Образователният министър: Религията няма да подмени науката в класните стаи
Въвеждането на предмет "Добродетели и религии" няма да повлияе на съдържанието и качеството на обучението по природни науки в училищата. Целите на новия предмет няма да се припокриват с тези на природните науки и няма да засягат академичните стандарти и достижения в съответните области. Това пише министърът на образованието Красимир Вълчев в отговор на въпрос на депутата Елисавета Белобрадова ("Продължаваме промяната - Демократична България") за гарантирането на научния характер на учебното съдържание в контекста на бъдещия предмет.
Тя припомня, че на дискусията, която Министерството на образованието и науката (МОН) организира в края на април, за изучаването на новия предмет "от различни участници, включително представители на религиозни институции, се направиха изказвания, в които се застъпваше тезата, че религиозните възгледи относно сътворението на света и човека следва да бъдат преподавани "наравно" с научните теории".
По думите ѝ подобни предложения пораждат опасения за въвеждане на "алтернативни" интерпретации в уроците по биология, химия и физика. Тя пита дали министерството предвижда включване на религиозни възгледи или интерпретации в научните дисциплини.
Религията няма да бъде поставена наравно с науката
В отговор министър Вълчев посочва, че учебното съдържание и обучението по природни науки трябва да се основават единствено на научната обоснованост.
Отчитайки светския характер на образованието, не съществуват основания да се предполага "паралелно преподаване на религиозни възгледи" в контекста на природните науки
Вълчев уверява, че обучението по добродетели и религии няма да повлияе върху качеството или съдържанието на обучението по биология, физика, химия, математика. Допълва, че те ще запазят своята научна обоснованост и роля, свързана с формирането на критично мислене и с развитието на аналитичните умения на учениците.
Още не се знае кой ще изготвя програмата по добродетели, но тя ще е готова до есента
Подчертава, че бъдещият предмет не трябва да се разглежда като допълнение към обучението по природни науки, а като отделен предмет, чиято цел е възпитанието на учениците с фокус върху ценностите, морала, културното и духовно наследство.
"Съдържанието и целите на този предмет няма да се припокриват с тези на природните науки и няма да засягат академичните стандарти и достижения в съответните области", казва министърът. Според него няма риск от омаловажаване на научните факти или от "придаване на равностоен статут на религиозни и научни обяснения".
Повод за въпроса може да е дал българският патриарх Даниил, който по време на дискусията изтъкна, че обучението по религия ще помогне за по-пълноценното разбиране на съдържанието по други предмети. Наред с уроците за покръстването на българите и християнските образи в литературни произведения, патриархът посочи, че религията ще помогне и на обучението по физика.
"Предметът "Православие" в средното училище би спомогнал за по-пълното, задълбочено и цялостно разбиране от страна на учениците на редица знания, преподавани в други предмети, за които преподавателите по тези предмети нямат съответната богословска компетентност: история (покръстването на България, ролята на църквата за формирането на българския народ, за българското Възраждане, ролята на църквата във Византия и в западноевропейското Средновековие и др.), български език и литература (християнските образи в множество произведения на българската литература от нейното зараждане до днес), физика и астрономия (идеята за креационизма в съвременната физика, креационизъм (възгледът, че човечеството е създадено от божество - бел. ред.) и "теория на всичко"), етика и право (толерантността като ценност, която се ражда в недрата на християнството), философия (понятието за личност, което се появява в християнски контекст) и прочие, и прочие", заяви тогава патриархът.
В синхрон началник по образование и синдикат апелират за подкрепа на задължителното изучаване на религия
На дискусията бившият премиер и министър на образованието акад. Николай Денков повдигна въпроса как ще се съчетават представите от Стария завет за битието и възникването на света с научните постижения. "Не казвам, че трябва да ги противопоставяме, те трябва да бъдат поставени в правилния контекст, в правилната възраст, в правилната последователност", обясни той.