Спешна промяна в закон сваля таксите за платено обучение в университетите

Спешно прокарвани промени в Закона за висшето образование целят свалянето на таксите за платено обучение в университетите. Сегашните им размери - двойни за някои специалности - предизвикаха протест на студенти от Великотърновския университет през седмицата и обещание на министъра на образованието Красимир Вълчев за законови промени, които да позволят намаляването им.
Те са внесени днес с подписите на депутати от "Има такъв народ" (ИТН), ГЕРБ-СДС и "БСП - обединена левица" и се очаква да бъдат разгледани в комисията по образование още идната сряда на първо четене, за да може да минат през останалите гласувания - две в пленарна зала и още едно в комисия - преди началото на лятната ваканция на депутатите. Надеждата на вносителите - основният от които е проф. Андрей Чорбанов от "Има такъв народ" - е да влязат в сила преди началото на следващата учебна година.
Същината на промяната е изменение във формулата, по която се определят. Формират ги три компонента - таксите по държавна поръчка, нормативите по професионални направления и комплексната оценка на качеството на обучението, която е различна за всяко висше училище.

След скок на студентски такси и протест министър обеща спешна промяна в закон, за да ги намали
Тази година правителството увеличи значително нормативите, които определят годишната издръжка на студентите (различна за различните специалности). Тя е сумата, която държавата плаща на държавните висши училища за обучението на студентите по държавна поръчка.
Във формулата за таксите за студентите в платена форма на обучение сега се взема 100% от размера на норматива за съответната специалност. Предложението на депутатите е процентът да бъде намален на 75.
Защо бяха увеличени нормативите
Увеличението целеше да бъде подсигурено гласуваното пак от кабинета увеличение на преподавателските заплати. По-високите нормативи осигуриха повече пари за университетите и съответно - за заплати.
Натискът за увеличение на заплатите идва от синдикатите, но е заложен и в закона. Според него възнаграждението за най-ниската академична длъжност (асистентската) не може да е по-малко от 125% от средната брутна заплата за страната за последните 12 месеца. В изпълнение на това условие правителството прие увеличението ѝ с 264 лв. (10,5%) до 2780 лева със задна дата, считано от 1 януари 2025 година. На тази база се увеличават и възнагражденията на доценти и професори.
Мотиви
Законопроектът е продиктуван от същественото увеличение на таксите за платено обучение, които "далеч надвишават финансовите възможности на българските кандидати за студенти и докторанти, а вече дори и на тези от чужбина", пишат деветимата вносители от ИТН, ГЕРБ и БСП и отбелязват, че той "е осезаемо изравнен или дори надвишава размера на таксите в редица университети в Западна Европа и Северна Америка".
"На тази база - заключават те - образователният пазар у нас прави нашата страна ценово неконкурентоспособна образователна дестинация на фона на глобалния образователен пазар."
Депутатите не посочват процент, с който таксите биха били намалени.
Студентски стажове
Проектът им предвижда и друго изменение. Сега студентите имат правото да сключват договори с работодатели, за които се задължават да работят определен период от време след дипломирането си. От своя страна, работодателите заплащат таксите за следването им.
Изменението предвижда при наличие на условия стажът да може да бъде продължен при нов работодател след сключването на допълнително споразумение между студента, ректора на висшето училище, досегашния и новия работодател.
