Звучи клиширано, но колкото по-рано, толкова по-добре. За прием в американски университети е ключово учениците да са наясно какво точно се изисква от тях в процеса на кандидатстване поне 2 години преди самото кандидатстване. При положение че кандидатстването се случва през първия срок на 12-и клас (между ноември за ранен прием на едно-две места и януари за повечето други университети), началото на 10-и клас би трябвало да е моментът, в който ученик със сериозни намерения да се пробва за САЩ, трябва да започне да се подготвя.

Както начинът на подаване на документи, така и самите изисквания се припокриват за повечето университети. Кандидатства се най-често през обща платформа (най-известната е Common App), където може наведнъж да се подадат документи за до 20 университета. При положение че някои университети допускат подаване на документи през техния си университетски портал, а и има и още една обща платформа за кандидатстване (CoalitionApp), учениците не са ограничени в броя университети, където могат да кандидатстват.

Изборът на университет изисква сериозно проучване на всички особености на учебното заведение, както и писане на отделни кратки есета за много от тези университети, така че не е много реалистично човек да успее да се подготви качествено за прием в над 20 места.

Изискванията за прием са доста на брой и с различна тежест, но е важно да се знае, че университетите гледат цялостно на кандидатурите и никой компонент от кандидатстването не може да гарантира прием сам по себе си. С други думи, отличен успех в периода 9-11-и клас (поради по-ранния срок за подаване на документи спрямо повечето университети в Европа това са годишните оценки, които се взимат предвид) или пък максимално високи резултати на стандартизираните изпити SAT и TOEFL/IELTS не означават, че ще имаме предимство пред друг кандидат, който е с малко по-ниски оценки, но пък има креативни и увлекателно написани есета, разнообразни и смислени извънкласни дейности или пък е с някои високи академични постижения като медали от олимпиади.

Това е така нареченият холистичен подход при оценяване на кандидатите. Университети искат да разберат максимално много за профила на кандидатите както академично, така и в личностен план, за да са сигурни, че тези млади хора ще се впишат добре в новата среда и ще могат да допринесат за престижа и многообразието на самия университет.

Всички компоненти са между 7 и 9 на брой, като тук не са подредени по значимост:

1. Максимално висок успех в училище, което се удостоверява чрез преведени на английски академични справки.
2. Високо владеене на английски език, демонстрирано чрез резултат на един от няколкото признати международни изпита - най-често TOEFL (Test of English as a Foreign Language) или IELTS (International English Language Testing System), като някои университети признават и все по-популярния DET (Duolingo English Test), сертификатите на "Кеймбридж" и по-рядко PTEA (Pearson Test of English Academic).
3. Максимално висок резултат на стандартизирания изпит SAT (Scholastic Assessment Test), който е значително по-труден от изпитите TOEFL/IELTS/DET и включва и математическа част. Много университети не изискват задължително SAT, но се приема, че един отличен резултат (над 1500 от 1600 точки) е добро доказателство за академичния потенциал на кандидата.
4. Академични постижения и награди - заемане на призови места и високо класиране на различни училищни, регионални, национални или международни състезания и олимпиади. Препоръчително е да са обвързани с цялостния профил и желана специалност на кандидатите.
5. Основно есе, което се пише в платформите Common App или Coalition App, трябва да е не повече от 650 думи и да разкрие чрез конкретни примери и анекдоти, вплетени в увлекателна история, различните личностни качества на кандидата. Това есе (на английски се нарича personal statement) е най-добрата възможност кандидатът директно да покаже какъв човек е и да впечатли оценителите. То не се пише за дадена специалност или университет, а ще се чете от отделите по прием във всички университети, където се подават документи.
6. Допълнителни есета с различна дължина, чрез които отделните университети да видят, че има допирни точки между профила на кандидата и конкретния университет. В тях учениците трябва ясно да покажат, че са направили обстойно проучване на университетите и знаят какво точно търсят в даден университет и кое ги прави подходящи за там.
7. Извънкласните дейности са друга изключително важна и специфична част от кандидатстването в САЩ. Всякакви дейности - от практикуване на спорт или музика, през участие в училищно самоуправление, младежки инициативи, академии, лагери или училищни обмени, до доброволчество и разкриване на лидерския потенциал на кандидата - попадат под тази графа. Търсят се млади хора, които надхвърлят задължителното справяне с учебния материал и имат разнообразни интереси и желание да се развиват. От значение е колко време, колко задълбочено и в каква роля участват учениците в тези дейности, както и какъв е бил техният личен принос. Информация за извънкласните дейности се попълва също в платформата за кандидатстване.
8. Препоръки от един или повече учители, както и от още един друг представител на училището, който трябва да бъде посочен от ученика като техен училищен съветник (school counselor). Съветникът пише собствена препоръка, изготвя профил на училището и отговаря за качването на официалните документи като академична справка и впоследствие дипломата в онлайн платформата за кандидатстване.
9. Интервю - този компонент е избирателен и зависи както и възможността на университетите да провеждат подобни интервюта на живо или онлайн, така и от личната готовност на ученика да се възползва от тази възможност. Препоръчително е кандидатите да се съгласят на подобно интервю, ако им бъде предложено, защото то обикновено се провежда от бивш възпитаник на университета, който би могъл да се превърне в своеобразен адвокат на кандидата и да изрази подкрепата си пред отдела по прием.

При подаване на прием през ноември можем да очаква отговор в средата на декември, но в масовия случай сроковете са подаване в началото на януари и получаване на отговор до края на април.

Всякакви дейности, които разкриват интересите на кандидатите са важни и няма някаква скала по престиж. Търси се по-скоро качествено включване в съответната дейност, а не дузина краткосрочни дейности, с които се опитваме просто да симулираме активност. Обикновено хората в отдела по прием лесно разбират дали учениците наистина се вълнуват от нещата, с които се занимават.

Основното есе, което е задължителен и ключов елемент от кандидатстването, играе ролята на мотивационно писмо и затова учениците трябва да му отделят значително време.

Най-важното при писането му е да можем да разкажем по въздействащ начин нашата история и да използваме конкретни моменти от нашия живот, които са ни изградили като личност. Учениците определено се затрудняват с писането на подобен текст, защото есето като форма на себеизразяване изисква значителна степен на рефлективност и зрялост. Има различни начини да се потърси подкрепа в процеса на писане - както от платени консултантски фирми, които цялостно се занимават с подготовка на учениците за кандидатстване в САЩ, така и от учителите по английски, познати и приятели на кандидата, които могат да помогнат ученикът да намери своя собствен глас и да е сигурен, че есето изразява именно неговата идентичност.

Ние, в програмата EducationUSA (Висше образование в САЩ) към Българо-американската комисия за образователен обмен (накратко Комисия "Фулбрайт"), се стараем да осигурим безплатна помощ на всеки, който има интерес да кандидатства в САЩ за бакалавърски програми и често даваме обратна връзка на ученически есета за прием. Важно е да се уточни обаче, че само кандидатите могат да напишат тези есета и никой не би могъл вместо тях да свърши работата. Ние само можем да им дадем насоки за подобрение.

В американските университети най-често под финансова помощ се има предвид институционална финансова подкрепа, която се определя на база декларираните семейни доходи и съответно цялостна нужда на кандидатстващите, прилежно описана в така наречения CSS Profile (финансов профил). Този вид помощ, разбира се, е обвързан с качеството на подадената кандидатура, но ако приемем, че университетът действително иска да привлече даден студент, много от най-престижните университети в САЩ поемат отговорността да предоставят финансов пакет, удовлетворяващ кандидата.

При пресмятането на този финансов пакет се взима предвид не само годишната такса, но и разходите за общежитие и храна, така че да е максимално точно изчислено колко би струвало на семейството на кандидата следването на година след изваждането на получената финансова помощ. По този начин разходите за някои от най-престижните университети могат да са минимални и една от най-скъпите страни за образование да излезе изключително достъпна. Студентите, които успяват да си извоюват прием в тези университети и да завършат без натрупването на огромни дългове обаче са много малко, защото процентът приети студенти там често пада под 5-6% от всички подали документи. Конкуренцията наистина е брутална.

От друга страна, има и значително по-малки като стойност стипендии, които могат да се спечелят в различни университети и да намалят частично разходите по следването. Много рядко обаче подобни стипендии, давани за високи академични постижения, лидерски потенциал или друг вид заслуги могат да достигнат цялата такса за следване.

Американските университети присъстват в челото на всички международни класации без значение от специалността. В самата страна в топ 10 задължително присъстват предимно университети от Бръшляновата лига като "Харвард", "Йейл", "Принстън" и Пенсилванския университет, но и известният с бизнес насочеността си Станфордски университет и лидерите в сферата на точните науки и технологиите Масачузетски технологически институт (MIT) и Калифорнийския технологичен институт (CalTech). Компания в престижната класация им правят университетът "Дюк", Северозападният университет (намиращ се в щата Чикаго) и университетът "Джонс Хопкинс".

В последните години най-желаните специалности както в тези университети, така и сред повечето висши учебни заведения в САЩ без съмнение са инженерните и компютърните науки; натам се насочват и огромна част от българските кандидат-студенти.

На ниво бакалавър таксите варират в едни сравнително сходни граници, като основното разделение е между частни университети/колежи и различните публични/щатски университети (public/state). Като правило частните университети са значително по-скъпи от публичните, но пък предоставят и значително по-голяма финансова помощ.

Изключения са някои специалности като архитектура, изкуства или инженерни науки, които може да са обособени в отделни училища в рамките на даден университет, но и за тях рядко годишната такса се различава поне за бакалавърските програми. В зависимост от вида университет годишните такси могат да бъдат от 15-50 хил. долара за някои публични/щатски университети до внушителните 50-70 хил. за частните университети от Бръшляновата лига или други частни liberal arts колежи.

При пресмятането на разходите за обучение самите университети винаги включват и разходите за общежитие и храна с цел максимална прозрачност, така че тези суми са ясно посочени на сайтовете на всеки университет. Те отново варират спрямо локацията на университета, но при всички случаи са немалка част от целия разход по образованието.

Трудно може да се обобщи информацията за цената на храната и общежитие в над 4000 акредитирани висши учебни заведения в страната, но все пак в най-общия случай става дума за още около 15-20 хил. долара на година за това перо. Общежитието в някои университети може струва 5-6 хил. долара на година, но на други места да е почти 20 хил. За храна студент в малко населено място и като цяло по-евтин щат може да плаща двойно по-малко спрямо разходите за храна и живот в Ню Йорк или Сан Франциско.

Университетските кампуси, които включват множество академични сгради, общежития, спортни и развлекателни съоръжения, са неизменна част от университетското преживяване в САЩ. Затова и повечето университети се стремят да предложат на всички първокурсници място в общежитията в рамките на кампуса. В някои случаи студенти от по-горни курсове може да имат възможност за наемане на самостоятелна квартира, но за международните студенти първата цел винаги трябва да е безпроблемно интегриране в университетската общност, а това минава през живот в общежитията.

Преди още да се кандидатства, може да се разбере какъв процент от студентите живеят на общежитие и всеки кандидат да си направи сметка дали университетът отговаря на критериите в това отношение. За повечето международни кандидати във водещите американски процеси мястото в общежития е почти гарантирано за цялото им следване.

Всеки американски университет има отделен офис, отговарящ за международните студенти и техните нужди, така че, в случай че студентът пожелае да излезе на квартира извън кампуса на университета, има откъде да получи подробна информация за процеса на търсене, достъп до база данни от потенциални квартири и други подробности.

Времето за намиране на квартира зависи от населеното място, в което се намира учебното заведение - колкото по-голям е градът и съответно високи наемите, толкова по-трудно ще се намери подходяща оферта за студентите.

Българските студенти заминават да следват бакалавърски програми с F-1 студентска виза, която ограничава възможността им да работят по време на академичната година до 20 часа на седмица, и то само в рамките на университета и кампуса му. Това означава, че доходът от работата на студентите рядко надвишава 2 до 5 хил. долара на година и по никакъв начин не може да компенсира недостатъчна стипендия и финансова помощ.

Това биха били джобни пари, с които да може да се осъществи някоя малка екскурзия, да се закупят нов лаптоп и телефон или пък да финансира двупосочния билет до България за прибиране по празниците.

Придобиването на практически опит също е неделима част от обучението в много специалности в американските университети и затова са предвидени различни начини. Един от най-популярните е CPT (Curricular Practical Training), което е одобрен от университета стаж или работа за фиксиран период от време. Специфичното е, че трябва да бъде тясно свързан с изучаваната специалност. Някои специалности изискват стаж като задължителен компонент от следването, но в такъв случай студентът може да разчита на силна подкрепа от университета при намирането на подходящ работодател.

Според последните данни, публикувани в Open Doors (Отворени врати) доклада на Института за международно образование, броят на българските студенти бакалаври в САЩ за академичната 2023/2024 г. е точно 300, което представлява и половината от всички българи, следващи в страната. Най-вероятно от тях една част са кандидатствали в САЩ от друга страна и не са завършили български училища.

Тенденцията е към постепенно увеличаване на броя на кандидати и учещи българи в САЩ, но числата все още са няколко пъти по-ниски спрямо периода преди влизането на България в Европейския съюз.

Предвид безмилостната конкуренция за топ университетите в САЩ, където следването може да е обезпечено с достатъчно висока финансова помощ, броят на приетите български студенти няма как да е повече от 10% от всички кандидатствали, а това много често са някои от най-талантливите български ученици в национален мащаб.