Само половината седмокласници са разсъждавали върху цитат от разказа на Йордан Йовков "Серафим" и са написали теза на националното външно оценяване по български език и литература. Средният брой точки от работата по тази задача е 1.3 т. от максимум 6. Това се разбира от обобщените резултати от националните външни оценявания след 7-и клас, публикувани на на сайта на Института по образование.

Средните точки от двата изпита бяха обявени миналата седмица. Средният резултат на седмокласниците от националното външно оценяване по български език е 55.91 точки, а по математика - 42.74 точки от максимални 100.

Резултатите от националните външни оценявания по български език и литература и математика след 7-и клас за трета поредна година показват сходни силни и слаби страни. Това подчертава нуждата от целенасочена работа върху писмената аргументация и тълкуването на литературни текстове; редактирането и откриването на езикови грешки; моделирането и прилагането на математиката в реален контекст. Това гласят изводите на Института по образование за изпитите.

Експертите от института посочват, че учениците са се справили успешно със задачата за редактиране. Средният брой точки на тази задача е 10 от максимум 14 (70%).

Предизвикателство за седмокласниците са задачите за откриване на съставно сказуемо в изречението и преобразуването на подчинено изречение в обособена част. С тези две задачи не са се справили близо 60% от учениците.

Експертите посочват, че само 50% от седмокласниците са работили върху 25-ата задача, която изисква тълкуване на цитат от разказа "Серафим" на Йордан Йовков. Учениците трябваше да напишат текст в рамките на 3-4 изречения (теза) какво е внушението на думите на Серафим: "Какво съм направил! Никому нищо не съм направил...".

Средният брой точки от работата по тази задача е 1.3 т. от максимум 6. От учениците, които са работили по задачата, между 3 т. и 6. т. са получили приблизително една четвърт от тях.

Според института инструментариумът на теста по български език е с много висока надеждност (по-голяма от 0.9), като се има предвид значението на резултатите за образуване на бал и класиране.

По региони най-висок е средният резултат по български език и литература в София, Варна и Смолян, а най-нисък в Разград, Кърджали и Сливен.

Анализът сочи, че повече от две трети от учениците успешно се справят с намирането на ъгли при пресичането на успоредни прави и ъгли на успоредник, използвайки свойствата му. Повече от половината ученици извличат успешно информация от таблица и разпознават математически модел в позната алгебрична и геометрична ситуация.

Във втората част на теста се увеличава процентът на учениците, работили върху задачите, които разглеждат позната алгебрична ситуация или геометрична задача. Това са две от задачите със свободен отговор от втората част на външното оценяване.

Условието на задачата гласи: "В 9 часà от град А към град В потегля автобус, който се движи с постоянна скорост. След 20 минути от град В към град А с пълен резервоар потегля автомобил. Той се движи с постоянна скорост, която е с 15 km/h по-голяма от скоростта на автобуса. В 11 часà превозните средства се срещат на бензиностанция по средата на пътя между град А и град В".

Седмокласниците трябва да намерят скоростта на автомобила и разстоянието между двата града. В задачата се посочва още, че на бензиностанцията шофьорът на автомобила допълва резервоара със 7.8 литра гориво. Учениците трябва да намерят разхода на гориво на автомобила за 100 km.

Статистиката по региони показва, че най-добри резултати по математика са постигнали учениците в София, Варна и Смолян. Най-ниски са точките в Сливен, Враца и Видин.

Данните сочат, че на изпита по български език 16 ученици имат пълен брой точки - 100. По математика пълните отлични са повече - 320.

Със 100 точки и на двата изпита са 4 ученици, а 25 седмокласници са с 0 точки и на двете външни оценявания.

За националното външно оценяване по български език и литература Институтът по образование посочва, че учениците продължават да показват по-високи резултати при задачи с избираем отговор, докато свободните отговори остават предизвикателство, особено при тълкуване на текстове и граматични трансформации.

Средният брой точки на преразказа остава близък до този от последните години (около 18 от 35), което показва стабилност, но и липса на съществен прогрес, подчертават експертите.

По математика се затвърждава доброто справяне със стандартни задачи - класически вероятности, съкратено умножение и работа с ъгли, което е устойчива положителна тенденция. Като слабо място без промяна от института посочват създаването на математически модел на реална ситуация. Това продължава да е трудност за учениците, както и решаването на задачи в координатна система.

От института обобщават, че резултатите за трета поредна година показват сходни силни и слаби страни, което подчертава нуждата от целенасочена работа върху: