- Интересът е огромен. Средногодишно заминават между десет и двадесет ученици, но интересът е много по-голям. Обучението в Азия много зависи от това кои университети дават стипендии, какви са финансовите възможности на учениците, защото там е по-скъпо, отколкото в Европа. Не толкова от гледна точка на обучение - въпреки че някои университети в Япония, Корея и Китай са скъпи, особено ако няма стипендия, колкото от гледна точка на транспортни разходи и издръжка. В Европа дестинациите са много по-близки.

Самолетните билети по време на пандемията стигнаха 5000-6000 лева, но сега вече се намират между две и три хиляди лева в двете посоки. Зависи, разбира се, кога се купуват. За наши ученици, които ще ходят на обмен в Япония през юли, самолетният билет в двете посоки е около 2 600 лева. За Корея е малко повече.

- В това отношение възможностите в азиатските държави много се различават. За Южна Корея например всяка година посолството предлага конкурс само за една стипендия, която правителството отпуска. Става въпрос за пълна стипендия. Поема се курсът на обучение без самолетните билети. Понякога има и стипендии за издръжка. От нашите ученици всяка година има такива, които се явяват на този конкурс- и тази година имаме ученичка, която замина, но винаги желаещите са повече - може би една трета от класа, ако не и повече. Много зависи и от випуска.

Спецификата в азиатските университети е, че особено ако се учи специалност различна от японистика, китаистика, кореистика - например история или право, винаги има нулева година за изучаване на езика независимо на какво ниво го владеят кандидатите, защото когато се учи специфична материя на тези езици, трябва подготвителна година за усвояване на терминологията. Стипендията покрива нулевата година.

Преди 15 години, когато аз бях в Китай имахме ученичка, която завърши там история. Имали сме и такива, които са учили право. Иначе заминават с високо ниво на езика, защото изискването на университетите е да имат минимум ниво В2, а някъде и С1 по европейската рамка. Кандидатите или държат изпити, или доказват нивото на езика.

- Япония има една петгодишна програма с пълна стипендия на японското Министерство на образованието (MEXT Scholarship), която продължава 7 години за специалностите "Медицина", "Стоматология", "Фармация" и "Ветеринарна медицина".

Първата година е подготвителна по език и за необходимите предмети за кандидатстване в университет в Япония - и е в Токийския университет или Осакския университет. Кандидатства се с изпит по японски език, английски език, математика. За студенти по направление "Природни науки" има и изпит по химия, физика и биология, като трябва да положат два от тях по избор. Тук математиката се оказва препъни камък, защото това ниво, което те искат, не се покрива от нашето средно образование.

Месечната стипендия е 117 000 йени (около 1400 лв.). Семестриална такса не се заплаща, а другите разходи - наем на общежитие или квартира, транспорт, сметки, ежедневни разходи и др. - зависят от университета и града. Обикновено месечната стипендия е достатъчна, за да се покрият, но в по-скъпи райони може да са необходими допълнителни доходи. Самолетните билети се поемат от Япония еднократно, тоест за отиване в началото и за връщане в края на програмата.

По време на обучението може да се работи, ако е получено разрешително за това. Легалните опции за работа са ограничени според изисквания на програмата.

Месечна стипендия няма. Там проблемът е, че студентите са освободени от семестриална такса само през първите две години. В 3-ти и 4-ти курс цената е около 800 000 йени (около 9 600 лв.) на година, като има опция при добър успех сумата да бъде намалена или да бъдат освободени от такава (с изключение на такса от 5000 йени на семестър).

Наемът на общежитие е 10 000 йени (около 120 лв.), което включва ток, вода и интернет. При подписване или подновяване на договор се заплащат допълнително 13 000 йени (около 150 лв.). При напускане на общежитието след втората година университетът покрива 55 000 йени (около 660 лв.) от цената на месечния наем.

Студентът трябва да си подсигури средства за други разходи: ежедневни, транспорт, учебници и др. Самолетните билети също са за негова сметка.

През годините, училището е препоръчвало ученици за университета Тейкьо - там сега учат двама ученици от випуск 2022 и един от випуск 2023.

Всяка година през септември Посолството на Република Корея обявява конкурс за една стипендия, отпусната от правителството на Република Корея за пълен курс на обучение на български гражданин в корейски университет в образователно-квалификационната степен "бакалавър". Почти всяка година ученици от корейската паралелка на 18-о училище кандидатстват, като за последните 5 години са заминали трима ученици със стипендия, както и един в платено обучение.

А сега в 11. клас имаме и ученик, който ще кандидатства догодина за тази стипендия в специалност "Медицина".

Пълната стипендия, която се отпуска от правителството на Република Корея (GKS - Global Korea Scholarship) покрива първия и последния полет от и до Корея, здравна застраховка. Осигуряват месечна стипендия, която е горе-долу в размер 950 хил. - 1 милион вона, или 1200 лева. Отделно покриват общежитие, университетски такси от всякакъв тип.

Таксите и издръжката без стипендия зависят от града и успеха на студента, защото при висок успех има възможности за частично намаляване на семестриалните такси.

- Възможностите за обучение в Китай са най-големи, може би защото пазарът е по-голям и университетите са повече.

Ако решат да отидат сами, във всеки университет е различно, но средно 3000-4000 лева е само таксата за обучение. На месец трябват още около 600-700 лева. Общежитието е различно навсякъде, но струва около 200-300 лева на месец с включените ток и вода.

Преди имаше стипендии за целия период на обучение за бакалавърска и магистърска степен, сега е по-различно. Има и стипендии само за изучаване на език или за научни изследвания за определен период.

Наша ученичка, която отиде с пълна стипендия в един от най-добрите университети - "Цинхуа" в Пекин, каза, сега вече стипендиите се дават само за една година, а някой път и само за един семестър.

В момента един наш ученик е там. Имаме ученици, които учат в Пекинския университет за чужди езици и в университет "Цинхуа" в Пекин. Наскоро сключихме споразумение с общообразователния университет в Шанхай.

Прави впечатление, че в момента средните училища в Китай се активизират. Преди пандемията много трудно намирахме средно училище, което да приеме наши ученици.

- Обмен, да. С Корея имаме обмен от 2013 г., а с Китай преди пандемията беше много трудно, но сега самите те се активизираха - и миналата, и тази година много училища от Китай ни търсят. Сега имаме споразумения с три, четири училища. Те просто идват и казват: "Искаме да си сътрудничим". Миналата учебна година 20 наши ученици се обучаваха за половин или една година в експериментално училище "Инхуа" в Тиендзин и останаха много доволни. Това е една невероятна възможност, защото ако учениците искат да учат в университет в Азия, е по-добре преди това да са пребивавали известно време там.

Това е така, защото голямото желание не винаги съвпада със, как да кажа, сблъсъка на култури. Не всеки свиква да живее там пет години, през които може би ще се връща един път в годината - зависи от възможностите на семейството. Примерно от тези 20 ученици двама, трима усетиха трудността след първите два, три месеца и се върнаха. Не, че не им хареса училището, но въпросът е, че културата е различна, има и различни изисквания.

- За училище "Инхуа" специално нашите ученици ни разказаха за строгия режим. Там им разрешават да ползват телефон само в събота и неделя. През седмицата нямат достъп до интернет. Нашите деца бяха на по-олекотен режим, за да могат да се свързват с родителите си. Като цяло, по-голямата част от децата свикнаха бързо и им хареса по-голямата натовареност. Те учат почти по цял ден, имат малко почивка след часовете и след това продължават със самоподготовка. Натовареността им е доста по-голяма. Нямат тази свобода, която имат в средните училища тук.

Докато бяха в Китай, 18.СУ осигури на тези ученици обучение чрез електронната платформа на училището, за да могат да учат и там, и тук и да завършат годината, защото те продължават да бъдат наши ученици. На моменти им беше трудно, защото невинаги имаха достъп до платформата, независимо, че бяха на олекотен режим различен от този за китайските ученици, с които учеха.

По отношение на университетите - ако говорим за Шанхай и Пекин - те са доста интернационални градове и не се усеща толкова много разликата, но ако сте в по-малко населено място - аз примерно съм била в такова - различна е културата, храната. Китайската храна тук не е китайската храна там, няма нищо общо. Аз не знаех китайски, а бях в град, в който нямаше никакъв надпис на латиница, само йероглифи. Комуникацията е по-трудна. Има интернет, но през определени карти, не може да влизаш навсякъде. В университет си има ограничения.

- Всеки университет има общежитие. Ако стипендията е и за настаняване, са длъжни да го ползват. В средните училища - също. Общежитието за чужденци е различно от това за китайци. Различни са условията. Там, където бях аз, общежитието за чужденците си имаше баня и тоалетна към стаите, климатизация - доста по-добри условия, отколкото за китайците, които дори нямаха топла вода. Разбира се, не мога да кажа дали навсякъде е така.

За децата има баня и тоалетна на етажа, не във всяка стая, в стаята имат само мивка. Леглата са или две или четири в стая. На нас би ни се сторило малко като в казармата.

- Не съм убедена, че чуждестранните студенти усещат тежестта на политическия режим в Китай тъй като отношението към чужденците е различно от това към китайците. За тези, които не са пребивавали преди в Китай, по-скоро културният шок е голям. Първоначално усещането за различност е доста осезаемо, но студентският живот е доста динамичен и бързо се свиква. Това, което веднага прави впечатление обаче са строго установените правила, които не може да не се спазват.

От друга страна, всеки, може да си намери мястото, стига да иска да работи. Конкуренцията е голяма, защото има много хора и това дисциплинира доста и чужденците, и китайците.

Има и нещо друго. Когато работиш там като чужденец, не е като да работиш като китаец, но много зависи и какви умения имаш. Те много търсят хора с европейски езици - английски, немски, френски. Говоримите им европейски езици не са много добри. Много ги учат, но за тях са трудни, както е за нас китайският. И затова те много търсят такива преподаватели. Предполагам, че по-голямата част от нашите студенти са работили като учители по английски, тъй като те кандидатстват китаистика с този език и нивото им е високо.

- Нашите ученици кандидатстват за специалности, които ще им позволят след това да се реализират и в Европа. Не всяка специалност позволява това - например завършилите право в Китай не могат да практикуват в Европа, защото тяхното право е различно, но със специалности като икономика, международни икономически отношения може. Тази година в китайската паралелка има момиче, което ще кандидатства международни отношения.

- Връщат се. В годините назад не мога да се сетя за някой, който да е останал да живее там. Имали сме ученици, завършили около 2007 г., за които знам, че са учили в Китай, останали са известно време, развили са бизнес и все пак са се върнали тук.

- На първо място трябва да се потърси съдействие от посолствата, за да се получи информация къде какви стипендии има, къде може да се кандидатства.

Нашите учители по китайски, които са учили в Китай, също помагат на учениците. С Япония и Корея е същото. Минава се през посолствата, които ни пращат информация, а ние я даваме на учениците. За повечето университети в Азия се иска и препоръка от училището. Ние препоръчваме и те избират.