Проформа и без контрол: учителските обучения не водят до промени в класната стая

Проформа и без контрол: учителските обучения не водят до промени в класната стая

Снимката е архивна.
Снимката е архивна.
Държавата харчи десетки милиони левове годишно за допълнителни обучения на учителите със спорен ефект - това показват разговори на "Дневник" с учители и образователни експерти, които се потвърждават и от коментари на представители на институциите.
Годишно само през делегираните бюджети на училищата се плащат около 50 млн. лв. за допълнителни курсовете на педагозите. Над 240 са фирмите, одобрени от просветното министерство за обучители, а предлаганите от тях програми са над 5700 - по теми от ефективна комуникация с родители до прилагане на изкуствен интелект в класната стая. Курсове провеждат и университети, научни организации, специализирани обслужващи звена, а средства за обучения идват и по национални и оперативни програми.
Въпреки това и учители, и експерти, и държавата са на едно мнение - към допълнителните обучения често се подхожда формално, те не са съобразени с индивидуалните потребности на педагозите, а наученото рядко се прилага на практика в класната стая и не води до по-качествено обучение. А причините се крият както в качеството на самите обученията, така и в липсата на контрол.
Според Закона за предучилищното и училищното образование педагогическите специалисти са длъжни да повишават квалификацията си всяка година, като за 4 години следва да са преминали през не по-малко от 48 часа обучения. Повишаването на квалификацията се измерва чрез система от квалификационни кредити и се удостоверява с документ.

Милиони отиват за обучения

Според колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование годишните средства за квалификация са не по-малко от 1.2% от годишните средства за работна заплата на учителите. Сметките на просветния министър Красимир Вълчев сочат, че парите за 2025 г. за квалификация от делегираните училищни бюджети са между 40 и 50 млн. лв., обясни той по време на блицконтрол в парламентарната комисия по образование през март.
"Факт е, че една част от тях отиват по хотели. Могат по-малко да отиват по хотели, може да се направи по-оптимална организация, но училищата са тези, които решават как да ги разходват", допълни министърът. Според него част от разходите биха могли да бъдат оптимизирани, като се ползват залите на училищата, университетите, регионалните управления по образованието (РУО).
Едното изкривяване е, че се ходи на квалификация заради кредити, а не за личностно усъвършенстване. Другото - че се ходи с туристическа, а не с квалификационна цел.
Катерина Клинкова, учителка по български език и литература, разказва пред "Дневник", че всяка година училищата провеждат семинари, организирани обикновено в хотел извън София, на които присъства целият педагогически персонал. Гост-лектори провеждат обучения, за които учителите получават кредити. "Това са може би най-ефективните обучения, защото те работят и за сплотяването на персонала, сработването между колегите, работата в екип. Поставят се теми и проблеми, които вълнуват конкретното училище. Говори се за целите през годината, на кои класове да обърнем внимание и т.н.", казва тя.
Освен от училищните бюджети обученията на учителите се финансират и по оперативни, национални програми и др. Бюджетът за 2025 г. на националната програма "Квалификация на педагогическите специалисти" например е 1.6 млн. лв. По друга програма пък с 400 хил. лв. 1100 учители ще преминат през обучение за "социално-емоционална подкрепа".

За 7 години МОН откри само 18 некачествени обучения от над 5700

Планирането, координирането, управлението и контролът на дейностите за повишаване на квалификацията се осъществяват на национално, регионално, общинско и училищно ниво, посочва пресцентърът на МОН в отговор на въпроси на "Дневник".
Към момента в регистъра на одобрените програми за повишаване квалификацията на учителите има 5712 програми на 247 обучителни организации.
От отговора се разбира, че от 2017 до 2024 г. от регистъра са премахнати над 1300 програми, предимно по инициатива на самите организации. Едва 18 от тях са заличени след проверка заради установени нарушения.
Приоритетно МОН извършва контрола на програмите за повишаване на квалификацията още на етапа тяхното одобрение, посочват от ведомството - комисия, определена от министъра, преглежда дали документите на кандидатите отговарят на нормативните изисквания.
Ведомството подчертава и че е създало условия и за обратна връзка от участниците в обученията чрез анкетиране.
На въпрос има ли МОН практика да извършва проверки на място за провеждането на обученията, пресцентърът посочва, че в рамките на националните програми за повишаване квалификацията се извършва мониторинг.
"Упълномощените от министъра на образованието и науката длъжностни лица, имат право на достъп до помещенията, в които се извършва обучението. Те могат да изискват документи и информация за неговото провеждане. В случай че се установят нарушения, се правят задължителни предписания за отстраняването им, а при неизпълнение може да се стигне до заличаване от регистъра на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти", обясняват от министерството.
МОН има практика да извършва проверки на място при спазване на процедурата основно след постъпване на конкретни сигнали и жалби.

Ефективността от обученията е под въпрос

При изслушване в ресорната парламентарна комисия през април министър Вълчев коментира, че към обученията на учителите често се подхожда формално.
"Кредитът в момента е атестация за време, което си прекарал на обучение. Не доколко си се обучил, не доколко то ти е допринесло за лично самоусъвършенстване и е било полезно за подобряване на учебния процес, а колко време си се обучил. Но смея да твърдя, че всички учители имат достатъчно кредити не за една, а за няколко атестации, дори за цял живот", заяви тогава той.
По думите му сега законът регламентира либерален пазар на квалификационни услуги - има регистрационен режим, който обаче е формален и не показва дали съответната квалификация е качествена.
"Няма значителни изисквания към тези, които се регистрират, освен да имат преподаватели. Това, което ние предвиждаме, е да завишим изискванията", каза Вълчев и допълни, че не е реалистично регионалните управления и МОН да контролират добавената стойност на всички обучения.
Оценката на Националния инспекторат по образованието (НИО) за приложението на наученото от обученията също е негативна. За "Дневник" директорът на инспектората д-р Анелия Андреева коментира, че училищните екипи са концентрирани предимно върху организацията на квалификационната дейност, но не и върху нейната ефективност.
Прилагането на новото в учебните часове е оценено от инспекторите със задоволителна оценка (38% степен на изпълнениe). Тя е измерена на базата на над 100 инспектирани училища в последните 2 години.
Квалификациите, включени в регистъра, не изискват като резултати доказателства за прилагане на новите знания и умения в училищната практика, а директорите много рядко включват в контролната си дейност проверка именно на практическото отразяване в учебните часове.
Тя е на мнение, че МОН трябва да повиши изискванията си към съдържанието на програмите още в етапа на вписването им в регистъра и да се завиши контролът при провеждането на обученията. Според нея по-добрият подход би бил, ако програмите не дават автоматично кредити, а това се прави след доказване на приложимост.
Стефан Лазаров, образователен експерт от "Заедно в час", който провежда обучения, коментира пред "Дневник", че често преподавателите изпитват недоверие към новото.
"Усещането им е, че на каквито и практики да се обучат, те няма да доведат до промени в класната стая, защото средата е трудна", подчертава Лазаров.
"Законът направи продължаващата квалификация задължителна и макар да даваше различни опции, практиката закотви външната квалификация за кредити да изглежда като едно 16-часово обучение, един или два пъти в учебната година. Този формат често го виждаме и в онлайн среда или във вариант 8 присъствени часа/8 часа самостоятелна задача, които са още по-малко ефективни. Това просто не е достатъчно да промени методите на преподаване и оценяване, съответно и резултатите на учениците", казва Лазаров.

Учителите искат смислени обучения

Учителката по български език и литература Катерина Клинкова е на мнение, че рядко курсовете са полезни за педагозите, а по-ефективно би било, ако училищата организират собствени обучения, които да са съобразени със собствената им специфика и с нуждите на учениците.
Ходила съм на какви ли не обучения. Нито едно досега не е било наистина адекватно, да ни каже нещо ново, което да научим и да приложим в практиката си. Цялата история с обученията е проформа и се прави за кредитите и атестацията, която също е формална.
Дава пример с двудневно обучение, организирано от регионално управление по образованието, за ползването на Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО). "Дотам се стигна, че се наложи да кажем на обучителя да спре да ни губи времето. Не беше практически насочено, не научихме нищо ново", разказва Клинкова пред "Дневник".
Като положителен пример тя дава обучение за нови правила за граматика и пунктуация, проведено от Института по български език към БАН. "Всички останали от сорта на: "Как да се справим с тормоза в училище?", "Как да работим с проблеми деца?", "Как да управляваме класната стая?" са абсолютна загуба на време", казва учителката.
Мнението на Клинкова се потвърждава и от анкетно проучване от 2023 г. сред над 3 хил. учители и директори, цитирано в доклад на МОН за оценка на училищния закон пет години след влизането му в сила. Над 40% от тях искат оценка на качеството на обучение на всички обучаващи организации и предлагане на "повече смислени и качествени обучения с добре подготвени лектори". Близо 30% са на мнение, че трябва и да бъде завишен контролът върху обучителните организации.
Стефан Лазаров разказва, че активните учители се справят сами да намерят подходящи обучения, но не всички са склонни или мотивирани сами да търсят най-доброто за себе си. Посочва, че в много училища директорът или комисията по квалификация вземат решение целият педагогически екип да премине през обучение по една и съща тема. По думите му този подход е с много ниска ефективност, защото потребностите на учителите са различни.
Нужно е директорът или управленският екип да събере и анализира информацията от учителите за техните желания и нужди. Това е трудно заради липсата на време и умения за създаване на подходящи анкети и техния анализ.
Какви законодателни мерки предвижда министерството за подобряване на квалификациите и затягането не техния контрол четете тук.