Министерството на образованието и науката (МОН) обмисля въвеждането на интегрални изпити. Националните външни оценявания след седми и десети клас да включват не само материала по български език и литература и математика, а и по природни науки. Предложението ще бъде обект на обсъждане в следващите месеци. Това обясни просветният министър Красимир Вълчев в отговор на въпрос на "Дневник" за планираните промени в оценяването на учениците и формата на изпитите.

И в предишния си мандат като просветен министър Красимир Вълчев предложи изпитите по български език и литература и математика след 7-и клас да включват въпроси по природни и обществени науки.

Министърът допълни, че начинът, по който биват изпитвани и оценявани учениците, формира културата им на учене. По думите му основният проблем е доминиращата култура на заучаване, която трябва да бъде променена в посока по-задълбочено учене и прилагане на знания. "Факт е, че нашите ученици се справят относително добре, когато ги изпитваме за заучени знания, но доста по-зле, когато ги изпитваме с практически задачи."

За промени във формата на националните външни оценявания Вълчев посочи, че въвеждането на интегрален изпит е "най-дискусионният въпрос". Даде пример с ниските резултати на българските ученици от международното изследване PISA, които според него се дължат на слабите постижения на учениците по математика и природни науки.

Изтъкна, че в седми клас учениците се фокусират върху уроците по български език, а природните науки остават на заден план. Допълни, че в осми клас голяма част от учениците, които са избрали учебен план с интензивно изучаване на чужд език, нямат природни науки в програмата си и това обяснява ниските резултати от изследването PISA, което се провежда сред 15-годишните младежи в 9-и клас.

Уточни, че през следващите три месеца ще продължат дискусиите за образователната структура и това дали седми клас е подходящ етап учениците да завършат основно образование.

На уточняващ въпрос в кои години ще бъде включен интегралният изпит Вълчев посочи националните външни оценявания след седми и десети клас. Подчерта обаче, че заедно с новата образователна структура министерството ще предложи за обсъждане отпадане на изпитите за четвъртокласниците и десетокласниците. "Ако нямаме два гимназиални етапа, както в момента (първи етап от 8-и до 10-и клас и втори етап, включващ 11-и и 12-и клас - бел. ред.), няма да имаме изпит след 10-и клас", каза той.

На въпрос за забавените с месеци компенсации за деца, които не са приети в градина или ясла, министърът обясни, че процедурата минава през три институции и четири етапа. Първоначално общините обобщават необходимата информация и я изпращат към съответните министерства - Министерството на образованието за детските градини и Министерството на здравеопазването за яслите.

След това просветното министерство изготвя проект на постановление, който се изпраща на финансовото министерство за съгласуване. След одобрение документът се внася в Министерския съвет, а след приемането му финансовото министерство превежда трансферите към общините.

По думите му процесът обикновено води до забавяне от около два месеца и половина и допълни, че през февруари и март са платени компенсациите от последните месеци на миналата година.

По думите му ще бъде ускорена процедурата за компенсациите за март и април и припомни, че на 15 май финансовото министерство е превело по бюджетите на общините средства за компенсиране на родителите за месеците януари и февруари.