Държавата да закрива висши училища по ускорена процедура, реши комисия

Държавата да закрива висши училища по ускорена процедура, реши комисия

Държавата да закрива висши училища по ускорена процедура, реши комисия
Държавата да може да закрива неработещи висши училища по ускорена процедура - по предложение на Министерския съвет след одобрение на парламента, когато висшето училище "трайно" не осъществява учебен процес. Това реши комисията по образование в Народното събрание, която прие на първо четене законопроект за промени в Закона за висшето образование, внесен от "Има такъв народ".
Сега предвиденият ред е много бавен, би могъл да отнеме и 10 години, подкрепи законопроекта министърът на образованието Красимир Вълчев, който се включи в заседанието. Той изисква повторен отказ от акредитация от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА), има дълга процедура на обжалване, съдебен контрол, допълни той и увери, че предложеният нов законов механизъм би помогнал "системата по-бързо да се очисти от рискови фактори".
Самият Вълчев инициира промяната през февруари, когато разказа пред депутатите от комисията, че Европейският политехнически университет (ЕПУ) в Перник няма реален учебен процес и действа като канал за мигранти, основно от Нигерия. Ректорът отрече. По това време ЕПУ - който обучава само по три специалности - "Зелена енергетика", "Строително инженерство", "Приложна информатика и компютърни системи" и има общо 13 преподаватели - беше в процедура за нова институционална акредитация.

Пернишкият университет с отказ от акредитация

Такава е отказана, съобщи на заседанието на комисията днес председателят на НАОА проф. Елиза Стефанова и уточни, че една от причините за решението е нарушено законово изискване за минимален брой преподаватели (25).
Акредитационният съвет е взел решението през март и е изпратил уведомението за това на университета на 3 април. То е било получено на 9-и и 14-дневният срок за подаването на жалба или възражение е изтекъл, без в НАОА да бъде получено нито едно от двете. След него е бил уведомен и министърът на образованието.
Проф. Стефанова благодари за предложението за ускорен ред за закриване на неработещи висши училища на депутатите и потвърди, че сегашната процедура е бавна. След отказа от акредитация има 18-месечен срок, в който висшето училище трябва да изпълни препоръките на НАОА, през който то функционира, без да може да бъде закрито. Отделно от това решението за отказ от акредитация може да бъде обжалвано.
Бившият министър на образованието акад. Николай Денков ("Продължаваме промяната - Демократична България") подкрепи предложението и потвърди, че сегашният ред за евентуално закриване е твърде бавен, но обърна внимание, че в законопроекта не са заложени ясни процедури за бъдещия, с което се рискува съдът да върне определени решения.

Промени между двете четения

Освен евентуално разписана процедура между двете четения на законопроекта ще бъде изяснен и друг въпрос - какво означава висше училище "трайно" да не осъществява учебен процес, увери председателят на комисията и основен вносител на законопроекта проф. Андрей Чорбанов. Министърът на образованието Красимир Вълчев предложи под "трайно" да се има предвид един семестър.
Думата "трайно" предполага вземане на решение по лична преценка и тежестта по доказването ѝ пада върху Министерството на образованието и науката, изтъкна той и както вносителите, в лицето на проф. Чорбанов, така и други нейни членове и гости се съгласиха, че уточнение е необходимо.

Подкрепа от ректорите

Подкрепа за закриване на неработещи висши училища по бърза процедура изрази от името на Съвета на ректорите адвокат Калин Костов. "Публичният образ на българското висше образование трябва да бъде пазен", изтъкна той и подчерта, че това не може да се случи, когато има висши училища - печатници за дипломи, "камо ли канали на мигранти".
Идеята да се сложи ред е чудесна, допълни той и даде препоръки, една от които бе изясняване на процедурата и на това кой ще констатира обстоятелствата, които да водят до правителствено искане за закриване на висше училище.
Той обаче обърна внимание на факта, че промяната в закона се прави заради конкретен случай, а това невинаги дава добър резултат. Създава се допълнителен ред, който ще действа паралелно с основния, защото той не работи, констатира адв. Костов и посъветва да се тръгне към създаването на единен път, а не на паралелен.
Подкрепяме контролните функции на Министерството на образованието и науката (МОН) да бъдат детайлизирани и дори разширени, подчерта адв. Костов.

Един-единствен гласувал "против"

Засилването на държавните контролни функции в контекста на академичната автономия беше мотивът на Елисавета Белобрадова ("Продължаваме промяната - Демократична България") да гласува "против" единствена от всички членове на комисията.
Провокиран, думата взе акад. Денков, който заяви, че академичната автономия се отнася до съвсем други неща, а не до упражняването на контрол от страна на финансиращия орган.
"В закона много ясно е записано, че академичната автономия се основава на това какво и как преподават (в университетите - бел.ред.) и какви са научните изследвания, които могат да провеждат. Никъде не се разбира, че финансиращият орган (държавата за държавните университети и съответните частни инвеститори за частните - бел.ред.) няма право да създава контролни механизми", каза той.
Представителите на студентите и синдикатите също се изказаха в полза на предложената промяна, след което депутатите гласуваха и одобриха законопроекта на първо четене. Предстоят разискванията и гласуването му на първо четене в пленарна зала и второто му четене в комисия и зала. След евентуалното му окончателно гласуване и обнародване той ще влезе в сила.