Повтаряне на първи клас и ранно профилиране: организация алармира за спорни промени в училищния закон
Повтаряне на първи клас, въвеждане на задължителен предмет "Добродетели и религии", стимулиране на ранното профилиране след четвърти клас. Това са част от проблемите, които фондация "Заедно в час" вижда в предложенията за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. В становище до министъра на образованието Красимир Вълчев организацията описва спорните предложения, но дава и идеи за тяхното прецизиране.
През май министерството предложи редица поправки в основния училищен закон - забрана на мобилните телефони в клас, езикова подкрепа за деца, които не владеят български език, повтаряне на първи клас, въвеждане на предмет "Добродетели и религии", възможност приетите след 4-ти клас в математически гимназии да могат да продължат без изпит в тях след 7-и клас и др.
Според организацията в настоящия си вид предложенията не са достатъчно добре обмислени, конкретизирани и ясно разписани, така че да предизвикат желания положителен ефект. Затова "Заедно в час" настоява за отлагане на внасянето на законопроекта в Народното събрание и организиране на експертни разговори с професионалисти от сферата на предучилищното и училищното образование, така че нормативните текстове да бъдат детайлно обсъдени и подобрени. Срокът за обществено обсъждане на законопроекта изтича на 29 юни.
Организацията посочва, че в проекта за промени в основния училищен закон присъстват редица добри намерения, сред които:
- езикова подкрепа за деца и ученици, които не владеят български език в достатъчна степен;
- промени в системата за продължаваща квалификация на педагогическите специалисти;
- въвеждане на публична обратна връзка за обученията от продължаващата квалификация;
- подобряване на системата за наставничество на стажант-учителите;
- мерки за десегрегация в системата на предучилищното и училищното образование.
Опасност за изключване от образователния процес
"Заедно в час" припомня, че подкрепата за децата и учениците, които не владеят български език достатъчно, за да учат ефективно, е важна и спешна реформа, но мерките трябва да бъдат насочени и към качествената подготовка и подкрепа за учителите. Според организацията основните фактори, които в момента до голяма степен спират ефективното включване в образователния процес на тези деца, са три:
- липсата на подготовка на учителите в преподаването на български език като втори;
- липсата на подкрепа за учителите в лицето на помощник-учители, психолози, ресурсни учители, медиатори и други специалисти, които ежедневно да се включват в работата с децата и учениците;
- липсата на специализирани ресурси за ученици, които не говорят български в семейството, и техните учители.
"Настояваме и за преразглеждане на предложенията от настоящия законопроект, които позволяват повтаряне на езиковия клас и възможност учениците от езиковия клас да се обучават в индивидуална, вечерна или дистанционна форма на обучение по преценка на екипа за подкрепа за личностно развитие. Според нас тези текстове представляват риск ученици, които имат затруднения с напредъка си в училище, да бъдат дългосрочно изключени от образователния процес", пише изпълнителният директор на "Заедно в час" Траян Траянов.
Мащабни училищни промени: Отпадат част от изпитите след 7-и клас, въвежда се повтаряне от 1-ви
Допълва, че директори и учители от различни населени места съобщават и за неяснота по отношение на това как ще бъде обезпечено въвеждането на езиковата подкрепа и как ще се процедира в случаи, в които включването на езиков клас ще попречи на сформирането на паралелки в първи клас.
Според "Заедно в час" повтарянето на клас е практика, която не се подкрепя от образователни експерти и психолози, и за която не е доказано, че води до резултат. Дори напротив - още повече демотивира учениците и е предпоставка за етикетиране на децата и ранно отпадане от училище.
Против задължителното обучение по религия
В становището се казва, че в българското общество и в професионалната гилдия в образователния сектор няма консенсус за въвеждането на религиозно обучение в рамките на задължителноизбираемите учебни предмети.
Организацията подчертава, че има редица неизвестни за въвеждането на предмета:
- широко обсъдени и приети учебни програми по предмета;
- яснота как ще се разпределят учениците в трите варианта, в случай че няма достатъчно желаещи по някой от тях (предметът "Добродетели и религии" предвижда избор от 3 програми - християнство, ислям или етика - бел. ред.);
- план и процес за качествена подготовка на учителите, които ще го преподават;
- анализ за ефектите от въвеждането на предмета в смесените региони на България.
В съчетание с това, че няма научни доказателства за положителен ефект от религиозното образование, според "Заедно в час" въвеждането на предмет "Добродетели и религии" от учебната 2026/2027 г. е "неприемливо и опасно".
Министерство използва математиката за монетизация на образованието, твърди организация
"Тревогите се споделят и от директори и учители. Начални учители са притеснени за въвеждането на този предмет, нямат яснота как ще преподават три различни учебни програми по него и кой и как ще ги подготви за това. Мнозинството педагогически специалисти, до които "Заедно в час" се допита по време на общественото обсъждане, са категорични, че предложението противоречи на светския характер на образованието и ще доведе до разделение както между учениците, така и между техните семейства", пише Траянов.
Ранното профилиране след 4-ти клас крие рискове
Според "Заедно в час" предложението учениците, приети в 4-ти клас в математически и природоматематически гимназии, да продължават обучението си в тях, без да кандидатстват в тях след 7-и клас, крие сериозни рискове.
Това би довело до още по-голям натиск върху малките ученици да се подготвят и явяват на тежки изпити още в начален етап. Освен това ще ограничи възможността за деца, които са развили интереса си към математиката и природните науки на по-късен етап, да учат в специализирано училище.
Деян Колев, "Амалипе": Повтарянето на първи клас не е панацея
"Предложението в законопроекта противоречи на препоръките на международни и български експерти в сферата на образованието за ограничаване на ранното профилиране, което води до огромни образователни неравенства между децата от семейства, които могат да си позволят частни уроци, и връстниците им, родени в среда с по-ниски финансови възможности. България би следвало да търси начини за увеличаване на основното образование и повишаване на качеството му във всички училища, а не да стимулира все по-ранното профилиране и кандидатстване", аргументира се Траянов.
Организацията е несъгласна и с други предложения в законопроекта, сред които смяната на статута на началниците на регионалните управления на образованието, пазенето на мястото на директори, избрани на политически постове, намаляването на правомощията на обществените съвети, въвеждането на елемента "социално-поведенчески умения" в оценяването и др. Предложенията за подобряване на законопроекта стъпват както на 15-годишния опит на фондация "Заедно в час", така и на мненията на над 300 директори, учители, експерти от регионалните управления на образованието, родители и представители на бизнеса, до които организацията се е допитала. Цялото становище може да прочетете тук.