Министерство използва математиката за монетизация на образованието, твърди организация

Министерство използва математиката за монетизация на образованието, твърди организация

Министерство използва математиката за монетизация на образованието, твърди организация
Pixabay
Просветното министерство залага пълна монетизация на образованието чрез предложените от него промени в основния училищен закон. Това твърди гражданската група "Математика за всички деца" и в становище до министър Красимир Вълчев разяснява как би била прокарана тази монетизация чрез нови правила и изисквания по отношение на математиката.
"В 4-ти клас - чрез обявяването на математическите гимназии за специализирани училища; в 7-и клас, където сивият сектор на частни уроци е вече в порядъка на 40-50 млн. лева на година, и в 12-и клас - с предложената задължителна матура (по математика - бел.ред.)."
Според Зорница Стратиева, Тодор Тодоров и Богдан Христов от неправителствената организация прокарването на промените "при липса на учители по математика и точни науки" ще насочи добрите преподаватели към частния сектор, ще удвои сектора на частните уроци до 80 млн. лева на година и ще доведе до "разширяване на социалната пропаст".
Проектозаконът предвижда приемът на ученици в математическите училища да се извършва основно след 4-и клас и приетите петокласници да могат да продължат без изпити след 7-и клас, на каквито се явяват всички сега по български език и по математика.
"Предложението основният прием в математическа гимназия да се извършва в 4-и клас, а приемът в 7-и клас да бъде редуциран до запълващ, ще окаже огромен натиск над психологичното здраве на четвъртокласниците, борещи се за достъп до силно ограничено качествено средно образование в големите градове, при липса на каквито и да е адекватни алтернативи за образование", пишат от "Математика за всички деца".
Тези предложения категорично не са в полза на обществото, учениците и държавата. Те са в полза на сектора на частни уроци.
Предоставянето на "ексклузивни" права на математическите гимназии и техните ученици спрямо всички останали от неправителствената организация определят като "дискриминационно".
"Дискриминация съществува и в текущия момент - математическите гимназии са едни от малкото училища в страната, които могат да осъществяват широкомащабен прием в 5-и клас и резултатите от този монопол разделят училищата в прогимназията на привилегировани да създават паралелки по интереси чрез широка селекция и непривилегировани, които се обучават в паралелки по местоживеене, борейки се с последствията за своята среда от селекцията на гимназиите. Очевидният продукт на тази стратегия се вижда от резултатите на НВО-то по математика в 7-и клас, където 20% от учениците на България не могат да покрият 60 точки на външното оценяване (минимумът според световните стандарти), а тези, които успяват, го правят с помощта на частни уроци", се казва в становището.
На друго мнение е майка на ученик в математическа гимназия, който е бил приет в нея с изпит след 4-ти клас. Пред "Дневник" тя сподели:
"Съгласна съм, че математиката трябва да е за всеки. Не съм съгласна, че това ще стане, ако се запази кандидатстването на общо основание след седми клас. От класа на сина ми отпаднаха много качествени математици (след пресяването в 7-и клас - бел. ред.). Отпаднаха, защото битката в 7-и клас е за изпита по литература - децата са добри и си учат, но не са перфектни. А и не се интересуват особено от предмета. Така математиците отидоха в разни езикови гимназии, а в математическата дойдоха деца с висок бал, които не се вълнуват от математиката, а само от престижа на училището. Тези деца искат да учат биология, философия, медицина. Това сваля нивото на училището и обезсмисля съществуването му".
Организацията "Математика за всички деца" настоява повече училища да имат право да откриват математически паралелки. Например такова право според авторите на становището трябва да се дава на всяко училище с поне един ученик от IV клас, явявал се на математически състезания от държавния прием за V клас през съответната учебна година. Същото право, предлагат те, да имат училищата, чиито ученици имат по-висок среден резултат на изпита по математика след 7-и клас от най-слабия среден резултат на всички математически гимназии в страната.
Те отправят и конкретни предложения с цел откриване на математически гимназии там, където няма такива.
По данни на "Математика за всички деца" достъпът до математически паралелки в София, Пловдив и Варна е най-ниският от градовете, в които има такива. В София и Пловдив едно на всеки 51 деца е прието в математическа гимназия, във Варна - едно на 34, докато в Кюстендил - едно на всеки 5.

НЕ и от Национална мрежа за децата

Национална мрежа за децата (НМД) също дава отрицателно становище за проектозакона, въпреки че отчита и наличието на положителни предложения.
Проектът не казва какво е качество в образованието, оставя безадресни и други значими дефицити в образователната система. Сред тях Георги Богданов - изпълнителен директор на НМД, посочва следните:
  • промяна в концепцията за национално външно оценяване и превръщането му в диагностичен инструмент, на базата на който да се извеждат способи и механизми за оказване на допълнителна подкрепа на учениците
  • засилване на автономията на училищата да прилагат иновативни модели и програми на обучение при заложена обща рамка на компетентности, които учениците следва да получават на всеки образователен етап
  • подкрепа за директори и учители, за да могат те да създават позитивна училищна среда.
Проектът не дава цялостна представа как идеите за изменения ще се случат на практика, отбелязва директорът на НМД, която обединява над 130 граждански организации и правозащитници, които работят в полза на децата и семействата.

Нещо положително

От НМД подчертават, че разпознават и подкрепят значимостта на част от заложените промени, в това число:
  • повишаване обхвата на учениците в системата на образованието
  • регламентация на езиковата подкрепа за децата, чийто майчин език не е български
  • подкрепа за преодоляване на сегрегацията в образованието и предотвратяване на вторичната сегрегация
  • по-силно ангажиране на държавата с интегрираните политики за ранно детско развитие
  • потвърждаване и засилване на ангажимента за преминаване към едносменен режим на обучение
  • стремеж към подобряване на общите принципи на оценяването на учениците
  • намаляване тежестта на ученическите раници
  • възможност учебниците да се ползват и в електронни издания
  • признаване на социално-емоционалните умения като ключови за личното благополучие и пълноценната интеграция на учениците.

Несъгласие

Несъгласие у членовете на НМД обаче будят други промени. На първо място те посочват въвеждането на задължителен предмет "Добродетели и религии" от 1-ви клас.
На следващо те обръщат внимание, че промените за математическите училища създават риск от ранно профилиране и засилване на натиска върху децата за кандидатстване след 4-ти клас в математически и природоматематически паралелки.
Безпокойство буди и друго предложение - родителите на деца със специални образователни потребности (СОП) вече да не участват във вземането на крайното решение за това в каква форма да се обучават децата им.
"По отношение на приобщаващото образование и включване в обучителния процес на всички деца, което е сред основните застъпнически приоритети на НМД, изказваме опасение и притеснение, че предложените промени в обучението на деца със СОП отново дават възможност за сегрегация на учениците по признак необходимост от допълнителна подкрепа. Има риск промените да доведат до групиране на деца с висока интензивност на нуждата от допълнителна работа в сегрегирани групи, а това противоречи на идеите и философията на приобщаващото образование", се казва в становището.
Организациите намират за притеснително и даването на възможност за повтаряне на клас в началния етап на образованието - нещо, което сега е възможно от прогимназията, т.е. от 5-и клас. МОН планира да го промени с аргумента, че ако едно дете не владее български език, е по-добре да повтори класа по рано, дори и да е първи клас, да получи допълнително езиково обучение и да може да продължи нагоре, а не да продължи и в крайна сметка да отпадне от образователната система, защото не може да навакса материала.
От организации са против и "улесняването на процедурата за налагане на санкции на учениците". Предложенията в проектозакона включват разширяване на възможните санкции с включване на предупреждения за различни видове наказания.
Сред тях е предвидено и ежегодно оценяване на учителите, което неправителствени организации също не одобряват.
Пълната забрана на мобилни устройства в училище, планирана от МОН чрез проекта, също среща съпротива.