Националното външно оценяване по български език и литература в края на 4-ти клас повече няма да включва писането на диктовка. Запазва се нейната алтернатива - създаване на кратък текст. Това се разбира от предложени промени в наредба на образователното министерство, чието гласуване от правителството предстои след периода за обществено обсъждане. Той изтича на 14 юли.

Планирано е да влязат в сила от 1 октомври 2025 г., тоест да се прилагат от следващата учебна година. Според актуализирания текст "тестът по български език и литература включва задачи с избираем отговор, задачи със свободен отговор, както и създаване на кратък текст".

За последно диктовка се падна на външното оценяване на четвъртокласниците през 2024 година, но още същия септември бившият министър на образованието проф. Галин Цоков информира началниците на регионалните управления на образованието в страната, че се обмисля премахването ѝ от изпита.

Промени са заложени и за един от изпити след 7-и клас - незадължителния тест по чужд език. Ако ученикът е постигнал минимум 60% от максималния брой точки (т.е. 60 от възможните 100), вече ще се вписва не само резултатът, а ще се признава и постигнато ниво на владеене на езика според Общата европейска езикова рамка.

Проектът за изменение на Наредба №11 включва още регламентиране на приравнителните изпити, които трябва да бъдат положени при записване на ученик, който идва от друга държава.

Децата от 1-ви до 4-и клас включително няма да полагат такива, както и тези със специални потребности, които са получили качествени оценки.

Продължаването в българската образователна система след признат първи срок на 10-и клас от чужбина ще изисква успешното явяване на изпити по история и цивилизации и по география и икономика на България. Ако учениците с 10-и клас в чужбина са завършили там повече от един клас от етап на средната степен на образование, ще трябва да се явят и на математика, и два чужди езика, и на предмети, от професионална и/или специализирана подготовка в 8-и до 10-и клас, ако не са ги учили зад граница или нямат оценки по тях в документа за съответния клас.

Завършен втори гимназиален етап (11-и и 12-и клас) в чужбина ще изисква приравнителни изпити по български и по учебните предмети, които учениците не са учили там.

От приравнителни изпити между 8-и и 12-и клас ще освобождава и документ за изучавани български, история и география на България в неделните училища към дипломатическите представителства на България, към организациите на българи, регистрирани в чужбина за извършване на образователно-културна дейност, към Славянобългарския манастир "Св. вмчк. Георги Зограф" в Атон, Гърция и към български православни църковни общини в чужбина, които се финансират от МОН. За целта тези ученици трябва да представят оригинално удостоверение за проведено обучение за съответния признат клас.

Няма да полагат изпит по български всички, на които е признат завършен срок или клас за класовете от 7-и до 11-и вкл. и първи срок на 12-и по документи, издадени от училище в системата на Европейските училища и са учили български.

Когато ученикът кандидатства за приемане в гимназиите с прием след 7-и клас и ако идва от държава, в която не се поставят срочни и годишни оценки и в класове от гимназиалната степен, той следва да представи документ, който да позволява тълкувателно приравняване на резултатите му по учебните предмети.