В последните две години учениците от 90 професионални гимназии са постигнали под 30 точки на задължителната матура по български език и литература, или в над една четвърт от всички професионални училища средният резултат е слаб 2. Само в 14 професионални гимназии учениците са постигнали средно над 60 точки. Данните оповести проф. Галин Цоков, директор на Института по образованието и бивш просветен министър, по време на форум за промени в образователната структура, организиран от Министерството на образованието и науката (МОН).

По данни на НСИ през учебната 2024/2025 г. професионалните гимназии в България са 355.

Максималният брой точки на всички държавни зрелостни изпити е 100. Матурата е взета при постигнати 30 точки.

Анализи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочат, че в България има два пъти по-голяма вероятност учениците с по-ниски резултати да попаднат в професионалното образование след седми клас и там да продължат да показват слаби постижения, допълни Цоков.

Той цитира и данни от изследването PISA 2022, според което на изхода от средното образование разликата между учениците от професионалните гимназии и младежите от останалите училища е 68 точки. Наскоро представен доклад на ОИСР показа, че пропастта между българските ученици от селата и от градовете е 4.5 учебни години.

В професионалните гимназии, където учениците постъпват с добри резултати, те обикновено и завършват с такива. Основната причина не е, че учителите в дадени училища не си вършат работата, а че ние ги сегрегираме по образователни резултати, коментира образователният министър Красимир Вълчев в отговор на въпрос на "Дневник" за разликата в образователните постижения.

По думите му ранното разделяне на учениците след седми клас в различни училища води до негативни резултати. "За учениците с високи резултати няма голямо значение дали по-рано или по-късно се обособяват в група с други деца със сходни резултати, но за учениците с ниски резултати има много голямо значение", допълни министърът.

Вълчев даде пример с децата от ромските квартали, които постигат по-добри постижения, когато не се обучават в сегрегирани учебни заведения. Министърът добави, че по подобен начин, когато учениците бъдат насочвани рано в училища с ниски резултати, мотивацията им за учене често се губи, защото културата и отношението към ученето се възпроизвежда от средата.