Със 148 гласа "за", 11 "против" и 11 "въздържал се" депутатите приеха на първо четене промени в Закона за висшето образование, с които таксите за платеното обучение в университетите да се намалят с до 25%. Законопроектът е внесен от председателя на парламентарната комисия по образование Андрей Чорбанов (ИТН) и група народни представители. Вносителите заявиха, че са склонни след постъпване на становища между двете четения да преразгледат процента, с който се определя размерът на таксите.

Преди дни Съветът на ректорите и Националното представителство на студентските съвети представиха своите искания, подкрепени от Министерството на образованието и науката. Ректорите предлагат депутатите да направят корекции в законопроекта между двете четения, с които таксите за платеното обучение да бъдат намалени с до 40%. Студентите настояват таксите на вече приетите да бъдат увеличени с не повече от 20% за следващия семестър.

Законопроектът беше подкрепен от ГЕРБ, "ДПС - Ново начало", "Възраждане", БСП, "Има такъв народ", "Алианс за права и свободи" и един депутат, нечленуващ в партия. "Против" гласуваха трима депутати от МЕЧ и 8 от "Величие". Въздържаха се шестима народни представители от МЕЧ и петимата присъстващи от "Продължаваме промяната - Демократична България".

Христина Георгиева (ГЕРБ) поиска срокът за даване на предложения между първо и второ четене да бъде намален от 7 на 3 дни, като предложението беше прието.

До промените се стигна след рязкото увеличение на годишните такси в платена форма на обучение в държавните университети и протести на студенти.

Поскъпването се дължи на увеличената субсидия за издръжката на студент по държавна поръчка. С размера на субсидията обаче е обвързана и таксата за студентите в платена форма на обучение.

Сега според закона таксата за платено обучение е равна на средствата, които държавата дава за издръжката за обучението на един студент по държавна поръчка плюс годишната такса, която плащат студентите, обясни пресцентърът на просветното министерство.

С промените в закона депутатите целят да променят формулата за изчисление. С тях народните представители предлагат таксата за платено обучение да е равна на 75% от парите, които се предоставят за издръжка на обучението на един студент по държавна поръчка в съответното професионално направление, а не 100%, както е сега.

В мотивите към законопроекта се посочва, че увеличението на таксите за платено обучение "далеч надвишава финансовите възможности на българските кандидати за студенти и докторанти, а вече дори и на тези от чужбина". Депутатите отбелязват, че таксите в платена форма надвишават размера на таксите в редица университети в Западна Европа и Северна Америка.

Такива заявки вече направиха Съветът на ректорите и Националното представителство на студентските съвети. Ректорите предлагат таксите за платеното обучение да са не по-малко от 60% от средствата за издръжка на студент, а не 75%, както е записано в законопроекта. Студентите настояват таксата на вече приетите да не може да бъде увеличавана с повече от 20% спрямо предходната академична година.

Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че сегашната регулация в закона цели да не се допуска преливане на средства, дадени за издръжката на студентите по държавна поръчка, за обучението на студентите в платена форма на обучение. "Ако няма регулация, има риск висшите университети да се изкушат срещу минимални или нулеви такси да обучават студенти платено обучение, вземайки от средствата на студентите по държавна поръчка". По думите му българските студенти в платена форма на обучение са 15-16 хил., или 7-8%.

Васил Пандов ("Продължаваме промяната - Демократична България") припомни, че сега законът не позволява придобиването на второ висше образование да бъде субсидирано от държавата. В същото време местата по държавна поръчка в магистърските програми са малко. Според него и сега предложеното намаление на таксите в платена форма ограничава достъпа до висше образование за студентите.

По думите на Николай Денков ("Продължаваме промяната - Демократична България") трябва да се търси устойчиво решение, каквото законопроектът не предлага. Според него трябва да се търси друга формула, по която да се изчисляват таксите за платеното обучение. Пандов поиска срокът за постъпване на предложения между първо и второ чете да се увеличи на 14 дни, но искането му не беше прието.

Ангел Янчев ("Възраждане") заяви, че между двете четения от партията ще предложат държавните университети да имат автономното право да определят таксите за платено обучение, както правят частните университети.

По-рано днес министърът на образованието Красимир Вълчев даде заявка, че промените в закона ще бъдат приети до края на месеца, като редуцираните такси ще влязат в сила за тази учебна година. Той заяви, че студентите в платено обучение са много по-малко от тези, обучаващи се по държавна поръчка, като за пример даде Софийския университет, в който от 20 хил. студенти само 900 са в платена форма.

Вълчев коментира пред журналисти, че повишение на таксите трябва да има заради увеличението на разходите на висшите училища, но това трябва да се прави плавно. "Имаме солидна доза увереност, че законът ще влезе в сила за идната учебна година." Вълчев каза още, че е отправил призив към ректорите да събират ниски студентски такси, а ако се наложи - после другите суми да бъдат досъбирани. Той добави, че заради високите такси има отлив на чуждестранни студенти.

По-късно днес студенти ще протестират срещу увеличените такси. Протестът "Образованието е право - не привилегия!" ще започне в 18 ч. до входа на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски".