно в класната стая, а по този начин ще има часове, в които те ще бъдат разделени. От тази гледна точка конфесионалният подход, различен от културно-историческия, от плуралистичния може да доведе до напрежение", каза още Колев.
Според него мястото на религията не е сред задължителните предмети.