Учениците в България завършват най-рано основното си образование в Европа. Ранното профилиране и изборът на гимназия, по-малкото учебни часове за фундаментална подготовка водят до повече недостатъци и образователна сегрегация. Това са част от изводите на Министерството на образованието и науката (МОН) и експерти, представени на дискусия за образователната структура.

Ведомството планира да увеличи продължителността на основното образование, като все още текат обсъждания и няма решение в коя година да приключва то. Практиката на редица държави е учениците да завършват основно образование в осми, девети или десети клас.

Дискусията е организирана от министерството, като в нея участваха учители, директори, университетски преподаватели, образователни експерти и др. Основната цел на събитието бе да се обсъдят актуални предизвикателства и възможности за развитие на образователната структура, както и да се съберат експертни мнения и предложения за усъвършенстване на организационната рамка в сферата на училищното образование.

Минаха 9 години от влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование и е време за анализ, каза просветният министър Красимир Вълчев. По думите му ранното завършване на основно образование в 7-и клас крие повече недостатъци, отколкото предимства. Изтъкна психологическия натиск, на който са подложени учениците на 14 години, когато се явяват на национални външни оценявания и кандидатстват в гимназия. Българските ученици имат и по-малко учебни часове в основното си образование в сравнение с връстниците си от държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Обясни, че в следващите две години министерството ще работи по новата образователна структура, но тя ще се въвежда поетапно. "Може би промените няма да са толкова големи, защото ще касаят преди всичко кога да се завършва основно образование", коментира Вълчев.

Проф. Николай Попов, преподавател по сравнително образование от Софийския университет, представи по време на форума анализ на образователната структура в 37 страни в Европа. По думите му България е единствената държава, в която учениците завършват основното си образование в 7-и клас. "Нито една от 80-те или 90-те страни, които познавам, не диференцират учениците в седми клас", подчерта проф. Попов.

България е сред малкото държави, в които задължителното образование е определено на базата на възрастта на учениците, като такава е практиката в страни от Африка, каза той. В България задължителното образование е до 16 години. Обикновено държавите определят задължителното образование не според възрастта, а със завършването на определена степен на образование или клас, обясни проф. Попов.

По думите му тенденциите в развитието на структурите на училищните системи показват, че възрастта за постъпване в училищата намалява от 7 на 6 години; задължителното предучилищно образование се разширява, увеличава се и продължителността на задължителното училищно образование и др.

Директорът на Института по образованието и бивш просветен министър проф. Галин Цоков обясни, че продължителността на основното образование влияе върху академичния успех, развиването на умения и ключови компетентности. Представи анализ за продължителността на основното образование до 7-и клас и ефектите от него, базиран на изследвания и доклади, сред които и такива на ОИСР.

Няма държава в ЕС и ОИСР, в която основното образование да се придобива само 7 учебни години. По-дългият период на общо основно образование води до по-равномерни постижения и по-малки разлики между групите ученици, сочи анализът.

Цоков подчерта, че по-дългият общ курс на основно образование води до по-високо равнище на грамотност. По-краткото основно образование ограничава времето за изграждане на базови академични и ключови умения.

По думите му ранното разделяне на учениците в различни училища засилва образователните неравенства. Цоков допълни, че отлагането на този процес не пречи на силните ученици, но значително помага на по-слабите.

Тази структура води до ранна диференциация в постиженията, като учениците, които биват приемани в професионалните гимназии, често остават с по-слаба подготовка и мотивация. По думите му в последните две години 90 професионални гимназии имат под 30 точки на държавните зрелостни изпити, т.е. средната им оценка е Слаб 2. За среден 3 са необходими поне 30 точки. Само 14 професионални гимназии имат над 60 точки. Повече четете тук.

В допълнение кандидатстването след седми клас създава силен стрес и напрежение у учениците в ранна възраст, които вземат и допълнителни частни уроци. Кандидатстването води до намалена мотивация при постъпването в осми клас, емоционално изтощение и негативна нагласа за образованието, показва анализът.

Разделението между "елитни гимназии" и "масови професионални училища" води до академични затруднения на учениците от професионалните учебни заведения, по-висока вероятност за отпадане, ниски очаквания от страна на учителите и системата.

Според анализа на института удължаването на основното образование до осми, девети или десети клас би създало възможност за по-равномерно разпределение на натовареността на учебните програми. Би осигурило повече време за академично и личностно развитие и би подобрило мотивацията на учениците.

Според експертите така учениците ще изберат по-осъзнато как биха искали да продължат обучението си в гимназия, а учители и директори припомниха на форума, че сега практиката е това решение да вземат родителите.