Българските ученици не могат да прилагат уменията си на практика, а пропуските им по математика са най-големите в ЕС. Напредъкът за повишаването на качеството на образованието се бави. Това са част от изводите от доклад за образованието и уменията в България на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикуван днес, и представен на конференция. Въпреки пропуските организацията отчита напредъка на властите и приема, че България отговаря на изискванията за присъединяване към ОИСР в областта на образованието.

През годините множество изследвания на ОИСР показват слабостите на учениците в това да прилагат на практика знанията и уменията си, а данните сочат и големи различия в резултатите на учениците в зависимост от техния статус. Изследването на ОИСР PISA от 2022 г., измерващо функционалната грамотност, показа, че над половината български деветокласници нямат умения да се справят с проблеми от ежедневието. Делът на българските ученици, които се затрудняват да предложат креативни идеи и решения на социални и научни проблеми, е над 60%., сочи друго изследване на организацията.

Настоящият доклад оценява приноса и резултатите на България в образователната сфера, като предлага и препоръки за това как държавата може да почерпи опит от ОИСР. Организацията има 5 основни принципа за присъединяване, които са от съществено значение за ефективните образователни системи:

В доклада се посочва, че програмата за реформа на образованието в България през последните десетилетия е довела до важни постижения. Процентът на записване за образование и грижи в ранна детска възраст и училище се е изравнил със средните стойности за ОИСР.

Въпреки че през последното десетилетие в България се наблюдава повишаване на процента на записване и на завършване на образование, напредъкът в повишаването на качеството на обучението и впоследствие на резултатите от ученето е бавен. Резултатите от обучението, измерени от PISA, са сред най-ниските в ЕС, много студенти предпочитат да търсят висше образование в чужбина, а малко възрастни имат основни цифрови умения.

Резултатите от PISA 2022 показват, че близо половината от 15-годишните ученици в България не отговарят на минималните нива на подготовка, а делът на учениците с ниски резултати (под ниво 2) е най-висок в ЕС. Незадоволителните резултати са особено разпространени сред групите в неравностойно социално-икономическо положение и в селските райони. 61.5% от младежите между 15 и 24 години от градовете завършват средно образование в сравнение със само 43.7% от техните връстници от селата. Това е една от най-големите разлики в постиженията в ЕС.

Посочват се още различията в резултатите на учениците от професионалните гимназии и тези от общообразователните училища. Те надвишават средната стойност за ОИСР, "което отразява по-широките опасения за качеството на програмите за професионално образование и обучение в гимназиалния етап на средното образование".

Участието в обучението за възрастни е особено ниско, което представлява пропуснати възможности за повишаване на квалификацията и преквалификация, подчертава организацията. През 2022 г. по-малко от 3% от възрастните в България са участвали в образование и обучение - най-ниският процент сред държавите от ЕС, където средният дял е 25%.

При представянето на доклада на конференция директорът на дирекция "Образование и умения" в ОИСР Андреас Шлайхер коментира, има големи разлики между постиженията на учениците от различните училища. Допълни, че международният опит показва, че има как най-близкото училище до дома на учениците да бъде и най-доброто за тях.

Шлайхер обобщи, че основното предизвикателство пред учениците в България остава прилагането на уменията им в реални ситуации. Допълни, че българската образователна система предлага твърде много учебно съдържание. По думите му най-добрите училища са тези, в които учениците постигат най-голям напредък в развитието си, а опитът на европейски страни показва, че качествени реформи могат да са правят в рамките на 5-6 години.

Преподавателите в България са сред най-възрастните в ОИСР във всички нива на образование и се очаква голям дял да се пенсионира през следващите години, се посочва в доклада.

По данни на НСИ за учебната 2024/2025 г. една трета от всички 69 хил. учители са на възраст 55 и повече години. Между 55 и 60 г. са 12 428, а други 10 631 са на повече от 60 г.

Според ОИСР факторите, допринасящи за тези тенденции, са ограниченото практическо обучение по време на първоначалната подготовка на учителите, подкрепата на работното място и др. Подобни предизвикателства съществуват и на ниво висше образование. Например системите за заплащане, насочени към старши позиции във висшето образование, могат да забавят възприемането на иновативни преподавателски практики и да обезкуражат по-младите учени да навлязат в професията.

Докладът предлага възможни решения и препоръки към България, с които учениците биха могли да развият уменията си. Това включва въвеждане на алтернативна структура на учебната програма с по-малко задължителни предмети, фокусирани върху основните компетенции, като например функционална математика, и повече време за задълбочено обучение. Сред препоръките е и промяна в матурите, като се предлагат различни изпити за общи програми или програми за професионално образование и обучение, каквато е практиката в Норвегия.

Докладът очертава няколко политики, които биха могли да помогнат на България да модернизира преподаването и да доведе до включването на повече млади учители в системата. Сред препоръките е включването на политики за укрепване на първоначалната подготовка на образователния персонал. ОИСР дава пример с това, че България би могла да обмисли хибридни модели, които да съчетават дистанционното обучение с разширени практически стажове - особено в селските и необлагодетелстваните училища.

Създаването на висше образование с кратък цикъл или признаването на програми за предишно обучение е друг начин, по който България може да попълни важни позиции като специалисти в сферата на грижите в ранната детска възраст, се казва в доклада.

ОИСР препоръчва училищата да използват и анализират повече данни, за да идентифицират нуждите на учителите от качествени обучения.