В България социалният статус на учениците и видът на училището, което посещават, продължават да оказват сериозно влияние върху резултатите и уменията им. Децата от селските райони и от професионалните училища имат по-ниски резултати от по-облагодетелстваните си връстници от общообразователните училища, а кандидатстването след 7-и клас увеличава неравенствата.

Това са част от изводите от доклад за образованието и уменията в България на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който беше публикуван преди дни. Въпреки пропуските организацията отчита напредъка на властите и приема, че България отговаря на изискванията за присъединяване към ОИСР в областта на образованието.

През годините множество изследвания на ОИСР показват слабостите на учениците в това да прилагат на практика знанията и уменията си, а данните сочат и големи различия в резултатите на учениците в зависимост от техния статус. Изследването на ОИСР PISA от 2022 г., измерващо функционалната грамотност, показа, че над половината български деветокласници нямат умения да се справят с проблеми от ежедневието. Делът на българските ученици, които се затрудняват да предложат креативни идеи и решения на социални и научни проблеми, е над 60%, сочи друго изследване на организацията. Тийнейджърите в неравностойно положение в България показват по-ниски нива на толерантност, креативност, емпатия, увереност, показа трето изследване.

Настоящият доклад показа, че през последното десетилетие в България все повече деца завършват образованието си, но напредъкът в повишаването на качеството на обучението и впоследствие на резултатите от ученето е бавен.

Днес повечето ученици в България завършват училище, като нивата на завършилите висше образование сред младите (25-34 години) са подобни на други държави в региона, макар и по-ниски от средните за ОИСР. "Докато България е постигнала неоспорим напредък в подобряването на достъпа до образователни възможности, зад тези национални средни стойности се крият значителни разлики в участието и резултатите от обучението", се посочва в доклада.

В него се казва, че учениците от отдалечените и по-бедни райони на страната, където често има по-висока концентрация на етнически малцинства, имат значително по-ниски постижения от своите връстници в градовете. Завършването на висше образование например варира от 21% в Северозападния регион, един от най-бедните райони в страната, до 41.8% в Югозападния регион.

Сред факторите, които допринасят за тези резултати, са ограниченият достъп до качествено образование и възможности за учене в селските райони.

Като още обяснения в доклада се допълва, че близо половината от висшите учебни заведения са концентрирани в София. По-ниските резултати от обучението и различното отношение към образованието, особено сред ромите, допълнително увеличават разликата.

Според доклада националните външни оценявания след 7-и клас затвърждават много от тези различия. Приемът в гимназия е селективен и силно конкурентен за елитните училища, отбелязват експертите, като подчертават, че ранният подбор поражда опасения за равнопоставеността.

Резултатите от PISA 2022 сочат, че за учениците в неравностойно положение има два пъти по-голяма вероятност да бъдат записани в професионална гимназия и да бъдат по-изолирани от своите привилегировани връстници в сравнение с държавите в сходно положение.

Данните сочат, че с напредването на учениците в образователната система се задълбочават различията в уменията и резултатите им. Според експертите един от факторите за това е ранното профилиране в гимназията.

Според ОИСР забавянето на този процес може да даде на българските ученици допълнително време да овладеят основните компетентности и да разширят стремежите си. Данните от държавите от ОИСР, като Полша, показват, че този модел може да бъде от полза за учениците в неравностойно положение, като насърчава по-силни академични основи и намалява въздействието на социално-икономическите различия.

За да се осигури по-справедливо разпределение на учениците в етапа от 8 до 10 клас, България би могла да приложи система, подобна на тази, използвана в началния етап, при която разпределението в училищата до голяма степен се основава на географски критерии. Това ще трябва да включва мерки за насърчаване на многообразието и равнопоставеността, като например определяне на прагове за учениците от малцинствата или в неравностойно положение и преосмисляне на районите на обслужване и механизмите за разпределение, както е направила Франция.