ПП настоява още за въвеждане на мандатност на училищните директори - нещо, срещу което и техни организации, и от самото министерство се обявяват "против". Формацията предлага и друг, отдавна обсъждан, но не и въведен инструмент - измерване на "добавената стойност" на училището на база резултатите от националните външни оценявания и матурите. Той показва какво е било началното ниво на учениците и какъв е напредъкът на всеки от етапите, след които има национални изпити. На тази база би могло да се диференцира например финансирането за едно училище и да се вземат и друг тип мерки.

Основен акцент сред предложенията е въвеждането на етично, безопасно и образователно насочено използване на изкуствен интелект в училищното образование. ПП предлага законова рамка, която да позволи разработването на платформи за персонализирано обучение, асистенти за ученици и учители и дигитална администрация.

Предложенията акцентират и върху защитата на личните данни и осигуряването на равен достъп до технологии на учениците и учителите.

ПП не подкрепя предложението за отпадане на изискването частните детски градини и училища, които получават държавно финансиране, да осигуряват 20% безплатен прием за деца със специални образователни потребности или изявени дарби. Премахването на тази възможност би задълбочило социалното неравенство и би ограничило достъпа на деца от уязвими групи до качествено образование, аргументират се от ПП.

Законопроектът на МОН предлага децата, които не са усвоили български език в подготвителните години в детската градина и това пречи на училищното им образование, да могат да повтарят годината още от първи клас. Сега това не е разрешено до 4-ти клас включително.

ПП предлага прецизиране на текстовете относно тези деца, като се прави разграничение между тези с различен майчин език и такива, които просто имат езиков дефицит, посочват от пресцентъра на партията. Предлага се и да бъде включено изискване за специализирана квалификация на учителите и ранна диагностика още в предучилищна възраст.

Да се въведе мандатност за директорите на училища, както и ограничение един директор да може да управлява максимум два мандата по четири години, предлага още ПП. Оттам предвиждат още в конкурсите за директор да имат право на участие обществения съвет и педагогическият съвет.

ПП предлага всички училища с паралелки по математика и природни науки да имат достъп до същите права за ранно профилиране след 4-и клас, както специализираните математически гимназии.

Предлага се специален режим при планиране на приема в градове с районно делене като София, защото там реалната дистанция между училищата често е съизмерима или по-голяма от тази в малките общини.

ПП отхвърля "категорично" предложението да се отнеме правото на родителите на деца със специални образователни потребности да участват във взимането на решения за формата на обучение на децата им. Според ПП това застрашава интересите на детето и създава опасност от институционално изключване.

Самият министър на образованието Красимир Вълчев преди дни също обяви, че това предложение ще отпадне.

ПП предлага законът да даде определение на понятието "пропаганда", за да се избегнат злоупотреби в тълкуването му. Те дават следното определение:

Контекстът на това предложение е борбата за спиране на руската пропаганда в училищата - тема, която вече предизвика разпалени дебати в пленарната зала на Народното събрание и писмо с препоръки от министър Вълчев училищата да се въздържат от участия в прояви на Руския културно-информационен център в София.

Със становище по законопроекта на МОН излязоха и учени, които нарекоха поправките "опасни". Отвореното писмо е изпратено до министър-председателя, министъра на образованието, депутатите и медии, включително "Дневник". Негови автори са професорите Огнян Кунчев (Българска академия на науките), Андрей Живков (University of Manchester), Данаил Брезов (Университет по архитектура, строителство и геодезия), доц. д-р Евгения Бенова (пенсиониран преподавател от Софийски университет) и д-р Тодор Тодоров от гражданска група "Математика за всички деца".

Те пишат, че с поправките в Закона за предучилищното и училищно образование "ще се продължи практиката с производство на образователен продукт, без да има никакви базови умения по ключови дисциплини от точните науки като математика, физика, химия, при това с темпове, равносилни на национална катастрофа, в момент, в който всички големи икономики залагат на икономически растеж, базиран на образователни реформи".Учените обръщат внимание на "един наболял въпрос в образованието на учениците", отнасящ се до подготовката им по природо-математическите дисциплини.

На този фон по техни наблюдения "образователната система на България произвежда ученици без базови умения по ключови дисциплини от точните науки".

И въпреки това "противно на добрите световни практики, Министерството на образованието и науката през 2025 година залага на политики, които рискуват превръщането на математиката и точните науки в привилегия на подбран елит (не повече от 2% от всички ученици), обричайки останалите на посредственост".

Учените напомнят, че резултатите на международните изследвания PISA показват системен проблем в прогимназиалното и гимназиално образование, а висшите училища нямат надежден механизъм, с който да компенсират годините пропуски от средния курс. И в резултат "създават продукт с много спорно качество".

Най-драстичният спад в подготовката по математика и природните науки се наблюдава в прогимназиалния етап (V - VII клас) и това изисква спешно разрешаване на проблема. Според учените разкриването на математически паралелки в училищата би позволило голям брой от неприетите след IV клас в математическите гимназии да получат добра подготовка по математика и природни науки, и в перспектива създава широка база за подготовка на специалисти в инженерните и природонаучни направления.

Те обръщат внимание и на още нещо - подготовката на учителите и недостигът им, но настояват: "Заявяваме категорично, че липсата на подготвени учители по STEM науки не може да е причина за липса на реформи. Напротив, това е сигнал, че реформите са строго наложителни. Липсват учители, защото образователната система не успява да подготви достатъчно силни ученици, с които да задоволи огромния недостиг на кадри в секторите на точните науки. Нужна е решителност за повишаване на квалификацията на наличните учители и ясна стратегия за преодоляване на образователната криза. Настояваме качественото основно и средно образование да бъде основен приоритет за България, като се предостави широк достъп до математическо образование в училищата, за да могат всички деца, независимо от социалния си статус, да имат достъп до реални перспективи за развитие и по-добро бъдеще".