Пропаганда в полза на Русия или нямащи нищо общо с войната в Украйна възхвала на руската култура и просто изучаване на руски език? Първото или останалите две се случват в български училища през третата година, откакто Русия нападна Украйна и обяви България за неприятелска държава?

Действие на училищният директор Диян Стаматов, който е общински съветник в София от ГЕРБ и бивш зам.-министър на образованието в кабинет на ГЕРБ, провокира въпроса за пореден път през последния месец. На 5 май Стаматов - директор на 119. Средно училище "Акад. Михаил Арнаудов" в София - оповести чрез "Фейсбук", че учениците от 8-и до 10-и клас в училището му са посетили мастър клас в Руския културно-информационен център, чрез който "се запознаха с традиционни руски занаяти, характерни за различните региони на Русия, и направиха свои собствени сувенири с техниката, характерна за село Гжел, Московска област". В отговор учителят по история Емил Джасим реагира с думите, че е "потресен" от инициативата, защото Русия е държава, обявила България за вражеска.

В следваща публикация Стаматов акцентира върху изучаването на руски език, който учениците са избрали сами, върху високото ниво на подготовка и "подвига на учителите".

Потърсен от "Дневник" за коментар, Стаматов подчерта, че "изучаването на руски език няма нищо общо с каквито и да е международни отношения", че "не става въпрос за посещение, а за най-обикновено отиване на група ученици", които в руския център рисували върху глинени съдове. Стаматов обясни, че учениците били заведени в руския център, защото "единственото място, където могат да чуят руска реч, е там". "Кой съм аз, че да го спирам?", попита той.

На въпрос дали темата за войната и обвиненията на Русия към България са обсъждани той отрече. Това не се е случило нито по време на "рисувалния процес", нито учителите в училището излизали извън рамките на учебниците и учебното съдържание. Децата "не може да страдат заради мисълта на възрастните хора", смята Стаматов. По думите му "ние живеем в мирна България, в която някой се опитва да създаде друга реалност".

Директорът и общински съветник от ГЕРБ каза още, че в 119. СУ "учат най-много украинчета", по думите му - "повече от 10-15".

Въпросът преплита ли се обучението по руски език в български училища с прокремълска пропаганда бе повдигнат преди това, след като учителка сигнализира чрез "Фейсбук", че в севлиевско училище осмокласници изработват макети на Кремъл, а впоследствие публикациите ѝ бяха изтрити.

Притеснен да не би детето му да е под влиянието на такава, родител повдигна публично въпроса защо Природоматематическата гимназия в Бургас приоритизира изучаването на руски език. Директорката ѝ Милена Андонова отвърна, че в района на Бургас има близо 9000 имигранти, над 38% от които са от Украйна, а други над 30% - от Русия, и че чрез изучаването на руския език тези деца щели да се приобщят по-лесно. Руският бил важен и с оглед бъдеща реализация в сферата на туризма и в бизнеса на Бургас и региона.

Обществената дискусия извади на бял свят и друга практика, осъществявана в годините непосредствено преди началото на войната с Украйна. Руската православна църква е подарила руски кътове на 16 български училища със съдействието на Руския културно-информационен център с цел повишаване интереса на по-малките ученици към изучаването на руски език и на всички български граждани към руската култура, литература, музика и изкуство като цяло.

Отношение по темата взе и министърът на образованието Красимир Вълчев, вземайки повод от изказване на депутата от "Продължаваме промяната" Лена Бориславова.

За съжаление, има хора, които живеят, за да мразят - и затова разбират образованието единствено като средство за насаждане на омраза.

Жалко и тъжно."

Част от Националния календар за изяви по интереси на децата и учениците на Министерството на образованието и науката за настоящата учебна 2024/2025 г. е конкурс, озаглавен "Заедно в XXI век" и организиран от фондация "Устойчиво развитие за България", обръща внимание специализираният сайт danybon.com. Тя е член на Българо-руската търговско-промишлена палата, която обявява Крим за руски, а в годините назад конкурсът е бил под патронажа на руското посолство в София и популяризиран от Синдиката на българските учители към КНСБ.

Самият Руски културен център в София е структура на "Россотрудничество" - руска федерална правителствена агенция под юрисдикцията на Министерството на външните работи, която използва инструментите на културата, политическата идеология и външната политика - т. нар. мека сила, за желаните за Русия външнополитически резултати. Наскоро Азербайджан, а преди това Молдова закриха тези центрове в столиците си. След нападението над Украйна са закрити руските центрове в Словения, Хърватия, Румъния.

Двама народни представители са отправили въпроси към министъра на образованието Красимир Вълчев, свързани с евентуалната руска пропаганда в училищата. Те са на Явор Божанков и Ивайло Мирчев от "Продължаваме промяната - Демократична България". И двата са от 7 май. Народното събрание е публикувало само втория, а първият е "в процес на обработка".

Във връзка с инициативи, подкрепяни от руски държавни и религиозни институции и насочени към популяризиране на руска култура и ценности сред учениците Мирчев пита "какви мерки предприема МОН за идентифициране и оценка на подобни инициативи в българските училища и какви стъпки се предприемат за гарантиране, че учебният процес остава неутрален и свободен от външни политически и идеологически влияния, които биха могли да повлияят на формирането на ценностната система на българските ученици". Очаква се министърът да отговори писмено на 19 май.

България се откроява като една от водещите държави в Европейския съюз по отношение на изучаването на руски език в гимназиалния етап в Европейския съюз, показват данни на Евростат. За 2023 г. страната ни заема трето място с 29.6% от учениците, изучаващи руски език, след Латвия (48.2%) и Естония (46.1%). Данните публикува Асенка Христова - изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието и старши експерт в Европейската експертна мрежа за икономика на образованието, и отбеляза, че в България има нарастващ интерес към руския език през последното десетилетие.

Анализът на данните показва, че след период на слабо понижение през 2018-2020 г., от 2021 г. насам се наблюдава ясна възходяща тенденция в изучаването на руски език в България. В резултат на това делът на българските гимназисти, които изучават руски език, вече надвишава почти 11 пъти средната стойност за ЕС (2.7%).

България заема водеща и устойчива позиция в ЕС по изучаване на руски език в средното професионално образование, както по ниво, така и по устойчивост. Страната е на второ място в ЕС с 33.4% ученици, изучаващи руски език през 2023 г., отстъпвайки само на Латвия (39.4%). Тук превишението над средното европейско ниво е още по-впечатляващо - 14.5 пъти над средното за ЕС (2.3%).

След 2020 г. се наблюдава отчетливо нарастване на дела на изучаващите руски език ученици в професионалното образование и обучение, като вече всеки трети ученик в професионалните паралелки изучава руски език. "Този резултат поставя въпроси за стратегическата роля на езиковото образование в професионалните направления и доколко настоящите приоритети отразяват съвременните икономически, културни и политически реалности, нуждите на пазара на труда, международната мобилност и сигурността", коментира Христова.

България е единствената страна от Югоизточна Европа, която демонстрира устойчив, дори нарастващ интерес към руския език в средното образование - както в общото, така и в професионалното направление. Това рязко я разграничава от съседите ѝ и от повечето страни в региона. Румъния например поддържа изключително нисък дял - около 0.1% до 0.2%.

Това показва пълна маргинализация на руския език в системата на средното образование, коментира Христова и посочва, че страната се е преориентирала трайно към други чужди езици (френски, английски, немски), включително поради културно-политическото си позициониране в ЕС.

Гърция практически не отчита ученици, изучаващи руски език - стойностите са 0.0% през последните години. Това е последователно с гръцката образователна традиция, която отдава приоритет на английския и френския език.