Следващата седмица седмокласниците ще се явят на националните външни оценявания, с резултатите от които кандидатстват за прием в гимназиите. Изпитът по български език и литература е на 18 юни, а по математика - на 20 юни.

Резултатите от изпитите влизат и в свидетелствата за основно образование. Максималният брой точки и на двата изпита е 100.

Тази година във формата на изпитите няма промени, но новото е, че за първи път те ще се провеждат в учебни дни. Аргумент за промяната е увеличеният брой почивни дни през годината.

Седмокласниците полагат изпитите си в училището, в което се обучават. Националните външни оценявания започват в 9 ч., но учениците трябва да бъдат в училищата поне 30 минути по-рано. Трябва да носят документ за самоличност и служебна бележка за полагане на изпитите.

Резултатите от националните външни оценявания ще бъдат обявени до 1 юли включително. Те ще могат да бъдат проверявани онлайн в държавната информационна система за изпити и прием, като данните за всеки ученик ще излизат при въвеждането на входящ номер и код за достъп.

Според специалистите първото правило, което трябва да знаят всички кандидат-гимназисти и родителите им, е, че се кандидатства не за училище, а поотделно за всяка конкретна паралелка в него. Всеки клас, дори в едно и също училище, има отделен бал и шансовете за прием са различни. Подреждането на желанията - дори при учениците с високи оценки на изпитите, изисква предварително обмисляне и известна подготовка, за да гарантира близък до желания резултат.

Повечето ученици изпитват притеснение, когато наближават изпитите, но всяко дете изживява стреса по различен начин, казва пред "Дневник" психотерапевтът Ели Ангелова. Седмокласниците за пръв път се сблъскват с отговорността и с вземането на важни решения за бъдещето си и това много ги тревожи, коментира Ангелова. Напрежението при тях започва дори от шести клас, особено ако децата вземат и частни уроци. Припомня, че най-добрата стратегия са всекидневните усилия, а не преговор на учебния материал в последния момент.

За няколко десетилетия частните уроци в 7-и и 12-и клас се превърнаха в процъфтяващ бизнес. Той със сигурност преодолява дефицити в знанията на учениците, тъй като учителите работят с по-малко деца и имат стимул да ги подготвят максимално добре. В същото време частните уроци изкривяват картината, тъй като не се дава ясна представа за знанията и уменията, придобивани в училище.

Близо 60% от родителите плащат за частни уроци на детето си. Основната причина, поради която се налага учениците да вземат допълнителни уроци, е некачествената подготовка в училище, която не е достатъчна за кандидатстване в гимназия или университет. Това показва национално представително проучване, изготвено през 2023 г. от "СДДИ Кънсалтинг" ЕООД по поръчка на Сметната палата.

Вместо да бъде инструмент за подпомагане на ученето, националното външно оценяване все по-често се възприема като заплаха - от родители, от учители, най-вече от самите деца, защото резултатите от тях нерядко предопределят житейската траектория на учениците. Националното външно оценяване е неефективен, силно стресиращ и дискриминационен инструмент във вида, в който е налаган в последните десетилетия, пише в свой анализ образователният експерт Нели Колева от "Заедно в час".

Проблемът, свързан с образователните неравенства, се крие по-скоро във факта, че на един сравнително ранен етап правим профилиране. Разпределяме учениците по различни училища в резултат на националните външни оценявания след 7-и клас. Резултатът е две паралелно функциониращи образователни системи, но с огромни разлики в резултатите на учениците. Това се вижда и от оценките от държавните зрелостни изпити, и от международните изследвания. Опитът показва, че в държавите с високи резултати профилирането и специализацията на учениците се извършва на по-късен етап от тяхната подготовка. Това каза в интервю за "Дневник" образователният експерт д-р Светла Петрова.

От позицията на човек, който години наред се е борил в българскато образователна система да има външно оценяване, не мога да не си посипя главата с пепел, виждайки как избираме да целим врабче с топ. Все се надявах, че през годините ще попаднем на ръководство на Министерството на образованието и науката (МОН), което ще произведе малко разум в системата и ще направи разлика между национален изпит (има за цел да подреди от първо до последно място всички ученици в държавата и така да разпредели ограничените желани места - в гимназия или университет) и национално външно оценяване (има за цел да проследи ефекта на публичните политики, т.е. да оцени способността на образователната система да компенсира изначало неравния старт на децата, дължащ се на техния социален статус и капацитета на семейството им да ги образова). Това пише в свой анализ Ева Борисова, предприемач, един от основателите на Асоциация "Родители", Националната мрежа за децата и Института за прогресивно образование.