- Германия продължава да бъде предпочитана дестинация за българските студенти от поне 30 години насам. Факторите за това са многобройни и определено можем да говорим за миграционна традиция - български студенти са посещавали немски университети още през 19-и и началото на 20-и век, но масов характер тази образователна миграция придобива след 2000 година.

Основният фактор за избора, разбира се, е положителният имидж на немската образователна система и на Германия като цяло. Академичното образование в Германия е с много добро качество, съответно степента на трудност е висока. Входът в университетите обаче е сравнително лесен - не се полагат кандидатстудентски изпити в Германия, решаваща е оценката от матурата. Но и възможността завършилият студент да намери добра, а това означава престижна и добре платена, работа на много места по света е голяма и това е основен фактор за избор на Германия. В този смисъл следването е инвестиция, която се изплаща многократно.

Наред с това значение има и финансовият аспект. Следването в немските университети се финансира изцяло от държавата. Изключение са малкото частни университети, но те далеч нямат академичната слава като на британските или американските висши училища. Семестриалните такси за държавните университети са минимални. Това се отнася както за германските граждани, така и за гражданите на държави членки на Европейския съюз.

Има и още един специфичен фактор - особеностите на организиране на самото следване в Германия позволяват студентът да работи паралелно с обучението си и с това да помага за издръжката си. Разбира се, основната част от финансовия товар поемат родителите или стипендиантските програми.

- В Германия има различни типове университети - класическите са широкоспектърни и предлагат много голям брой специалности. Сред най-известните университети са Хумболтовия в Берлин, Лудвиг Максимилианс в Мюнхен и Кьолнския университет, но също така университетите в Хайделберг, Фрайбург, Мюнстер и Тюбинген.

В Германия обаче има и тясноспециализирани университети, в които се изучават определен тип специалности. Те са по-малки, с фокус към конкретни дисциплини и са предпочитани от студентите основно заради възможността за по-непосредствен контакт с преподавателите и за работа в по-малки групи.

От перспективата на един студент добрият университет обаче не е непременно този, в който работят най-много Нобелови лауреати и са спечелени най-много изследователски проекти, а този, в който преподавателите работят с малки групи и влагат усилие за индивидуални консултации.

Много важен е и изборът на град, а това е често подценяван фактор. Не винаги най-престижното място е и най-доброто. Ако например един млад човек е израснал в голям град, прекрасните университетски градове Тюбинген или Марбург могат да му се сторят твърде малки и скучни. Ако пък човек е свикнал да живее в по-малко населено място, в Берлин, Хамбург или в Рурската област може да се почувства отблъснат от дистанцията и анонимността. Точно заради това изборът е изключително важен фактор. Той има влияние върху това как студентът се чувства и съответно върху неговите образователни постижения и мотивация.

Основното нещо, на което българските студенти трябва да обърнат внимание, е изборът на специалност, комбинирана с избора на град, в който да следват. Има специалности, които в момента са изключително модерни. Дали обаче те са най-подходящи? Образователните експерти са на мнение, че не може да се направи точна прогноза как ще се развие пазарът на труда след 10, 20 или 30 години и какво ще бъде търсенето за определени специалисти. Съответно е много трудно на база на пазарните очаквания човек да избере "правилната" специалност. Затова моят съвет е кандидат- студентите да изберат това, което наистина ги интересува, направлението, което ги привлича, а не да се водят по модни тенденции и пазарни очаквания, които в общия случай не са предвидими.

- През 90-те и през нулевите години най-голямата трудност като че ли беше финансирането на следването, защото разликите в стандарта на живот между България и Германия бяха огромни. Това се промени през последните години. Вече в България има добре утвърдена средна класа, за която не е проблем да изпрати децата си да следват в чужбина и да поеме не съвсем леките разходи по издръжка на живота.

Основната трудност обаче продължава да бъде езиковата бариера. Дори със завършена езикова гимназия и с диплома от "Гьоте-институт" първокурсниците често осъзнават, че познанията им по немски не са до такава степен добри, така че да разбират безпроблемно лекционните курсове. В такъв случай просто е нужно да мине време, за да могат студентите да се напаснат, да настроят слуха си към темпото на говорене на преподавателите, към диалектите и към ежедневния език, на които колегите им германци общуват.

Друг съществен проблем е изграждането на приятелски отношения. В една мултикултурна среда с колеги, които буквално идват от цял свят, общуването не винаги е съвсем лесно, но пък дава шанс да преосмислим собствените си предразсъдъци.

От практическа гледна точка основният проблем е намирането на квартира. Особено в големи градове като Мюнхен или Кьолн, но и в по-малките университетски центрове като Фрайбург или Мюнстер, наемането на жилище често е огромен проблем. Моят съвет е търсенето да започне възможно най-рано. Безценни са личните контакти със студенти от по-високите семестри или с наскоро дипломиралите се - те познават ситуацията на пазара на студентски жилища най-добре.

- Да не бързат да завършат. Да бъдат търпеливи. Живеем в свят на високите скорости, модно е да реагираме светкавично на всичко, да взимаме веднага решения. Мисля обаче, че пътят към успеха е в спокойния и добре обмислен избор. Академичният живот не е спринт, а маратон. Няма нищо страшно в това да не издържиш някой тест от първия път, да отложиш явяване на изпит или да прекъснеш за един семестър.

Как да ги потърсиш? Направи стаж в някоя фирма, стани доброволец към организации, които подпомагат нуждаещи се хора, пътувай.

- Това зависи много от типа университет, както и от специалността. В класическите германски университети с вековни традиции теориите все още са издигнати в култ и се набляга на изучаването на предмети, които на практика нямат директно отношение към пазара на труда и към практиката. Всъщност това е и мисията на един университет - да предлага широк хоризонт на обучаващите се и да ги образова отвъд тесните пазарни и практически необходимости.

Има обаче висши училища, които са предимно с техническа или икономическа насоченост. В тях образованието е ориентирано към потребностите на пазара на труда. То е свързано с изучаването на една конкретна професия, на занаят. По принцип това е практично, но повдига и редица въпроси. Възможно ли е например човек да бъде добър разработчик на изкуствен интелект, но да няма понятие от етика и философия? Не е ли това дори опасно?

- В Германия има стотици фондации които оказват финансова помощ на студенти и докторанти. Има фондации към отделните политически партии. За тази цел съответният студент е препоръчително да е обществено активен и дори да членува в съответната партия.

Финансова помощ оказва и немската държава на студенти, които са от семейства с по нисък доход. Те имат право на безлихвен кредит, който след дипломиране и започване на работа следва да бъде изплащан, ако заплатата на завършилия студент надхвърля определена сума. Българските студенти като граждани на Европейския съюз имат право и на такава финансова подкрепа.

- В почти всички университети има консултативни центрове и се предлагат така наречените "Дни на кариерата", в които се организират срещи с потенциални работодатели. В много от големите градове има и кариерни изложения. По време на тях могат да се осъществят първоначални контакти, които след време да прераснат в покана за стаж или дори за работа. Поради демографското развитие в Германия има недостиг на кадри. Работодателите са изключително мотивирани да търсят специалисти за незаетите работни места дори в самите университети.