Експерти предлагат задължителна матура по математика, а вход за медицина да са зрелостните изпити

Повече време за упражнение, промени в методите на преподаване, задължителна матура по математика след 5 години, включване на природни науки в националното външно оценяване след 7-и клас. Това предложи Асен Александров, директор на 51 Средно училище "Елисавета Багряна" и математик, по време на форум на Министерството на образованието и науката (МОН) за набелязване на мерки за насърчаване на изучаването на природни науки и математика. Експерти от министерството пък предлагат матурите по биология, химия и физика да станат вход за специалност медицина, като по този начин учениците ще повишат интереса си към природните науки.
В работната среща участваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, учители по математика и природни науки, преподаватели във висши училища, представители на родителски организации и др.
Министърът на образованието откри дискусията и подчерта, че учениците имат най-голям проблем с математика и природните науки. Допълни, че учебните програми са твърде амбициозни. Десет пъти повече зрелостници избират да се явят на матура по чужд език, отколкото на изпит по математика. Припомни резултатите от изследването по природни науки за девети клас, което се проведе в началото на тази учебна година. Средната оценка по химия бе Среден 3.10, по физика Среден 3.40, а по биология - Добър 3.90.
Според Вълчев част от ниските резултати се дължат на това, че учениците не могат да разберат условията на задачите.
Професионалните направления, които изискват студентите да имат познания по математика и природни науки, остават неизпълнени, изтъкна министърът.
По думите му в София, Пловдив и Варна има четвъртокласници с изявен интерес към математиката, но не всички ученици могат да бъдат приети в математическите гимназии с прием от пети клас, а в тези градове няма материална база за разширяване на учебните заведения.

Частни уроци от първи клас заради математическите гимназии: родители искат нов модел
Допълни, че учебните планове ще бъдат променени, но ако часовете по математика и природни науки бъдат увеличени, то това ще стане за сметка на други предмети. Обърна се и към учителите по математика да преподават по-интересно и практически насочено.
Министерството ще набележи списък от мерки, които ще бъдат основата за обсъждане.
Повече часове и промяна в изпитите
По думите на Александров следва да бъдат променени учебните програми, учебното съдържание, преподаването и оценяването, подготовката на учителите и нормативната уредба. Според него в часовете по математика трябва да се развива логическото мислене на учениците, да бъдат решавани реални задачи - диаграми, графики, проценти, да се работи с данни и таблици.
Той предлага да има повече часове за упражнения, а не за нови знания; да има повече математика в профили и професии като икономика, счетоводство, информационни технологии.
По думите му трябва да се въведе задължителна матура по математика, като първоначално тя да бъде само за кандидат-студентите, които искат да учат икономическа или техническа специалност. Това е мярка, която МОН отчасти предприе от тази учебна година, като обвърза 15% от приема в направленията по администрация и управления и икономика със зрелостен изпит по математика.
5 години по-късно матурата да стане задължителна за всички зрелостници, каквато е практиката в редица европейски държави, подчерта директорът. "Няма да има апокалипсис, защото ние така ще подготвим учениците, че те да се справят. Самата матура ще бъде с житейски приложими задачи", допълни той. |
Красимир Вълчев коментира, че преди да бъдат направени промени в учебните програми, министерството няма да въведе задължителна матура по математика.
Александров предложи още математическите гимназии да станат специализирани училища и приетите ученици в пети клас да продължат да се обучават в тях без изпит след 7-и клас. Тази мярка вече е залегнала в предложенията за промени в основния училищен закон, които все още са на етап обществено обсъждане.
За учениците от масовите училища директорът предлага друга идея - диференциране на обучението по математика в 5-и клас въз основа на вътрешно селектиране. Припомни, че в големите градове интересът към математическите гимназии от пети клас е висок, но малко ученици биват приемани.
Допълни, че след 4-ти клас учениците с изявен интерес по математика могат да бъдат събирани в отделна паралелка, като това да става чрез селектиране на базата на национално външно оценяване, олимпиада, вътрешен изпит. |
Сега учителите преподават на нивото на средните ученици в класа. Така обаче силните и слабите ученици по математика бързо губят интерес. Тази промяна ще даде възможност учениците да учат математика на "две писти", обясни Александров.

Деветокласниците имат тройки по физика и химия на е-изпита по природни науки
Националното външно оценяване по математика след 7-и клас да стане интегрално, като бъдат включени и задачи по природни науки, каза още директорът. По-късно Красимир Вълчев обясни пред журналисти, че министерството обмисля тази мярка още от догодина. Националното външно оценяване по математика след 7-и и 10-и клас да включват няколко задачи по физика, химия, биология. Повече четете тук.
Александров обърна внимание, че системата изпитва недостиг на учители по математика, като според него решение е тези педагози да получават по-високи заплати.
Необходими според директора са още допълнителни обучения за нови подходи и методи, да бъде направена банка с добри педагогически практики и приложни задачи.
Според Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на 119 Средно училище "Академик Михаил Арнаудов", е небходимо "сериозно рязане" на академичните познания по математика в масовите училища. По думите му учениците до четвърти клас имат добри познания по математика, но проблемите настъпват в пети клас. Според него трябва да бъдат организирани и повече математически състезания в календара на МОН с масов достъп, а не само за ученици от математическите гимназии с високи постижения.
Матурите по природни науки да станат вход за медицина
Велислава Панджерова, експерт в МОН, обърна внимание на необходимостта от взаимодействието между учебните предмети химия, физика, биология, математика, география и даде пример с въпрос на ученик от столично училище: "Г-жо, белтъците, които учим по биология, същите ли са като тези, които учим по химия?".
Според нея, за да се подобри процесът на преподаване и учене, трябва да бъдат променени учебните планове и програми. По думите ѝ трябва да се намали обемът на теоретичните знания и да се увеличат часовете за практически дейности.

От догодина изпитът по математика след 7-и клас да включва и природни науки, обмисля министерството
Панджерова подчерта, че учениците, които избират профил природни науки в гимназията, често искат да следват медицина. Според нея, ако матурите по биология, химия, физика станат вход за специалността, то интересът на учениците към природните науки ще се повиши и те ще избират този профил в гимназията.
Сега кандидат-студентите се явяват на изпити по биология и химия, като в балообразуването участва и оценката от матурата по български език.
Министърът на образованието допълни, че по-късно днес има срещи с ректори на медицински университети, на които предложението ще бъде обсъдено.